С огромна предпазливост и респект към мощта, с която си имали работа, д-р Гавро започнал да преизчислява всички параметри на модела. Оказало се, че е направил огромна грешка при определянето на мощността на тръбите — първоначалните му показатели били силно занижени. И през ум не му минавало, че може да има толкова огромни стойности в инфразвуковия свят!
Емпиричните данни били единственият начин да се определи как инфразвуковата енергия се съотнася с живите организми и с мъртвата материя. Опитите били подновени, този път със съвсем слабо захранване. На първо място, размерите на устройствата били силно намалени. Голямата им дължина ги правела не особено практични. За да се осигури пълен контрол над смъртоносните удари, били инсталирани няколко аварийни прекъсвача, които реагирали на излъчената инфразвукова вълна. Интензитетът можел да бъде ограничен до минимум с помощта на автоматични прекъсвачи, свързани с барометри.
В опитите си да получи по-компактни и управляеми генератори на инфразвук, д-р Гавро разработил и изпитал специални тръби и „свирки“ с различна големина. Те представлявали забележително прости кръгли и плоски резонантни кухини с един изходен отвор. Представлявали просто големи аналози на фогхорни10 и полицейски свирки. Обемът им по-късно бил намален — оказало се, че при първоначалните размери мощността им била прекалено голяма. Фог — хорните можели да генерират плашещите сто киловата инфразвукова енергия с височина на тона 150 цикъла в секунда.
„Полицейските свирки“ се изработвали по-лесно според нужните спецификации. Цялостните им характеристики били прости за определяне и за целта била изведена математическа формула. Резонантната височина на тона се намирала, като диаметърът на свирката се разделял на константата 51. Увеличаването на дълбочината на устройството водело до увеличаване и на амплитудата. Свирка с диаметър 1,3 м произвеждала инфразвуков тон с височина 37 цикъла в секунда и разтърсила сериозно стените на лабораторията, въпреки че мощността и била по-малко от 2 вата инфразвукова енергия.
Опасност
Инфразвукът не се нуждаел от голяма амплитуда, за да предизвика психологическо неразположение. Няколко изследователи си нанесли сериозни вреди, когато успявали волно или неволно да произведат инфразвукови вибрации. Тесла използвал проектирани от самия него ободряващи вибриращи платформи и бил очарован от действието им. Монтирани върху тежки гумени основи, те били задвижвани от прости „ексцентрични“ колела.
Умереното им използване в продължение на около минута действало приятно стимулиращо. Тялото се чувствало изпълнено с енергия в продължение на часове. Прекалената им употреба обаче можела да доведе до тежки болестни състояния, като най-опасни били сърдечните поражения. Тялото „звъняло“ цели часове от учестения пулс и силно повишеното кръвно налягане. Последиците можели да бъдат и смъртоносни.
Веднъж Самюел Клемънс, близък приятел на Тесла, отказал да слезе от една такава вибрираща платформа. Тесла изразил съжалението си, но го оставил. След няколко предупреждения започнал да се тревожи все повече от машината и от ликуващите възгласи на Клемънс. Няколко секунди по-късно приятелят му едва не изцапал белия си костюм. Ефектът от инфразвука бил „надлежно записан“.
Тесла често описвал в големи подробности последиците от инфразвуците пред журналистите, които зад гърба му осмивали идеята, че „малък звук“ може да доведе до подобни катастрофи. И все пак, именно благодарение на такъв „малък звук“ Тесла за малко не разрушил лабораторията си на улица „Хюстън“. Неговите компактни генератори на инфразвукови импулси били ужасно ефективни. По-късно Тесла проектирал и изпробвал инфразвукови оръжия, способни да разрушават сгради и да сриват цели градове.
Уолт Дисни и художниците му веднъж били приведени в много тежко състояние, когато един звуков ефект за поредния късометражен анимационен филм бил забавен няколко пъти от магнетофона и излъчен през високоговорителите на кинозалата. Първоначалният звук бил от запояване на желязо. Тонът с честота 60 херца бил намален пет пъти и докаран до 12 херца. Това предизвикало продължително неразположение у целия екип, което продължило няколко дни.
