долни атмосферни пластове могат да бъдат източник на постоянния инфразвук. Трудно е да се определи източникът на естествения инфразвук във всеки конкретен случай. Сблъскващите се ветрове, подобно на тези в завихрянията на Фон Карман, също могат да създадат продължителни трептения с ниска честота.
Ветровете могат да се променят от характера на местността. Планинските хребети със специфична геометрия често могат да се окажат най-приемливото обяснение за появата на инфразвук в някои райони. Тяхното въздействие върху местните ветрове може да предизвика постоянни въздушни вихри, излъчващи постоянно инфразвуци.
Защо обаче инфразвуците се фокусират върху точно определени места? Някои теоретици твърдят, че вятърът влиза в кухини в земята и създава огромна изкуствена инфразвукова свирка. Изследването на подобни кухини и пещери показва наличието на инфразвуци с честота между 20 и 30 херца, които не се „регистрират“ от звукозаписната техника. Други предполагат, че тези инфразвуци могат да се усетят единствено физиологично, тъй като са „електростатични“ по природа. Те също така твърдят, че разпространението на фокусирания в земята инфразвук е електрическа проява, резултат от появяващи се земни заряди в тясно ограничени райони.
По какъв начин продължителният инфразвук влияе върху построените от хората структури? Внезапните пориви на вятъра могат да окажат толкова огромен и моментен натиск върху сградата, че да направи на парчета и най-силната каменна стена. Често подобни неща се случват, когато вятърът като че ли спира за миг. През този интервал прозорците се пръскат на парчета, а стените се срутват от инфразвуковия импулс.
Как действа постоянният инфразвук върху хората и поведението им? Мистериозни нощни звуци в пустинята изпълват сърцата на номадите със суеверен страх. Дълбоки и заплашителни, тези непрекъснати бучащи звуци от векове са предизвиквали безпокойство у бедуините. В митологията на пустинните жители често се споменават „риданията на духовете“.
Но тези дълбоки и на практика недоловими за ухото тонове не се ограничават само с пустините, където могат да се блъскат един друг сред пясъчните дюни. Мистралът — духащият на север вятър от Африка — се понася през Средиземноморието в края на есента. Познатите горещи ветрове се появяват от пустинята с необичайна сила и не затихват през цялата зима, оставяйки неизличима следа у изложените на въздействието им хора — феномен, разбиран погрешно от векове.
Мистралът е слаб откъм инфразвуков интензитет и не нанася непоправими щети на сгради и имущество. Но въпреки това вредното му влияние е очевидно. Нискочестотният инфразвук на мистрала поражда у жителите на някои крайбрежни райони странна сезонна депресия и чувство на безпокойство. Някои хора по цялото Средиземноморие страдат от „сезонно нервно изтощение“ и други „неврофизически заболявания“. Известно е, че където духа мистрал, там ще има случаи на емоционално напрежение, депресии и раздразнимост. В много случаи мистралът е причина и за смъртни случаи.
Инфразвукът може да измине дълги разстояния (често над 1600 км), без да отслабне ни най-малко. Така той е способен да оказва натиска си много надалеч със същата сила, която е имал и на мястото на възникването си. Смъртоносен натиск. Атмосферата поддържа продължителни и мощни инфразвукови вибрации. Природните условия могат систематично да влияят по един страшен начин върху човешкото поведение в течение на определен сезон. Не по-малко плашещ е и начинът, по който природните условия могат да влияят върху поведението на цяло едно общество. Инфразвукът не се нуждае от голяма акустична мощност, за да предизвика такива силни и продължителни психологически симптоми.
В алпийските райони на Европа през лятото духа сухият и топъл фьон. Когато се появява, небето е чисто, има чудесна нощна видимост, а атмосферата е суха. Проучванията на фьона и на мистрала показаха някои интересни и плашещи статистически зависимости. Ефектите от двата вида вятър върху хората се документирани доста добре. Сред тях са изключителната раздразнителност, случайни временни загуби на възможността за правене на обективни преценки, лека дезориентация, неразположение и диария.
