продължавали да се улавят с пълна сила. Резултатите от тези проучвания все още са засекретени, макар че Браун публикувал част от тях след края на Втората световна война.
Браун наричал секретните си подземни системи „детектори на гравитационни вълни“ и полагал основите на нова област в науката и технологията. Военните високо го ценели и той останал техен служител в продължение на няколко години. През този период д-р Браун открил и няколко забележителни характеристики на материята, в които се проявявали непознати дотогава гравитационни взаимодействия.
Браун открил, че гравитационните изкривявания променят електрическото съпротивление на материята. Изработил големи въглеродни резистори, като покрил дълги порцеланови цилиндри с лампени сажди. Цилиндрите били нарязани и полученият резистор представлявал фина въглеродна „ивица“ със съпротивление над 500 мегаома. С тяхна помощ можели да се наблюдават забележително силни електро гравитационни ефекти. Устройствата превъзхождали кондензаторните детектори по силата на сигнала и по всички останали характеристики.
Благодарение на това невероятно взаимодействие д-р Браун схванал, че гравитационните флуктуации и въглеродът са тясно свързани помежду си. По-късно се осмелил да предположи, че причина за изкривяването на пространството могат да бъдат и някои физиологически състояния. Изкривяванията въздействали върху въглерода в тялото и причинявали симптоматичните ефекти на гадене и физическо неразположение. При по-чувствителни индивиди подобни взаимодействия можели да предизвикат проблеми във възприятията и чувство за безпокойство. Възможните „вътрешни взаимодействия“ между физическото състояние, възприятията и гравитационните изкривявания накарали военните да проявят още по-голям интерес към докладите на д-р Браун. От този момент нататък Военноморската изследователска лаборатория се отнася с особено внимание към всички изследвания в областта на възприятията.
През 60-те експериментаторите разработили сложна апаратура за измерване на гравитационното излъчване. Тези големи и добре финансирани научни инсталации, масивни алуминиеви цилиндри и керамични екстензометри така и не успели да регистрират сигналите, получени от елегантната и проста апаратура на д-р Браун. Оттогава и други учени (като Ходованек) са наблюдавали и потвърдили откритията на Браун. Неговите детектори на гравитационни вълни представляват ново астрономическо средство, което все още очаква научното си приложение.
Затъмнение
Засилващият се финансов натиск на Голямата депресия принудил д-р Браун да напусне Военноморската изследователска лаборатория, да премине в запаса и да постъпи в Цивилните части за охрана в Охайо. През 1939 г. станал лейтенант от запаса и след като работил за кратко за компанията „Глен Л. Мартин“, бил насочен към Дирекцията за корабостроене. Там работел върху магнитните и акустичните аспекти на военните кораби.
През този период д-р Браун щял да участва в една авантюра, която щяла завинаги да промени живота му. Много от детайлите и фактите около нея са примесени с най-различни измислици и интриги. Събран от няколко уважавани научни източника, инцидентът станал известен на широката публика като „Експериментът Филаделфия“. Каква поредица от събития е накарала Военноморската изследователска лаборатория да изследва възможността да направи военните кораби оптически „невидими“?
Всичко започнало, когато на неколцина учени от Военноморските сили им било поръчано да проучат любопитния феномен, тормозещ някаква секретна корабостроителница. Предприятието било секретно, защото в него се разработвали изключително издръжливи бронирани корпуси. Използваното точково запояване изисквало изключително силни разряди с висок ампераж. Процесът приличал на заваряването на корпусите на съвременните изтребители МИГ, но се провеждал в гигантски мащаби. Електричеството се осигурявало от огромен кондензатор с много високо напрежение. Чрез този метод на заваряване можели да се съшият заедно по няколко стоманени листа, които сякаш прониквали един в друг на мястото на заваряването.