Инфразвукът сякаш парализира психиката. Той стимулира вътрешното ухо, което се грижи за равновесието. Резултатът е еквивалентен на тежка и продължителна морска болест. Инфразвукът обездвижва жертвите си. За възстановяване на нормалните жизнени процеси са нужни часове, а понякога и цели дни. Излагането на инфразвук със средна интензивност води до прилошаване, а засилването му може да се окаже смъртоносно. Военните експерименти са показали поносимост в диапазона между 40 и 100 цикъла в секунда. Резултатът бил съвсем нормални реакции. С намаляването на височината на тона се засилват симптомите на смъртоносното действие. Промените в сърдечния ритъм — повишаването на пулса с 40 процента — са предвестници на другите смъртоносни състояния. Леко гадене, замайване, зачервяване на кожата и изтръпване на тялото се наблюдават при 100 цикъла в секунда. Следват световъртеж, безпокойство, крайно изтощение, задушаване и дихателни нарушения. Между 60 и 73 цикъла в секунда се появяват кашлица, силен натиск в гръдния кош, задавяне, обилно слюноотделяне, силни болки при гълтане, неспособност да се поеме дъх, главоболие и болки в корема. След излагането на инфразвук организмът е силно изтощен. Някои хора продължавали да кашлят в продължение на половин час, а кожата на мнозина останала зачервена цели четири часа.
При излагане на инфразвук с честота между 43 и 73 цикъла в секунда се наблюдава значителното отслабване на зрението. Интелигентността пада до 77 процента от нормалното й състояние. Жертвите напълно губят ориентация. Координацията на мускулите и чувството за равновесие намаляват значително. Малко преди пълната загуба на съзнание се наблюдава крайно понижена сръчност и проблеми с говоренето. Следва почти пълна загуба на способността да се разсъждава.
Откритията на д-р Гавро в инфразвуковия обхват между 1 и 10 херца са наистина шокиращи. Смъртоносният тон е с честота 7 херца. Малкото увеличаване на амплитудата в тази честота влияе върху поведението на хората. Умствената активност отначало се забавя, после се блокира напълно и накрая се разрушава. С увеличаване на амплитудата били забелязани няколко объркващи реакции. Те започвали като пълно неврологично смущение. Дейността на гръбначния мозък се блокирала и автоматичните му функции се прекратявали.
Стражи
Инфразвукът се придържа към земята — феномен, добре известен в животинския свят. Издаваните от женските и от техните малки звуци оставят следите си във въздуха. Високите тонове са въздушни по природа. Това прави женските и малките естествена плячка на хищниците. Ниските тонове се придържат към земята и се „водят“ по почвените слоеве. Издаваните от мъжките звуци трудно се локализират от хищниците. Мъжките звуци „прегръщат земята“ и скриват своя източник. Някои мъжки животни рият с копита или издават ниски ревове. Това са сигнали за общуване, разбираеми единствено за техните себеподобни.
Фактът, че земята притегля и направлява нискочестотните тонове е забележителен дар за животинския свят и увеличава шансовете за оцеляване на мъжките водачи. Когато стадото бъде нападнато от хищници, мъжките могат да продължат да водят спътниците си, оставайки при това напълно „невидими“ и неуловими. Хищниците не могат да определят местоположението на източника на звуците и ревовете на мъжките водачи, защото нискочестотните им сигнали е невъзможно да бъдат засечени. Често хищниците биват връхлитани от мъжки, които запазват дифузивната си комуникация чрез земята.
Същите аналогии могат да се приложат и към инфразвуковите отбранителни системи. Първо, инфразвукът не губи интензитета си дори и след като е изминал много дълги разстояния. Освен това, заради придържането му плътно към земята, инфразвуковите източници не могат да се локализират без специално оборудване. Това би свършило добра работа на онези, които използват инфразвуково оръжие. Но какво ще стане, ако нечия противникова сила използва такова оръжие? Инфразвукът е недоловим. Битката би свършила още преди някой да разбере за началото й. Как може да се разбере за инфразвукова атака? Ето защо първата линия на отбраната трябва да бъде откриването на „невидимия враг“. Развиването на адекватни инфразвукови отбранителни системи първо изисква създаването на детектор за инфразвук.
