управляват дистанционно и да се инсталират върху автомати, намиращи се на големи разстояния от операторите си.
Оръжията се произвеждат за отбрана, а не за нападение. Според думите на Гавро „Срещу инфразвука няма пълна защита. Той не се поглъща от обикновената материя, стени и бункери не представляват пречка за него“. И така, за пореден път се оказваме на кръстопът. Трябва да избираме между две посоки. От едната чуваме Месиен и неговото музикално послание за мир. От другата е Гавро и музикалното му послание за война. Отново имаме избор. Отново трябва да вземем решение. Каква музика ще слушаме?
Глава 9
Термоядреният реактор. Д-р Фило Фарнсуорт
Лъчът на откритието
Някога имало мечта за безкрайна енергия, за никога неугасваща светлина. Както е типично за мечтите, и тази намерила материален израз в откритията на неколцина наистина надарени изследователи. Мечтите сами намират онези, които ги търсят. Всички открития били резултат на случайност. Щастлива случайност. Но въпреки това, светът видял проявите на енергии, чиито извори били мощни, загадъчни и вечни. Тогава изглеждало, че тези чудесни изобретения, тези странни генератори на енергия ще изпълнят мечтата и надеждата, страстта и желанията на онези, които очакват в мълчание.
Тези мистериозни устройства били получени като щедри дарове от провидението. Онези, в чиито ръце мечтите получили материалната си форма, изобщо не си задавали въпроса за източника им. Това били аномалии на природата. Никой не би могъл да изобрети такива устройства единствено въз основа на научните познания. Подобно нещо би отнело още няколко века. Не, откритията на Мъри, Периго, Томадели, Хендършот, Хубърт, Колер и още мнозина други не били резултат на обикновено научно постоянство.
Но защо са ни били дадени тези открития? Може би заради предстоящата нужда от тях и заради хуманната им цел. Великите откровения винаги предшестват потенциална световна криза. Великите откровения изпреварват нуждата. Може би те са се появили, за да задоволят потребността от енергия. Чиста и безопасна енергия. Всички тези открития се появили приблизително по едно и също време. В края на XIX и началото на XX век човечеството станало свидетел на чудни открития. Може би са се появили заради предстоящото неправилно и опасно за живота използване на някои природни енергии. Доста хора биха се съгласили с подобно виждане.
Откритията пристигат като пронизващ лъч. Няма значение къде точно се появяват. Ползата от тях е за цялото човечество. Откритията идват като светъл лъч в нощта и улучват в сърцето онези, които ги търсят. Това е активна проява на външно съзнание. Получилите благословения лъч правят открития, изпратени да спасят всички хора от предстоящата гибел. Всеки откривател е виждал и говорел за този „лъч на откритието“. От избора на човечеството какво да прави с подобни послания зависи бъдещето на света.
Технополитика
Неотдавнашните изявления на плазмените физици обещават нови завладяващи постижения в производството на електроенергия за обществото. Наградата от тези изследвания е евтино и чисто електричество в огромни количества. Енергийният източник, за който говорят, теоретически би могъл да стигне за хилядолетия. Ето защо се нуждаят от още милиарди, за да продължат изследванията си. И милиардите не закъсняват.
Защитниците на термоядрения синтез — предимно жадни за пари академици и техните екипи — рисуват светло бъдеще пред сенатската комисия. Самият факт, че Сенатът изобщо се занимава с подобни предложения, прави някои тревожни факти още по-подозрителни. Веднага става ясно, че са настъпили големи и радикални промени в политиката на финансиране на научните програми. Едно време предложенията за термоядрен синтез и различни космически програми били смазвани от членовете на комисията. Поради връзките си с добиващите изкопаеми горива картели никой не желаел да рискува и да позволи появата на нови футуристични технологии, които биха поставили под въпрос финансовата му сигурност.
