изходната мощност така, че да е подходяща за много силен високоговорител. Изборът, на която и да е станция водел до получаването на изключително силен звук без нуждата от външно захранване! Фактът, че кристалните радиоприемници не се нуждаели от външно захранване, за да постигнат тези нива на активност, подсказал последвалите експерименти. Преценката му за минерала е мистична. Объркващият му коментар дотогава нямал аналог в света на електротехниката.
„Попаднах на способен да улавя радиовълни минерал със свойства сам да усилва сигналите.“
Освен това наблюдавал ярки синьо-бели искри, танцуващи по жиците около минерала. Мистерия! Невероятно! Камъкът предизвикал куп теоретични „проблеми“. Всяко устройство „със способност само да усилва сигналите“ би трябвало да черпи енергията си отнякъде. Но какъв е тогава източникът на „шведския камък“? Такъв просто нямало.
Без да е в състояние да открие отговора, д-р Мъри модифицирал теорията си за земното електричество. Стигнал до заключението, че естественото земно електричество изцяло се дължи на особени минерали, подобни на намерения от него. Минералите, разсъждавал той, могат да модифицират някакви по- фундаментални енергии на земята. При този процес се натрупва електрическо напрежение, което е и причина в Земята да има постоянно електричество. Това може би обяснява и защо статичния заряд на Земята „приижда“ на отделни вълни. Каквато и енергия да натрупва заряда в минералите, тя е очевидно пулсираща.
Това особено поведение на минерала било напълно безпрецедентно. За него не съществували никакви електрически обяснения. Въпреки неспособността си да проумее защо камъкът е способен на подобни чудеса, д-р Мъри продължил експериментите си. В процеса на работа направил няколко модификации на първоначалната си теория. Основавайки се на силната си интуиция, през 1914 г. той завършил докторската си дисертация, в която постулира съществуването на „море от енергия“, което в бъдеще може да задоволи всички енергийни нужди на човечеството.
Звездните пещи
Всички тези събития са от недотам познатите години от младостта на д-р Мъри. Оженил се през 1917 г. Сменил няколко работни места като инженер, като не преставал да преследва мечтата си да открие начин за извличане на енергия от земята. Между 1914 и 1921 г. д-р Мъри не бил в състояние да продължи с експериментите си — работата и семейният живот поглъщали цялото му време. Кариерата му била доста престижна за времето си. Работел едновременно като конструктор и инженер за Енергийната и осветителна компания на Юта, инженер на строителна компания „Феникс“, заместник главен инженер на строителната компания „Арастард“, както и главен инженер на отдел в телефонната и телеграфна компания „Маунтин Стейтс“.
Обхванат от внезапно вдъхновение, той се заел да работи с открития от него минерал и усъвършенствал измайстореното вече устройство — цилиндър с диаметър 20 см и височина 15 см. С помощта на антена и добър заземителен прът д-р Мъри успешно захранил 100 ватова лампа с нажежаема жичка и 655 ватов нагревател. Било установено, че с по-дълбоко забити заземяващи пръти се получава по-ярка светлина. Светът чул за д-р Мъри през 1925 г., когато започнал да прави чудеса с новия си „енергиен приемник“ в Солт Лейк Сити.
Няколко местни жители били свидетели на експериментите му. Видели, че мощността се засилва, когато пръчките за заземяване се забивали по-дълбоко. Мъри се обърнал към някои утвърдени учени с надеждата, че откритието му ще бъде разгледано обстойно в някоя по-голяма научна лаборатория. След това се сетил, че най-разумно е да установи връзка с представители на енергийната промишленост, които биха имали интерес да разгърнат революционната му технология.
