— Естествено, и това е изгодата. Мъжът трябва да е сигурен, че ще има наследници, а жената — че бащата на децата и няма да я изостави след като утихне първоначалната му страст.
Тъмните му очи я наблюдаваха невъзмутимо.
— И това ли се случва?
Тя кимна.
— Разбира се. Ти самият го знаеш по себе си Обзалагам се, че от онази нощ не си се сещал за лейди Камила, нито пък за другата жена.
— О, напротив.
Тес се намръщи.
— Така ли? И кога?
— Винаги когато тялото ми е имало нужда от жена.
Гореща вълна заля страните й и тя бързо извърна поглед от него.
— Това не е любов. Това е само желание — каза тя, наведе се напред и се загледа през прозореца. Веднага съзря позната гледка. — А, ето я и онази кръчма! Помолих Саша да ме заведе в нея, но той ми отказа. Ти ще ме заведеш ли… довечера? — обърна се тя към Гален, след което бързо добави: — Разбира се, ако Селик е добре.
— Ще те заведа, но ако Селик не се чувства добре, сватбената вечеря ще трябва да се отложи.
— Защо се усмихваш така странно, Гален? И двамата знаем, че този брак не е особено важен.
— Напротив, изключително важен е.
Тя нетърпеливо махна с ръка.
— Добре, знаеш какво искам да кажа. Само съюзът е важен. Значи ще ме заведеш, така ли?
— Защо не? И без това ти дължа една вечеря заради старанието, с което се грижи за Селик, а и онова, което ще видиш там, може да се окаже поучително за теб.
— Харесва ми — каза Тес, докато обхождаше с поглед шумната кръчма. Дъските на дървения под биха хлътнали, а от фенерите по стените се издигаха стълбчета дим, който лютеше на очите и превръщаше въздуха в синкава мъгла. — Не е ли вълнуващо, Саша?
— Мястото ти не е тук.
— Разбира се, че е тук — усмихна се тя и погледна дяволито Гален, сядайки на стола, който той й беше поднесъл. — Аз съм омъжена жена и мога да ходя където си пожелая. Нали така, господарю мой?
— С известни ограничения — отвърна той и огледа помещението с безразличие.
— Не виждам нищо интересно в това заведение. Как можеш да говориш така? — възмути се Тес и без да сваля ръкавиците си, скръсти ръце върху изподрасканата маса. — Тук е чудесно и вечерята ще бъде отлична, убедена съм в това.
— Освен ако няма хлебарки в задушеното Вярно, че храната беше малко еднообразна, но затова пък готвачът бе съвсем чист и дори съм сигурна, че… онази там проститутка ли е? — Тес се беше загледала и една русокоса жена, облечена в мръсна зелена рокля, която седеше на коленете на един моряк. — Много е хубава, нали?
— Дори прекалено за своята порода — съгласи се Саша, докато келнерът безцеремонно сложи три чаши пред тях и ги напълни с червено вино от една огромна гарафа.
— Порода ли? — намръщи се Тес. — Не ми харесва тази дума. Тя не е нито кон, нито крава.
Саша отпрати келнера и огледа огромните гърди на жената, наполовина разголени от дълбокото деколте.
— Трябва все пак да признаеш, че има известни прилики.
— Не мога да призная нищо подобно. Тя е жена, а не животно. Сигурно се продава, защото няма друга възможност да се издържа.
— А, какво ще кажеш за своята Полин? Тя защо го прави?
— Полин не е проститутка, тя е… — Тес замълча, за да помисли. — Тя не е много умна и има малко интереси Може би го прави от скука.
Саша се задави с виното.
— Твърде е вероятно. Тя просто предоставя тялото си за… за забавление.
Тес почувства, че й се присмиват, но не обърна внимание. Въпросът за плътските удоволствия не я интересуваше много, освен може би съвсем малко и то от любопитство. А това място беше твърде интересно, за да си губи времето в спор за такива банални неща.
— Гладна съм. Може ли вече да вечеряме?
— Разбира се — Гален присви устни. — Първото задължение на съпруга е да задоволява апетита на своята съпруга.
— Престани, Саша! — смееше се безпомощно Тес, в ръцете на Саша, докато той я въртеше в кръг и залитайки крачеше към хотела. — Много пи! Ще паднем и двамата.
— Обиждаш ме — каза Саша, като премигваше с очи. — Мислиш, че не мога да нося виното, така ли? Но днес аз имам много радостен повод и съм почти щастлив. Дори изключително щастлив!
— Ти си изключително пиян! — усмихна се Тес снизходително и го облегна на вратата. — Като те гледа как празнуваш, човек би казал, че днес е не моят, а твоят сватбен ден.
— Но аз празнувам тъкмо защото НЕ е моят сватбен ден — извика той, но усмивката му се стопи, а очите му се напълниха със сълзи, когато нежно докосна страната й — Малкото ми бедно дяволче!
— Като те гледам, приятелю, имам чувството, че в момента Тес се справя по-добре от теб — каза Гален, като се изравни с тях и отвори вратата. — Хайде, ще ти помогна по стълбите.
— Нямам нужда — махна с ръка Саша, провря се през вратата и тръгна към стълбището. — Аз съм напълно способен да… — кракът му пропусна второто стъпало и той политна напред.
— Напълно си способен да се проснеш по лице.
— Спънах се — каза Саша с достойнство. — Как да види човек къде стъпва, когато са оставили само една запалена свещ?
— Странно е как виждам аз? — Гален помогна на Саша да се изправи на крака и прокара ръка около кръста му. — Тъкмо излекувах Селик и нямам никакво намерение да се захващам с нов пациент.
— С кон ли ме сравняваш?
— Само когато си трезвен. В пияно състояние приличаш на слънчасала камила.
— Обида след обида!
— Какво друго можеш да очакваш от един варварин? — Гален тръгна нагоре по стъпалата носейки най- малко половината от тежестта на Саша, който бе започнал да си тананика някаква песен.
— Да повикам ли слугата му? — попита Тес.
— Саша вече не пътува със слуги — Гален спря, за да намести по-удобно товара си, и преметна ръката на принца около врата си. — Когато пътуваме Саид се грижи и за двама ни.
— Наистина ли? — Тес затвори външната врата и се загледа в двамата мъже. — Колко странно!
Този Саша, когото тя помнеше, винаги бе пътувал, придружаван от огромна прислуга — от готвачите до конярите.
— Не е толкова странно. Когато се пътува в пустинята, слугите само пречат — Гален вече бе изкачал стълбището и погледна надолу към нея. — Иди в стаята си. Ще дойда след малко.
Тя почувства силна уплаха, която сякаш я прониза като нож, и усмивката замръзва на устните й.
— Ще дойдеш ли?
— Разбира се.
— Разбира се — повтори на себе си Тес. Какво друго можеше да очаква? Това беше брачната й нощ. Според сделката трябваше да роди дете, а тя не беше глупава и знаеше, че то първо трябва да се зачене. Но нали й беше обещал да й даде известно време и тя си мислеше…
— Тес — каза нежно Гален, — иди в стаята си!
Тес кимна припряно и хукна нагоре по стълбището, като заобиколи двамата мъже, и влезе в стаята си. Не биваше да се разочарова толкова от Гален. Знаеше, че малко мъже държат на своята дума пред съпругите си. Тя затръшна вратата след себе си и притисна гръб в нея. Сърцето й биеше лудо. Кръвта нахлу в лицето й, страните й се зачервиха. Може би нямаше да е толкова ужасно, когато свикнеше. На Полин дори