Днес обаче виждаме несъмнена промяна в политиката в полза на новите технологии, сякаш е била разработена и въведена в изпълнение някаква нова стратегия. Трудно е да се прецени подобно поведение. Съгласно традицията, в Америка парите се правят чрез съпротива срещу откритията и технологиите, а не с тяхното подпомагане. Но може би са се появили нови регулаторни променливи и страхове, които трябва да бъдат разбрани.
Учените пророкуват, че широката достъпност на плодовете на термоядрената технология ще сложи началото на революционни промени в обществото. Думите им, подобно на речите на опитни демагози, успяват да докоснат необходимите струни в сърцата. Нововъведението, казват те, ще направи изкопаемите горива безполезни. Независимостта от намиращите се в чужбина петролни източници ще бъде част от това „предимство“. Наред с обезсмислянето на петрола ще бъде сложен край и на замърсяването на околната среда.
След това планират изграждането на термоядрени електроцентрали. Малки термоядрени реактори ще бъдат в състояние да задоволят националните потребности от електричество завинаги. Кълнат се, че ще настъпи комерсиализиране на термоядрените реактори, стига правителството да подкрепи финансово изследванията и да ги даде за изпълнение на частни концерни. Според наетите от тях икономисти идеалисти резултатите от тази термоядрена революция няма да унищожат интересите на играчите в петролния бизнес. Икономическите съветници предполагат, че петролната индустрия постепенно ще започне да се насочва към производство на химикали. Доколкото подобен алтруизъм никога не е бил характерен за въглищните и петролните компании, членовете на комисията се напрягат да чуят и погълнат всяка дума на обещанието. Някои все още са предпазливи, тъй като седалището на „Стандарт Ойл“ все пак е Америка. Даването на глас в полза на новата технология може да се окаже и опасно.
И макар че утопичните обещания за чиста и евтина енергия валят пред комисията в ежегодните конкурси за получаването на огромни субсидии, фактите далеч не са толкова розови. Всъщност фактите изобщо не са многообещаващи. Изненадващо е, че учените никога не са толкова хапливи при разглеждането на собствените си резултати, колкото когато коментират изследователските проекти на други свои колеги.
Тази научна симфония за осигуряване на финанси звучи много фалшиво за запознатите с историята на термоядрения синтез. Въпреки противоречивите ноти, предложенията продължават да валят и ежегодните представления все така осигуряват заплати. Термоядрената „награда“, търсена чрез най-модерни средства е, меко казано, неуловима. Проследилите несигурния път на днешните изследвания в тази област анализатори са запознати с разочарованията, провалите и практическите ограничения на цялата термоядрена програма. А съществуват и граници, пред които би се изправил и реалният успех на начинанието. Освен това съществуват и скъпоструващи разочарования. Периодично разгласяващите поредния дребен „успех“ физици обикновено вдигат шум с отвлечени и неясни технически детайли, за да продължат да получават финансова подкрепа. Но мечтите, които размахват, са измислици, отделни фрагменти от една друга мечта, осъществена в многобройни свързани с енергетиката открития. Много преди да й бъде сложено определението „атомна“ или „ядрена“, мечтата е намерила своите реализации при това във форми, отговарящи на обещанията им. И евтини за изпълнение.
Но може би няма да е зле отново да цитираме общото невежество на научната общност относно собствените й съкровища. Изследователите, предявили наскоро претенциите си за държавно финансиране, се осмеляват да посочат, че начинанието им ще се увенчае с успех към 2050 г.! Никога преди не е имало толкова настойчиво искане на пари за толкова несигурни обещания. Това бомбастично изявление звучи по- скоро като опит за технологичен рушвет на хора, опитващи се да си осигурят заплатите — че защо не и пенсиите — от държавната хазна! И най-големите скептици — също учени — биха видели очевидното. Изследователите ще прибират тлъстите си заплати, без да предлагат нищо в замяна. Просто поредния вид съвременни шарлатани. А задълбаването в историята на техническите постижения в тази област ще покаже нещо поразително — че контролираният термоядрен синтез всъщност е бил постигнат преди три
