Тъй като един-единствен подобен лъч е в състояние да стимулира разпадането на огромен брой атоми, дори и най-обикновените материали излъчват енергия. Единствено нееднородния характер на слънчевата светлина и разсеяните лъчи не позволяват унищожаването на всички земни елементи. Въпреки това случаите, в които подходящите елементи и лъчи се дезинтегрират „резонантно“, са достатъчно високи, за да е налице поддаваща се на измерване радиоактивност на цялата материя.
Д-р Льо Бон твърди, че съществуват слънчеви лъчи с далеч по-голям потенциал от ултравиолетовите. Стимулирането на радиоактивните емисии се извършвало на „последователни етапи“. Пълното разпадане на материята се получавало, когато много специфични гама-лъчи се съчетаят с подходящите елементи. При такива ултрафотоядрени реакции се отделяли невъобразими количества енергия и самите реакции били „цялостни“. При разпадането не се получавали междинни частици.
И така, пълното разпадане на даден елемент може да се предизвика единствено от специфични гама- лъчи, които превръщат материята в чиста енергия, без междинни частици. Следователно реакциите при отсъствието на въпросните лъчи са „непълни“ — много по-слаби от възможното „пиково“ превръщане на материята. Тези непълни реакции водят до появата на различни частици и лъчи, които физиците наричат „радиоактивност“.
В продължение на тезата си Льо Бон разглежда състоянието в космоса и изчислява потенциалното количество енергия, освобождавана при фото ядрената реакция. Според него единствено рядкото срещане на специфичните гама-лъчи и на резонансните им елементи е попречило на света да се разпадне в един гигантски проблясък. За щастие елементите по повърхността на Земята, които при този процес биха се превърнали в чиста енергия чрез една огромна експлозия, отдавна не съществуват. Звездите вечно ни напомнят за тази възможност.
Льо Бон показал, че редките гама-лъчи действително проникват в цялата материя и поддържат в звездите постоянно ниво на преобразуване на материята в енергия. Физиците след него, занимаващи се с проблема за разцепването на атомното ядро, така и не оценили експерименталните му доказателства.
Ако тези стимулиращи фокусирани лъчи се приложат контролирано към резонантните им елементи, биха могли да се отделят неизчислими количества използваема енергия за цяла вечност. Истински вечен светилник! Д-р Льо Бон бил първият теоретик, посочил „вътрешно атомната“ енергия като енергията на бъдещето. Пак той пръв проектирал и използвал специални реактори за процеса на преобразуване. Гориво на фото ядрения му реактор били леки метали — Льо Бон твърдял, че те ща се разпаднат толкова бавно, че ще излъчват енергия най-малкото в продължение на столетие, ако не и повече.
Фото ядрената реакция е процес, при който могат да се появят всякакви междинни частици. Някои от тях биха могли да не бъдат от „известните“. Д-р Льо Бон говори също за тези преобразувания като за „етерни“. В процеса на фото ядрената реакция има две крайности. При едната по време на частичното преобразуване се образуват множество различни частици и лъчи. При другата се извършва „пълно преобразуване“ на материята в енергия.
Чрез „моделиране“ на фото ядрения процес Льо Бон показал как могат да се определят специфичните резултантни енергии. Теоретично тези реакции могат да се настроят така, че да се получава топлина, светлина, двигателна сила, отблъскване, привличане — с други думи, във всичко. Тази „вътрешно атомна енергия“ е резултат от управляеми и моделирани реакции, при които физиците са в състояние да определят с висока точност изходния резултат. Така е възможно да се получи чисто електричество без вредни странични емисии — достатъчно е просто да се подберат подходящите лъчи и елементи.
Отсъствието на опасните проникващи лъчи не позволява пълното разпадане на земните материали и превръщането им в енергия. Всички примери на естествена радиоактивност са непълни и „случайни“. По принцип в слънчевата енергия няма достатъчно висока концентрация тъмни ултравиолетови и намиращите се извън видимия спектър лъчи, способни да причинят неконтролируемо отделяне на големи количества енергия. Въпреки това д-р Льо Бон заявявал, че фото ядрената реакция може да бъде овладяна.
