Отначало д-р Гавро започнал да разработва безотказни инфразвукови детектори за личната безопасност на операторите и за евентуално тактическо приложение. Експериментирал с няколко модела, следващи тайнствените аналози на старите безжични приемници. В един от моделите се използвали поставени в затворено пространство пламъци. Те напомняли детекторите на Лий дьо Форест непосредствено преди изобретяването на триода. Детекторите на Гавро имали различни резонансни кухини и амплитудите на пламъка се променяли според специфичните инфразвукови тонове. Така с тяхна помощ Гавро можел да калибрира интензитета и височината на инфразвука. Но пламъците били опасни и капризни, което не ги правело особено надеждни в битка.
След това д-р Гавро експериментирал с усъвършенствани механични барометри, в които се съчетавали големи резонансни кухини с много фини тръби за измерване на налягането. Чувствителността им била изключително висока. Постоянното увеличаване на налягането се регистрирало, когато стените на кухините започвали да се свиват от инфразвуците. Чувствителността на уредите се повишавала с повишаването на обема на кухините. Тези детектори работели добре, но били много чупливи.
Друг модел наподобявал на първите модели механични телевизори на Джон Лоджи Бейрд. В него се използвали големи кожи на тимпани, огледала, светлини и фотоклетки. Огледалото се закрепвало към тимпана. Светлинният лъч примигвал, когато инфразвукът попадал върху огледалото. Фотоклетката записвала тези примигвания като електрически сигнал. Тази система била изключително надеждна.
Най-съвършените детектори на Гавро използвали електролитния процес. С помощта на аналогична система от химични разтвори и тънки проводници Фесенден измервал слабите безжични сигнали.
Разтворите били разделени от осмозна преграда и били принуждавани да я преминават, когато през системата преминел инфразвук. Чувствителен галванометър отчитал промяната в електропроводимостта на сместа. Системата била надеждна и точна. Всички тези системи обаче страдали от един основен недостатък. Приложението на големи инфразвукови амплитуди към тях моментално би ги превърнало в пара.
Броня
Френските власти започнали да предявяват претенции, че д-р Гавро съвсем е престанал да се занимава с разработването на оръжия. Няколко патента обаче издават това подозрително вдигане на шум и пушеци. Въпреки че е невъзможно да се получат самите патенти за инфразвуковите генератори, дело на д-р Гавро са множеството разработки на „инфразвукова броня“. За какво друго му е било да „пропилява“ толкова много време и средства, освен за защитна програма?
Използването на инфразвуково оръжие изисква разработката и внедряването на инфразвукови щитове. Д-р Гавро посветил много повече време на тях, отколкото на развитието на ефективни инфразвукови тръби. Както открил още в началото на изследванията си, инфразвукът не можел да бъде спрян адекватно. За такива устройства са нужни изключително големи заглушители.
Нещо повече — никой не би посмял да употреби инфразвуково оръжие върху противника, без да разполага с адекватна защита. Инфразвуковите тръби можели да насочат вълните в желаната посока, но околната среда „изпуска“ части от тях във всички посоки. Инфразвуците насищат генераторите си за секунди и те заточват да „работят наопаки“ към онези, които за изпратили смъртоносните сигнали. Инфразвуците се „закопават в земята“ и се разпространяват около своя източник. За жалост освобождаващите инфразвуковата енергия също биха се оказали нейна жертва.
Първият метод на Гавро включва превръщането на инфразвука в по-високи тонове. Това се постигало чрез пасивния „структурен“ метод — огромна серия от заглушители и резонансни кухини. Тази форма на защита е „пасивна“, тъй като просто стои и чака инфразвуковите удари, за да ги погълне и превърне в безвредни аудио тонове.
Вторият метод е по-активен и „агресивен“. Той пресреща и неутрализира всички инфразвуци. В действието на неутрализатора се използва добре известен принцип от физиката. Като „активен“ щит, той пренася тонове, чиито фронтове на вълните образуват интерференция с идващия инфразвук. Така атаката се неутрализира или най-малкото се намалява до много по-поносими нива.
