След това последвала серия „ротационни гравитатори“. Монтирани на дълги оси, тези масивни цилиндри били конфигурирани по такъв начин, че при прилагането на електростатичния цикъл да могат непрекъснато да се насищат, движат и отпускат. Д-р Браун описал кинетичната ефективност на тези изкривяващи пространството „самовъзбуждащи се“ мотори. Тягата, получена от тях, далеч надхвърляла мощността на електростатичния импулс, необходим за инициализирането и поддържането на въртенето им. Тези мотори развивали един милион пъти повече кинетична сила от запалващия импулс.
Били „самовъзбуждащи се“, защото за движението си напред разчитали на свиването на пространството.
Критиците отново подхванали старата конвенционална игра и се заели да настояват, че тези ефекти са резултат от „електрическия вятър“. Томас потопил устройствата си в големи контейнери масло — само за да открие, че гравитаторите заработили още по-добре! Маслото действало като диелектрик и всъщност увеличавало изкривяването на пространството отвъд обема на самия гравитатор.
Когато всички изпитания на прототипите приключили, било взето решение да извади патент. Когато изпращал прецизно подготвените заявления в Регистъра, надеждите му сякаш не знаели граници. За съжаление молбата му била незабавно отхвърлена. За официална причина била посочена „неподходящата терминология“.
Неспособността или целенасоченото нежелание да се разпознае една разтърсваща света технология е най-характерната черта на Патентното бюро на Съединените щати. Процесът на отсяване, при който се забелязват и отделят „опасните“ от „потребителските“ технологии, работи безпогрешно. Познатите лица, които ежедневно преглеждат постъпилите искания за нови патенти, докладват на безименните си началници. Това става по повелята на отдавна утвърдените капитали. Изобретателите от началото на XX век прекалено късно научили, че пазарите извън бреговете на Америка са далеч по-заинтересовани от революционни нови технологии в сравнение с тукашните, които работят по своя собствена програма.
Старият елит, който диктува националната политика и води войни, за да защитава инвестициите си в чужбина, не си губи времето с унищожаването на нови технологии, които могат да се окажат потенциална заплаха за властта им. Все пак, изобретателите си взели бележка — чуждестранните инвеститори и пазари са далеч по-подготвени и склонни да използват всяко ново откритие, появило се от океана на мечтите.
Експерименталните резултати на д-р Браун без съмнение са достатъчно доказателство, че революцията действително настъпва — революция, която някои добре установени династии нямат никакво желание да преживяват. Разочарован, но непоколебим, Том кандидатствал за патент в Англия. Интересното е, че моментално го получил — патент 300.311 от 15 ноември 1928 г.!
В чудесното си описание той си спомня първия си експеримент с малката рентгенова лампа. Всеки от експериментите му е запазен в етап на разработка. Патентът е истински „учебник“ по електро гравитация. Д-р Браун открито заявява, че наелектризираните диелектрици се движат като едно цяло през пространството без поддаваща се на измерване реакция. Той също посочва, че в това положение несъмнено се нарушава Третият закон на Нютон за движението. По-късно, през 1930 г., Том получил и американски патент за ротационния си „електростатичен мотор“ (1.974.483).
Изкривяване на пространството
В процеса на работа с гравитатора д-р Браун открил, че поведението му като махало варирало буквално „с фазите на Луната“. Освен това се оказало, че Слънцето също оказва странно въздействие върху циклите на зареждане и изпразване. Ясно било, че състоянието на гравитационното поле — независимо дали слънчево или лунно — влияе на състоянието на състоянието на пространството непосредствено пред очите му. Максимумите и минимумите на гравитатора варирали толкова много по време на пълнолуние, че можел да начертае точна графика на производителността му според фазите на Луната. След като събрал такова огромно количество данни, д-р Браун бил в състояние да познава фазите й, без да ги наблюдава. Точно тогава интерес към работата му започнали да проявяват и военните. В кариерата на д-р Браун започнала нова фаза.