В серия поразително прости експерименти той неведнъж демонстрирал, че правилното резонансно съчетаване на лъчи и прости елементи действително води до излъчване на заредени частици, чието количество било достатъчно, за да надхвърли лъчението на така наречените естествени радиоактивни елементи. Опитите били извършени с магнезий и калай, поставени под силно фокусирана слънчева светлина. Полученото количество статично електричество надхвърляло лъчението на радия!
Когато колегите му започнали да протестират, че Льо Бон всъщност е предизвикал „фотоелектрически ефект“, той доказал правотата си, като просто пресъздал двата ефекта едновременно. Фото електрическият ефект, който се приписва неправилно на Хайнрих Херц, е открит всъщност от Никола Тесла. Било установено, че ултравиолетовите лъчи са в състояние да предизвикат емисия на електрони от леките метали. Изходната му мощност се увеличавала изключително много, когато специфични лъчи бомбардират точно определени материали — в такива случаи количествата излъчвана енергия били особено големи.
Льо Бон нанесъл на графика резонанса на лъчи и елементи, започвайки от тъмните ултравиолетови лъчи. Всеки следващ експеримент показвал, че при частичната дезинтеграция на леките метали може да се извлича чиста електростатична енергия, стига металите да се облъчват със специфични ултравиолетови лъчи. Освен това Льо Бон показал, че и най-малкото включване на гама-лъчи е в състояние да стимулира пълното и бързо превръщане на резонантните материали в енергия. А какъв е източникът на гама-лъчите? Космическите пещи звездите.
Океан от енергия
В тези текстове Мъри открил части от онова, което търсел. Отговорът на въпроса за източника на енергия в неговия случай вероятно следвало да се търси в лъчите от Слънцето и другите звезди. Може би това е било интуитивно ръководство, но то било единственото, с което разполагал. Фото ядрената теория на Льо Бон била най-близката, която можела да даде на Мъри някакви указания за обясняването на производителността на неговия минерален енергиен приемник. Мъри приел, че кристалната решетка на „шведския камък“ наистина улавя някои от тези лъчи. Логично било по-нататъшното изследване да бъде насочено към изясняването на естеството на тези лъчи. Освен това Мъри трябвало да разбере и защо неговият странен сребристобял минерал е в състояние да улавя тези лъчи. И още нещо — защо винаги имало нужда от заземяване?
Ако звездните пещи наистина превръщат своята материя в енергия, то получаваната енергия би трябвало да идва от вечен и неизчерпаем източник. За момента Мъри просто погледнал благодарно небето. Звездите осигурявали цялата енергия, необходима на нашия свят. Отново проява на Провидението в действие. Само по себе си намирането на мистериозния минерал представлявало шанс, който никой не би могъл да предвиди. А сега можел да използва силата му и да определи както своята, така и съдбата на целия свят. Вечни светилници!
Според Льо Бон материята във вселената се превръща в енергия в един непрекъснат фото ядрен процес. Реакцията се извършва в звездите, които изпускат огромните количества светлина и други енергии. Наред с това те са и специални източници, изпълващи космическото пространство с всякакъв вид лъчи. Такъв източник е и Слънцето, чието всепроникващо въздействие поради малкото разстояние до Земята в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Слънцето излъчва невъобразими количества лъчи в околното пространство и нашата планета поема една голяма част от тях. Някои от лъчите са видими, но повечето не са. Резултат от тях е естествената радиоактивност.
Всички материали на теория биват бомбардирани от тези проникващи през всичко лъчи. Това се вижда особено ясно, когато някои материали бъдат изложени на фокусирана слънчева светлина. Ако виновниците за активността на шведския камък са преди всичко видимите лъчи, то енергията му би трябвало да има своите максимуми и минимуми в рамките на денонощието.
Докато четял описанията на елегантните и прости експерименти на Льо Бон, Мъри можел единствено да се възхищава на безспорните му и убедителни твърдения и заключения. Разбира се, те бледнеели пред резултатите, получени от самия него. Но разликата на практика била именно в наличието на шведския камък — Льо Бон не разполагал с такъв материал. Нещо в структурата на кристала позволявало наличието на мощно електростатично излъчване под въздействието на обикновените слънчеви лъчи. Феноменалната му изходна мощност далеч надхвърляла всичко експериментално постигнато с който и да било друг природен елемент.
