потенциалната възможност да полетят в космоса, французите незабавно започнали да кроят ентусиазирани планове за новата технология. Изчисленията показвали, че по-големите дискове ще бъдат далеч по- ефективни от моделите. Повишаването на волтажа изисквало разработването на нов тип двигател.
Докато френските инженери били временно изправени пред задънена улица, д-р Браун отново предложил идеите си за йонни ракети. Именно във Франция той създал своя най-прочут и мощен магнитно хидродинамичен двигател. Лекото устройство можело да се поддържа от самото летателно средство, с което се премахвала неприятната необходимост от постоянна връзка със земята. Освен демонстрациите с маслото, той провел в Париж успешни експерименти с гравитатори в условията на възможно най-пълен вакуум. Опитите били направени през 1955 г. и категорично доказали, че причината за тягата не е в „йонния вятър“. Всъщност, не само че било невъзможно да се открият каквито и да било следи от йонен вятър, но и се оказало, че гравитаторите станали още по-мощни с увеличаването на вакуума.
Единственото необходимо течно гориво щял да бъде материалът за йонния двигател, който трябвало да даде начална скорост. Течните инертни газове с разтворени в тях соли щели да свършат идеална работа. Освен това, йонната опашка можела да се раздели с помощта на постоянни магнити на електро положителни и електро отрицателни заряди с огромен потенциал. Тази лека система щяла да произвежда над три милиона волта, и ще осигурява както първоначалната тяга, така и потенциал за гравитаторите. Така системите имали свои собствени енергийни запаси и можели да поберат големи маси полезен товар.
Бързото обединение между враждуващите групировки в Националното дружество по аеронавтика нанесло удар върху мечтите на Браун. Дълбоко разочарован и останал без средства, през 1956 г. той се върнал в САЩ. Въпреки всичко, опитите му да осъществи мечтата си имали известен успех. Разполагал със системата и с патентите. През 1957 г. бил поканен от богатия бизнесмен Агню Бансън да работи върху антигравитационен двигател. Браун се преместил в Северна Каролина, където създал частно финансирана изследователска лаборатория.
Бансън и Кинг смятали сами да разработят и патентоват моделите, така че Браун се превръщал просто в техен консултант. Това разочароващо положение го накарало да не споделя по-голямата част от технологията си с тях. Въпреки това се опитал да ги накара да обърнат повече внимание на откритията му и на техните преимущества. Има запазени филми на някои от експериментите, на които възрастният вече д-р Браун стои редом с господин Бансън и Франк Кинг и с топла приветлива усмивка демонстрира ефекта на Браун с малък (но тежък) метален диск. При подаване на импулс дискът забележимо се олюлява. От филма не личи зрителите да са особено заинтригувани от гледката.
Бансън бил убит при една крайно нелепа и подозрителна катастрофа. Частният му самолет се ударил в далекопровод. Лабораторията продължила работата си известно време и сътрудниците на милионера патентовали няколко неефективни електрически летателни средства, разчитащи за издигането си на вятъра. През този период д-р Браун споделил с Франк Кинг някои теории, които очевидно е пазел за себе си от години. Експериментите му го убедили, че инертната маса се различавала от гравитационната маса. Смятал, че тези разлики могат да се разкрият само когато масата се електризира.
Зареждането с положителен заряд увеличавало инертната маса, като същевременно намалявало гравитационната. Отрицателното зареждане действало по обратния начин — увеличавало гравитационната маса за сметка на инертната. Д-р Браун доказал това с голям брой стриктно контролирани опити.
От чертожните дъски се появили разработки на ракетни самолети като „най-добро средство“ за достигане до космоса. Корпоративното начинание, подкрепено от старите капитали и военните, било обречено на провал. При типичната политика на „национализация“ и в самото навечерие на успеха си, проектът Х–15 бил иззет от ръцете на дизайнерите и поставен изцяло под контрола на военните. Очевидните причини за желанието на военните да бъдат първи в овладяването на космоса не се нуждаят от коментари. Нямало да се „допусне“ никакво частно начинание в тази насока.