Да не забравяме, че поведението на гравитатора като махало е различно от това на обикновеното махало. Масата на гравитатора се променя от електростатичния импулс, който предизвиква взаимодействие с гравитацията. По време на възбуждането гравитаторът се издига — при това доста внезапно и непостоянно. При внимателното наблюдение са оказва, че фазата на „издигане“ се състои от няколко „последователни стъпки“. Когато преминава през тях, гравитаторът проявява „напрежение“, докато стигне най-високата си позиция. В този момент той сякаш се намира във флуиден канал. Когато се намира в най- горната си позиция, гравитаторът „подскача“ няколко пъти. След като ударната вълна насити диелектрика, устройството започва продължителното си „падане“ обратно към точката на покой. Тук — по-ясно, отколкото във фазата на издигане, могат да се наблюдават „стъпките на успокояване“, които продължават няколко минути.
Откритието идентифицирало броя и позицията на тези пространствено разделени „стъпки“ с местоположението на Слънцето и Луната. При по-подробно проучване било възможно дори да се определи влиянието на някои планетни конфигурации върху гравитатора. Тези фиксирани пространствени „жлебове“ станали най-интригуващото откритие след първото му наблюдение на електро гравитационното взаимодействие.
За да провери електро гравитационната си хипотеза, д-р Браун бил принуден да провежда експерименти дори и на „екстремни“ места. Открил, че влиянието на небесните тела се проявява с еднаква сила навсякъде, дори и в много дълбоки пещери. Това явление определено не можело да се обясни единствено с електростатиката. Ясно било, че става въпрос за електро гравитационен ефект. Затворена отвсякъде от дебелите проводими скали, пещерата представлявала една доста ефективна фарадеева клетка. До тези дълбочини не можело да се достигне електростатично поле. Очевидно Земята се „къпела“ в комбинация от огънатите пространства на Луната и Слънцето.
Земното пространство било подложено на влиянието на тези преходни космически изкривявания и непрекъснато променяло „симетрията“ си. То не било хомогенно. Наред с промените в симетрията, налице били и постоянни вариации в гравитационния потенциал на всяка местност. Това не можело да се измери с помощта на инертни, а само чрез активирани електростатично инструменти. При тях се получава взаимодействие, при което гравитацията и електростатичният заряд пораждат поддаващо се на наблюдение движение. В ретроспективен план д-р Браун открил, че неколцина професионални изследователи са измерили тези „аномалии“, но са ги подминали. Техните силно заредени торзионни инструменти понякога давали „объркващи“ и противоречиви резултати.
През 1930 г. д-р Браун постъпил на работа във Военноморската изследователска лаборатория. Проучванията му върху диелектриците от периода между 1931 и 1933 г. са засекретени. Сега той започнал да наблюдава нови ефекти в електрическите системи. Неподвижните кондензатори показвали флуктуации в силата на полето си в рамките на денонощието. Отначало забелязал, че всички заредени кондензатори показват отклонения, които варират със слънчевия и лунния цикъл. Сродни пространствено гравитационни ефекти се регистрирали както в кондензаторите махала, така и в неподвижните кондензатори. Така най- основно оборудване можело да дава на наблюдателите информация за небесните тела — електростатичните флуктуации били показатели за внезапни „събития“ с неизвестно значение. Критиците твърдели, че това бил просто „вътрешен шум“. Браун преместил оборудването си в една подобна на бункер лаборатория и го поставил в замразители. Инструментите заработили по-добре и с по-голяма точност. Сигналите на практика се усилили. Мълчанието е злато.
Това били първите регистрирани случаи, при които научно и изключително точно били регистрирани гравитационни „вълни“. Експериментите отначало се провеждали в силно защитени наземни сгради. Между 1937 и 1939 г. Военноморската изследователска лаборатория финансирала изследванията и изградила разположени в пещери и миньорски шахти подземни станции за измерване на гравитационните вълни. Станциите се намирали в Охайо и Пенсилвания и останали свръхсекретни в продължение на години.
Браун разглеждал информацията за гравитационните вълни като доказателство на предсказанията на Айнщайн за съществуването им. Работата му била засекретена, тъй като на теория би могла да се използва за създаването на сензори за военни цели. Браун измервал в подземните станции промените в положението на Слънцето и Луната. Въпреки че апаратурата се намирала на изключителна дълбочина, сигналите