Високото напрежение било толкова опасно, че след като всичко се подготвяло за заваряването, персоналът не се допускал в корабостроителницата. Но електричеството било най-безобидният аспект по време на заваряването се освобождавала ослепителна синьо-бяла дъга и рентгенови лъчи. Дъгата се насочвала към металната обшивка с помощта на управлявана дистанционно силно изолирана механична ръка. Щом се подавал сигнал за безопасност, мощният разряд буквално разтърсвал корабостроителницата. Измервателните уреди отчитали излъчване на огромни количества рентгенови лъчи. Процесът бил ново технологично постижение на Военноморските сили.
Изключителните опасности, свързани с електричеството и радиацията, не попречили технологията да се наложи и в другите корабостроителници. Мерките за безопасност били изключително високи. Работниците били в безопасност извън камерата за заваряване. В корабостроителницата обаче започнали да се проявяват други странни феномени, които нямали никакво разумно обяснение. Учените изследвали района, разпитали работниците, за да проверят разпространяващите се слухове, и лично наблюдавали процеса на заваряването от контролната кабина.
Видяното било наистина безпрецедентно. Заедно с електрическия разряд настъпило и не по-малко силно „оптично затъмнение“. Внезапният електрически импулс създавал загадъчно оптично затъмнение на наблюдаваното пространство — ефект, за който се смятало, че се случва в окото. Предполагало се, че се дължи на интензивното и пълно обезцветяване на ретината — химична реакция на окото към силния и „моментален“ светлинен импулс. Такъв бил първоначалният конвенционален отговор. По-странният факт бил, че ефектът прониквал в контролната кабина и причинявал „загуба на зрение“ дори когато персоналът вътре се намирал зад няколко защитни стени.
Всеки ефект, който може да проникне през стени и да лиши хората от зрение по такъв начин, можел да се използва и като мощно оръжие. Това била неврологична реакция, която парализирала организма и го правела неспособен да реагира на външни дразнители. Така поне било решено отначало. Още същия ден проучването получило още по-високо ниво на секретност. Налице бил един вероятно излъчващ феномен, който временно неутрализирал възприемането, предаването и реакцията на нервната система.
Оръжейните експерти знаели, че всяко електрическо лъчение, което може да се използва като нервнопаралитичен газ, предлага ново военно предимство. Ужасната енергия можела да се „изстреля“ накъдето и да е. При подходящ контрол цели войскови части можели да бъдат накарани да изгубят съзнание с един-единствен „проблясък“. Жертва на подобно облъчване бил някой си Уилям Шейвър. Шейвър работел като заварчик с много по-ранна и малка ръчна версия на системата, при която се използвали повтарящи се с ниска честота мощни импулси. След многократното си излагане на въздействието на тази енергия, Шейвър започнал да халюцинира. В резултат от пораженията върху нервната му система центровете на волята му започнали да се разпадат.
Накрая този по принцип улегнал и стабилен човек изгубил връзка с реалността и през останалите години от живота си написал стотици памфлети на стряскащата тема за „същества от долния свят“. Впоследствие се оказало, че излагането на внезапни и мощни електрически импулси с изключително ниска честота поражда силно неразположение, а в някои случаи — и поражения на нервната система, водещи до лудост.
Проучването на Военноморската изследователска лаборатория доказало, че ефектът е крайно объркващ. Първо, „заслепяването“ можело не само да се изпита, но и да се фотографира. Следователно не ставало въпрос само за неврологична реакция спрямо някакво загадъчно лъчение. Ослепителният разряд бил свързан по някакъв начин със самото пространство. Изследователите били дълбоко заинтригувани. По разбираеми причини, интересът на военните бил не по-малък. Прегледът на публикациите по финансираните от Военноморските сили проучвания показва особено внимание към всякакви свързани с възприятията теми.
Работниците издигнали частите на корпуса и ги подредили за поредното заваряване. Прозвучала предупредителната сирена и всички работници и наблюдатели започнали да напускат мястото, като мнозина оставили инструментите си там, където стояли допреди малко. Зареждането на кондензатора отнемало няколко минути. След това прекъсвачът бил завъртян и огромната енергия разтърсила корабостроителницата. Разрядът предизвикал ефекта на заслепяване и когато помещението било
