за масово унищожаване, другите страни се обърнали към усъвършенстване на по-практичното конвенционално въоръжаване. Ограничените тактически ходове на сравнително малкото бойно поле били непосредствената им нужда. Докато разработвала своята атомна бомба, Франция разработвала и отбранителни тактически оръжия във всички възможни технологични области. Оръжията с малък обхват били най-подходящи срещу нападение с конвенционални средства. Разработвали се обаче и други системи. Системи, които макар и не атомни, били също толкова непобедими. В зората на Средновековието великият франкски рицар Шарл Мартел(Чук) отблъснал източните завоеватели. А сега трябвало отново да се намери друг чук, който да защити Франция срещу заплахата от изток. Както Шарл Мартел се надигнал от забравата, така го последвал и странният нов „чук“.
Гавро
Основната област на изследвания на д-р Владимир Гавро била разработката на автомати и роботи с дистанционно управление. За целта през 1957 г. той събрал малък научен екип. Групата, в която влизали Марсел Миен, Анри Сол и Раймон Комда, успешно създала най-различни роботи за промишлеността и за военни цели. Докато разработвала модели за използване на бойното поле и в заводите, д-р Гавро и екипът му направили странни и поразителни наблюдения, които не само че прекъснали работата им, но и се превърнали в основна област на изследвания.
Целият екип периодично изпитвал странни пристъпи на прилошавате, които нарушавали концентрацията им и периодично изпълвали голямата бетонна сграда, в която се намирала лабораторията им. Ден след ден, в продължение на седмици, симптомите не преставали да тормозят изследователите. Повиканите да проверят ситуацията промишлени инспектори също станали жертва на заболяването. Решено било, че състоянието им се причинява от някакви патогени, предизвикващи „сградна болест“. Биолозите не успели да открият никакви подобни микроорганизми. И въпреки всичко състоянието им продължавало да не се подобрява. Графиците започнали сериозно да изостават и се наложило да се поръча пълен преглед на сградата.
Изследователите забелязали, че мистериозното неразположение спирало, когато се затворят някои прозорци на лабораторията. Изказало се предположение, че причината се крие в някакви „газови емисии“ и затова било предприето цялостна проверка на сградата. Не били открити никакви вредни примеси, но строителните инженери най-сетне проследили източника до един неправилно инсталиран вентилатор. Отначало решили, че двигателят изпуска някакви нездравословни изпарения, по всяка вероятност масло и смазка. Такива обаче не били открити. Оказало си, че хлабавия бавно въртящ се мотор в края на вентилационната шахта, минаваща през всички етажи, поражда „предизвикващи неразположение вибрации“.
Мистерията станала още по-голяма, когато д-р Гавро и екипът му се опитали да измерят интензитета и височината на звука. Не успели да регистрират никакви акустични показатели и екипът започнал да се съмнява в твърденията на строителните инженери. Въпреки това затварянето на прозорците прекратявало неприятните усещания. В една поредица от блестящи научни умозаключения Гавро и колегите му стигнали до извода, че си имат работа с толкова нискочестотен звук, че не може да бъде регистриран от нито един микрофон. Този извод обаче им струвал скъпо.
Учените дълго не можели да продължат „търсенето“. По време на проследяването на източника на звука случайните преки излагания на въздействието му ги правело напълно неработоспособни в продължение на часове. Когато най-сетне успели да измерят честотата, тя се оказала 7 цикъла в секунда. Освен това, инфразвуковият тон не бил особено силен. Станало ясно, че бавно вибриращият мотор предизвиква инфразвуков резонанс в голямата бетонна шахта. Така той действал като вибриращ „език“ на огромна „тръба на орган“. Заедно с останалата част от промишлената сграда вибриращата въздушна колона образувала странен инфразвуков „усилвател“.
Разбирането на конфигурацията обяснявала и защо затварянето на прозорците донякъде имало ефект за „блокирането на неразположението“. Прозорците променяли цялостния резонансен профил на сградата, както и честотата и силата на инфразвука. Оттогава и други започнали да забелязват вредните ефекти на подобни инфразвуци в офис сгради и заводи. Днес повечето специалисти са добре запознати с прилошаването при излагане на естествен или изкуствен инфразвуков източник.