През октомври 1925 г. д-р Мъри поканил представители на клона на „Дженеръл Електрик“ в Солт Лейк Сити, за да представи официално откритието си. Демонстрациите протекли като предишните. Д-р Мъри показал, че изваждането на пръчките от земята или свалянето на антената води до намаляване на мощността, което доказва, че източникът й е външен. Действието на устройството било наблюдавано и от неколцина квалифицирани представители на университета „Брайгъм Йънг“. Д-р Мъри позволил на инженерите да огледат и разглобят цялото устройство, за да се убедят, че няма никаква измама. Те дори отворили цилиндъра, за да се уверят, че вътре няма скрити трансформаторни макари или батерии, които да произвеждат огромното количество енергия. По време на тези обстойни прегледи не била установена никаква измама. Единственият компонент, който д-р Мъри така и не показал на останалите, бил с големината на джобен часовник. В него се намирал безценният „шведски камък“.
По един странен и особено забележителен начин д-р Мъри открил вечния светилник! Откритието му сварило авторитетите напълно неподготвени. Заетите да наглеждат и предпазват всяка неизменна догма и самовлюбена институция йерарси буквално останали без почва под краката си. Академичните авторитети заявили, че устройството на д-р Мъри просто получава енергията си от електропроводите или местните радиостанции и поискали да го отнесе на различни други места, за да може да се засече истинския източник на енергия и да се установят работните критерии на устройството. Заявили, че не може да става и дума за промишлено производство на устройството, докато не изпълни тези изисквания.
Обиколилите целия щат с надеждата да компрометират откритието академици били поразени от факта, че устройството продължило да работи. Било невъзможно да се намери място, където мощността му да намалява и най-малко. Устройството работело и по време на снежни бури и проливни дъждове, както и в дълбоките шахти на мините. Запечатано в метален сандък, то било откарвано на много километри от далекопроводите и качвано високо в планините, където нямало никакви радиосигнали.
Навсякъде устройството запазвало изходната си мощност напълно непроменена. Обикновено в тези затънтени райони се изпитвали едновременно пет лампи с мощност по сто и петдесет вата, ръчна ютия с мощност хиляда вата, нагревател и вентилатор. Самият Мъри искал да провери дали устройството му ще бъде в състояние да задвижва самолет или подводница. Монтирали го на самолет и го потопили във водонепроницаем контейнер на дъното на езеро. И в двата случая изходното напрежение си останало същото.
По време на една от демонстрациите пред група инженери била наблюдавана продължителна тъмносиня искра с дължина около 20 см. Инженерите били страшно изумени, тъй като искрата изскочила от единия от изводите и се разредила във въздуха. Всъщност в един момент притокът на енергия станал по-силен от възможностите на приемника. Очевидно енергията идвала „отвън“. По-късно се оказало, че синята искра представлявала ток, способен да проникне през няколко дебели стъклени прегради.
Някои анализатори идентифицират това явление с „високочестотна електростатична“ енергия, но заключението им е невъзможно — преминаващият през стъкло ток можел да извършва същите енергийни чудеса, каквито би показал и ако преминаваше през проводник. В такъв случай, въпросът е да се открие истинския характер на изходящата енергия на приемника. Дали става въпрос за разновидност на електростатичната енергия? Или за някакъв съвсем друг „вид“?
От този момент д-р Мъри започнал много ревностно да пази детектора си. Новият компонент вече не бил с размерите на джобен часовник. Модифицираният детектор приличал на нещо като малък огнеупорен съд с плътно затворен капак. След всеки опит Мъри го изваждал и го прибирал в джоба си. По-късно той разкрил характера на компонента и заявил, че в него се има част от мекия „шведски камък“ и „някои допълнителни добавки“. Само неколцина от най-приближените му помощници били допускани до тази част. В нея обаче нямало нищо повече от онова, което било показано на чертежите му. Цялата тайна била в характера на изгубения чудодеен минерал. Светещият камък. Що за истина е научил д-р Мъри?
Как е успял да трансформира устройството си в същинска електроцентрала?
Космически лъчи
Години преди тези демонстрации липсата на адекватни научни обяснения на феномена принудили д-р Мъри да се впусне в изследвания. Подготовката на дисертацията му изисквала доста богата лична библиотека, която започнал постепенно да събира. Междувременно си осигурил няколко редки издания върху радиоактивността, публикувани около половин век по-рано. В тях били изложени теориите на Тесла и д-р Гюстав льо Бон, които писали доста обширно по темата.