Забележително ефективните супер ускорители на д-р Джералд Бул, вече доказвали, че със сравнително малко средства са в състояние да изведат в космоса полезни товари, сателити и научна апаратура, били готови да посрещнат нуждите на клиентите. Гоненията срещу д-р Бул и принуждаването му да търси инвеститори другаде са отделна история. Всички тези мечти била методично заличавана, не защото били „неефективни“, а защото други сили се опитвали да установят пълен контрол върху космоса. На човек му става смешно и тъжно, когато види как невежеството заслепява онези, които го насърчават. Военнопромишленият комплекс сега се смята за собственик на „единствените средства за пътуване в космоса“. Да не забравяме обаче, че д-р Браун не е разработвал скъпи и недостъпни системи. Оттогава и други (като Уолъс) са получили приложими патенти за устройства, действащи на принципа на модифициране на гравитацията.
Скали
Между 1958 и 1962 г. д-р Браун работел като консултант, в редица корпоративни начинания. Години след разрива си с военните все още се смятало, че Том Браун „знае прекалено много, за да бъде оставен сам на себе си“. Правителствени агенти непрекъснато се промъквали на демонстрациите и срещите му с определени цели. Опитвали се да наблюдават разработките му и докладвали на началниците си всичко видяно.
Д-р Браун не преставал да твърди пред потенциалните купувачи и разработчици, че неговият електро гравитационен двигател е в състояние да отведе космическите кораби до звездите. Но сякаш всички, освен него и неколцина други изобретатели били изпаднали в някаква масова летаргия. От друга страна, инвеститорите просто не били в състояние да започнат нов бизнес. Нямали устрема и предприемчивостта на прадедите си, които натрупали средствата си благодарение на някоя нова технология. Основателите на старите династии влагали пари в технологиите, изковали стоманеното лице на Америка. Потомците им като че ли се грижели единствено да увеличат и подсигурят капиталите си.
Браун излязъл в пенсия, но продължил изследванията до края на живота си. Изглеждало, че мечтата му за космически полети ще се осъществи от други. Затова решил да служи с всичките си сили на бъдещето, като помага със знанията си на бъдещите разработчици и мечтатели. По-късните му експерименти се опитвали да докажат Общата теория на полето чрез показване на съществуващите връзки между електричеството и гравитацията.
Години по-рано д-р Браун открил, че наелектризираните въглеродни съпротивления и диелектрични маси излъчват шум, който се оказал свързан с промените в космоса. Оказало се, че при някои скали и особено при гранита и базалта се наблюдават странни „спонтанни волтажи“. Д-р Браун твърдял, че причина за това са внезапните гравитационни флуктуации, преобразувани в електрически заряди. Зарядите били наречени „петроволтови“, а самият феномен — „петроелектричество“.
При измерване се оказало, че петроволтовите заряди са доста мощни, особено при някои специфични силикати. Налице били доказателства за процес, при който краткотрайните изкривявания на пространството стимулират генерирането на електричество! Това означавало, че достатъчно голямо количество подходящи скали могат да бъдат вечен генератор на гравитоелектричество.
Д-р Браун си спомнил за трудовете на американския физик от викторианската епоха д-р Чарлс Бръш, който изучавал гравитационните феномени. Според него някои скали падали „по-бавно“ от други — съвсем малко по-бавно, но все пак достатъчно, за да се забележи. По-нататъшните му проучвания показали, че същите тези скали имали „добавъчна топлина“.
Д-р Браун се сдобил с образци от въпросните скали — линцови базалти — и открил, че те наистина дават много високи спонтанни волтажи. Допрените до повърхността им жици отчитали напрежение от няколко мили волта. Скалите можели да се нарежат и към тях да се свържат много контакти, при което се получавал значителен общ волтаж. Скални батерии! При по-големите образци петроволтовият ефект на д-р Браун произвеждал до един волт.
Странно, но скалните напрежения били свободни от ток и всеки ден се засилвали към 18 ч. и отслабвали към 7 ч. Ефективното изходно напрежение също се увеличавало, но нямало плавните показатели, които отчитали уредите при скалните маси в земята. Други изследователи (Ходованек) повторили и потвърдили тези наблюдения, получавайки изненадващи резултати. За да проверят твърденията на Браун, някои пътували до Андите и получили до 1,8 волта от един-единствен образец! Браун установил, че повишеното съдържание на графит в скалите също увеличава изходното напрежение — а това било в съответствие с
