оформили „централната хармония“ на събитието. Остров Кракатау бил буквално изхвърлен на орбита от фаталния взрив. Много години след това се наблюдавали прекрасни залези — тъжен паметник за всички погубени от земните недра души.
Разрушителната сила на експлозивите е в две основни зони. Първата е онази, която принципно ни е позната — самият взрив, при който летящите с огромни скорости горещи газове и метални фрагменти помитат всичко по пътя си. Втората и по-непозната зона се простира много по-надалеч от взривната вълна, отколкото си представяме. Тя е мощната звукова вълна, която крие в себе си не по-малка опасност. Дебелите стени от сгъстен въздух се движат с невъобразима скорост, следвани от също толкова дебели стени с ниско налягане, продължават да се разпространяват далеч от центъра на взрива. Самият взрив е в малката зона на разрушения. Малко предмети могат да оцелеят от ужасната вълна.
Анализаторите твърдят, че инфразвукът се състои от много широка лента височини. Тези тонове с огромно налягане и продължителност се „съгласуват“, когато попаднат в резонансни кухини. Всички подобни кухини биват „открити и унищожени“, когато в резонанса им постъпят съответните вълни. Стаи, холове, алеи, пространства между сгради, дворове, мазета, метро, канализация — всички те избухват в летящи фрагменти, когато в тях нахлуят инфразвуковите вълни. Инфразвукът е жесток тонален гигант, разкъсващ всичко, което се изпречи на пътя му.
Проучванията показват, че внезапната ударна вълна на експлозията изтласква сложен инфразвуков сигнал далеч отвъд периметъра на взрива. Макар и не кохерентни, подобни ударни вълни помитат далечни стени и прозорци секунди след като шрапнелите са свършили смъртоносната си работа. Предмети с всякакви форми, размери и състав експлодират, когато през пространството около тях преминат инфразвуковите импулси. Никаква преграда не е в състояние да спре инфразвука. Физиците са изучавали останките след детонацията на големи експлозиви. Малко материали могат да запазят целостта си. Предметите, успели да оцелеят при експлозиите, са забележителни като инфразвукови „резистори“. Подсиленият бетон не се поддава лесно на инфразвуковите удари или експлозиите.
Земетресение
Звукът от експлозията на Кракатау, захвърлила острова на 160 км във въздуха, разбил всички прозорци в радиус 1600 км от епицентъра. Земните трусове предизвикали големи и на практика недоловими вертикални размествания на повърхността, достигащи в някои случаи до няколко стъпки на импулс. Самата земя се превърнала в кожа на барабан, биещ смъртоносния си инфразвуков ритъм часове след катастрофата. Земята се вълнувала с инфразвуковите тонове — еластичност, която накрая избухва под чудовищното напрежение.
Ултраниските тонове на земетресенията се усещат от животните и свръхчувствителните хора. Земетресенията стават на отделни етапи. Много преди окончателното разрушително освобождаване на натрупаното напрежение има множество кратки предварителни трусове. Те пораждат силни инфразвукови импулси нагоре към повърхността, в резултат на което земните пластове започват да се вълнуват. Някои животни (рибите например) всъщност могат да чуят инфразвуковите предвестници. Предварителните удари не могат да се чуят от хората. Животните обаче реагират бурно на внезапния порой от инфразвукови удари върху земната повърхност и се опитват да избягат от района. Те не могат да локализират източника на импулсите и това ги кара безпомощно да се мятат в кръг. Препускането на диви коне и други животни в кръг говори за техния страх и безпокойство. Нито хората, нито тези нещастни създания са в състояние да избягат от инфразвуковия източник. Сблъсъкът с естествените инфразвуци разкрива огромната им мощ и широко разпространение — те покриват стотици квадратни километри от повърхността на земята.
Някои животни използват инфразвука като оръжие. Известно е, че някои китове са в състояние да зашеметят плячката си с мощни звуци под прага на нашия слух. Те насочват мощните си „оръдейни изстрели“ към някоя гигантска сепия или стадо риби, за да ги парализират и уловят. Понякога жертвата бива направо разкъсана от инфразвука. Има случаи и хора да понесат ударите на недоловимите изстрели. Тревожните звуци, издавани от малките изхвърлени на брега китове, били достатъчни да отхвърлят приближаващия ветеринарен лекар на няколко крачки назад във водата. Други също са усещали тези ударни вълни и споменават, че не можели да доближат ръцете си до синусите на китовете заради недоловимите за слуха акустични сигнали.
Инфразвуковите удари създават характерно усещане за натиск върху структури и организми. Тялото буквално се смазва, сякаш е ударено от невидима твърда стена, от която няма спасение. Инфразвуците влияят и върху психиката — част от неприятния феномен са безпокойството, страхът, силният емоционален срив и неработоспособност. Много хора притежават странна „алармена система“ и изпитват тревога под въздействието на инфразвуците преди предстоящо земетресение. Това силно усещане може да остави по- чувствителните си жертви в безпомощно състояние. За съжаление, психичната реакция на инфразвуците остава последствия, продължаващи много след като дразнителят е изчезнал. Вредното влияние на инфразвука прави психиката крайно чувствителна към всякакви възприятия. Забелязано е, че жертвите на инфразвук обикновено са крайно раздразнителни.
Инфразвукът преди земетресението се проявява на неравномерни интервали и създава драстични и продължителни промени в съзнанието. Човешкият организъм продължава да изпитва ударите тези накъсани инфразвукови атаки поради редица причини. Замайването, породено от петминутното излагане на инфразвук с честота 10 херца, продължава с часове. Инфразвук с честота 12 цикъла в секунда предизвиква тежко и продължително неразположение.