Откриването и промяната на подобни резонансни кухини се е превърнала в рутинна архитектурна процедура. Често източниците се оказват в съседни сгради и са причинени от конструктивни недостатъци поради липсата на познания в миналото. Всички подобни „неподходящи“ архитектурни форми се подлагат на промяна с добавяне на звуконепроницаеми материали.
Свирки
Д-р Гавро и екипът му се заели да проучат внимателно ефектите от техния „инфразвуков орган“ при различни тонове и сила. Учените променяли височината на тона, като отпускали или затягали поддържащите вентилатора пружини. На различни места в голямата сграда били установени различни инфразвукови резонанси. Затварянето на прозорците премахвало повечето симптоми. Когато обаче ги отваряли отново, целият екип усещал пристъпите на неразположение, независимо от силата на източника. Работещият в оръжейния бизнес д-р Гавро решил, че в лицето на инфразвуците е открил ново и непознато досега оръжие. Започнал да размишлява върху прилагането на инфразвуците като отбранителна инициатива. Случайните експлозивни ефекти при гръмотевиците, пораждащи естествени инфразвуци, били доста ефективна демонстрация на това какво можел да направи един изкуствен „гръмовержец“. Но как може да се създаде гръмотевица в една компактна система? Тези мисли стимулирали теоретически дискусии относно възможността да се произведе кохерентен инфразвук — своеобразен инфразвуков „лазер“.
Първите създадени от д-р Гавро устройства били направени така, че да имитират „инцидента“, при който екипът за първи път се сблъскал с инфразвуците. Учените разработили истински тръби за орган с изключително голяма ширина и дължина. Първата била с диаметър 1,80 м и дължина 23 м. Моделите били изпитани навън, като били взети необходимите предпазни мерки и тръбите били изолирани със звуконепроницаеми стени. Изследователите се намирали на голямо разстояние от устройството. Били построени две различни инфразвукови тръби. При първия модел се използвало ритмично движещо се бутало, а при втория — сгъстен въздух.
Оказало се, че основната резонансна честота на тези тръби е в „зоната на смъртта“, намираща се между 3 и 7 цикъла в секунда. Звуците не можели да се доловят от човешко ухо — определено преимущество за всяка отбранителна система. Ефектът им обаче се усещал съвсем ясно. Симптомите били бързи и неочаквани, макар че тръбите работели само по няколко секунди. Вълните се усетили в цялото тяло като ужасна хватка, от която нямало измъкване. Това бил натиск, който сякаш идвал от всички страни едновременно. Истинско покривало на смъртта.
След това идвала болката от инфразвуковия натиск върху очите и ушите. Последвало плашещото поведение на материалите, поддържащи самото устройство. Тръбата продължавала да работи, когато районът се изпълнил с внезапен грохот, който едва не разрушил сградата. Всеки стълб и сглобка на масивната сграда се тресял и движел. Един от техниците успял да превъзмогне болката за няколко мига и да изключи електрозахранването.
Тези експерименти с инфразвуците били толкова опасни, колкото първите опити с ядрено оръжие. Д-р Гавро и сътрудниците му били тежко болни в продължение на почти цял ден след първоначалните тестове. Неразположението им продължавало часове след като устройството било изключено. Инфразвуковите атаки върху тялото били още по-смъртоносни, защото идвали с ужасяваща тишина. Вътрешните органи силно се увреждали. Сърцето, белият дроб, стомахът и коремната кухина се свивали в непрекъснати болезнени спазми.
Симптоми на излагането на инфразвук били още мускулните спазми, задушаването и сълзите. Всички кухини в резониращото тяло поглъщали унищожителната акустична енергия и щели да бъдат разкъсани на парчета, ако в последния момент не бил спрян токът. Ефективността на инфразвука като защитно оръжие с ужасяваща мощ била демонстрирана повече от „задоволително“ и сега дошъл ред на новите въпроси. Каква мощност можела да се достигне с инфразвуково устройство, преди да бъде засегнат операторът?