Установен факт е, че продължителният нискочестотен инфразвук влияе върху поведението и здравето на хората. Малко преди появата на фьона е времето, когато стават най-много инциденти. Те стават все повече и повече до идването на фьона и се предполага, че причина за тях са инфразвуците във вятъра.
Двигатели
Вибриращите изкуствени съоръжения стимулират изкуственото пораждане на опасния инфразвук. При завои със скорост около 100 км/ч вибрациите на шасито предизвикват инфразвукови емисии. Прилошаването по време на пътуване може да се свърже с продължителното излагане на инфразвук. Автомобили, автобуси, влакове, мотоциклети и реактивни самолети са генератори на опасни количества инфразвук. Всеки начин на придвижване има характерен инфразвуков тон — закономерен резултат от механичните търкания и инертните съпротивления.
Инфразвуците трудно могат да се записват и възпроизвеждат, за да могат да бъдат изучени и анализирани. За тази цел те трябва да бъдат генерирани на момента. Озвучителни системи с размерите на концертна зала никога не могат да предадат всички усещания, свързани с естествено появяващия се инфразвук. Има обаче случаи, в които публиката изпитва внезапен страх или неразположение поради случайното пораждане на инфразвук в залата.
Особено важно е да се разбере поносимостта на хората към инфразвука. Военните медици отдавна изучават ефектите от вибрациите на различни машини върху поведението и способността да се правят преценки. Ако пилотите на реактивни самолети или астронавтите допуснат и най-малката грешка поради въздействието на инфразвук, резултатът може да се окаже катастрофален. Всъщност действително съществуват случаи на критични грешки във вземането на решения и точността на изпълнение по време на съвсем кратки полети.
Мощните инфразвукови вибрации на реактивните самолети изцяло насищат телата на пилотите. По време на продължителен полет това насищане силно намалява рефлексите им. Военният правилник взема предвид този фактор и по принцип ограничава времето за полети. Известно е, че прекаленото излагане на инфразвук поставя в опасност пилотите и техните мисии. Сред най-честите увреждания у летците са деградиране на зрението, речта, интелигентността, чувството за ориентация и равновесие, на способността за адекватно преценяване на ситуацията и за вземане на разумни решения.
Бездната
Студената война била в разгара си. Единствено Съединените щати разполагали със страшната тайна. Най-ужасното оръжие, създавано досега, било собственост на едно правителство. Дори самото съществуване на атомната бомба представлявало заплаха за държавите с недотам алтруистични намерения. Няколко мотивирани, агресивни и с империалистически амбиции държави се мъчели по всякакъв начин да се сдобият с атомна бомба. Единственият начин за сдобиване с тайната бил тя да се открадне. Когато учените на Сталин най-сетне направили дубликат на американската бомба, изведнъж всички останали европейски страни също били принудени да се сдобият с подобно или по-усъвършенствано устройство.
Когато се мъчиш да защитаваш границите си, последствията от употребата на оръжия за масово унищожаване не ти изглеждат особено важни. Оръжието по принцип се създава с една-единствена цел — да убива. Съществува обаче морална разлика между отбранително и нападателно оръжие. Преди разпространяването на атомното оръжие, държавите съперници концентрирали проучванията си към също толкова странни и смъртоносни начини за защита на границите си. Едно след друго изниквали какви ли не изобретения. Сред тях имало смъртоносни варианти и комбинации от отровни газове, патогенни агенти и лъчеви оръжия. Научните екипи на Сталин изследвали психичните сили като възможно средство за унищожаването на противника. Най-различни групи — частни и контролирани от държавата — разработили психотронни оръжия, имали известен успех. Благодарение на процеса на гласност в бившия Съветски съюз неотдавна се появи информация за някои от по-простите психотронни оръжия.
В действителност, колкото по-голям е арсеналът, толкова по-малка била сигурността на националните граници. Докато свръхсилите насочвали военните си програми предимно към изработване на ядрени оръжия