Този метод изисква много бързи системи за регистриране и реакция. Процесът включва определянето на нападателната честота, генерирането на същата и излъчването й „извън фаза“. Методът в никакъв случай не е напълно точен или ефективен. Силно модулиран подвижен източник на инфразвук почти не може да се неутрализира без използването на изключително сложна електроника.
Измислен бил обаче един безкрайно прост и елегантен подход, при който нямало нужда защитникът да се подлага на въздействието на излъчените от самия него инфразвуци. Докато размишлявали върху старата идея за оръдейни установки и защити, Гавро и екипът му едва не забравили първоначалната си област на проучвания. Роботиката!
Чукът
Да не забравяме, че д-р Гавро и екипът му като пионери работели в областта на роботиката и се занимавали с разработване на автоматични системи за промишлеността и военните. Трудно ли би било съчетаването на новооткритото оръжие с автоматите? Д-р Гавро комбинирал тръбата за орган и свирката. Устройството било затворено в бетонен блок с обем по-малко от един кубически метър. Свирката била разположена във вътрешността му, а при отвора се намирали няколко резонансни тръби. Устройството работело със силно сгъстен въздух. Изходният му сигнал бил чудовищен. В конвенционален сблъсък можело да унищожи напълно врага.
Тази инфразвукова свирка била запечатана в 400 кг бетон, а на отвора й бил поставен бетонен заглушител. Дори при тези предпазни мерки устройството успяло да разтърси част от Марсилия, да разкъса за миг бетонния си кожух и да унищожи заглушителя. Страховито. Не бил чут никакъв звук.
Моделът обаче показал много точно подбиране на височината на тона, мощ и насоченост. В последната характеристика Гавро и екипът му постигнали възможно най-безопасния фактор. Инфразвуковата отбранителна система можела да се използва срещу врага, без да застрашават операторите. Оръжието било много компактно и ефективно. Ефективността му се преценявала според разрушителните му способности и обема.
По-късен вариант на това чудовище също представлявал компактен куб. Предполага се, че в него се намирала инфразвуковата свирка, а от предната страна излизали около шестдесет тръби, подредени като някаква смъртоносна батарея. Твърди се, че управляваното дистанционно устройство разрушавало тежки укрепления и вътрешността на танковете с ужасяваща лекота. Наред с това били наблюдавани още няколко още по-плашещи и неспоменати поражения. И в този случай не се чул нито звук.
Устройството било монтирано върху дистанционно управлявано транспортно средство. Захранвана с дизелово гориво или сгъстен въздух, тази невзрачна на пръв поглед машина би била най-ужасният противник. Първите експерименти доказали изключителната опасност от загубата на контрол върху инфразвуковата мощ. Без автоматични механизми с дистанционно управление всеки оператор щял да бъде погълнат и убит от смъртоносния звук. Като отбранително оръжие устройството би могло да бъде ужасяващо ефективно. Системата би била истинска спирачка за проявилите достатъчно глупост да предприемат сухопътна атака срещу въоръжена по такъв начин държава. Армиите щели да бъдат смазани, преди още да е започнала битката.
Такова оръжие би било невъзможно за откриване. Размерите му с нищо не показвали, че в устройството се крие такава смъртоносна мощ. Повечето врагове просто не биха му обърнали внимание. Група такива устройства, всяко със своя собствена тоналност в инфразвуковия обхват, би била непобедима стена. Роботизирани танкове с инфразвукови генератори можели да прочистват цели райони и да унищожават противника в радиус 8 км. Тези ужасни оръжия лесно можели да се разположат в безпилотни самолети и бързо и методично да нанасят удари от въздуха.
Възпирането на евентуално въздушно нападение би било също толкова ефективно. Инфразвукови фарове биха могли да претърсват небето със смъртоносна точност. Инфразвукът минава еднакво лесно през всяка материя и неминуемо успява да се добере до целта си. Интензитетът, с който устройствата на Гавро излъчват сигналите си, е ужасяваща. В тяхно лице виждаме усъвършенстване на феномен, който в природата се наблюдава само при явления с опасен интензитет. Ето защо оръжията трябва да се
