— Не, не бях. Трябваше да направя много повече, за да ти помогна. Не е достатъчно само да обичаш.
— Това ли научи в Седикхан?
— Да. И много други неща.
— В такъв случай Седикхан трябва да е много интересна страна. Защо тогава ме убеждаваш да не ходя?
— Чувствам се отговорен.
— Само това ли?
— Положението е много деликатно. Не искам да пострадаш.
— Но въпреки това се съгласи да ме поставиш в това положение.
— Гален има нужда от теб. Нещо повече, Седикхан има нужда от теб. Мислех си, че предложението може и да ти допадне.
— А сега не мислиш ли така?
Саша сви рамене.
— Не зная. Гален… той невинаги е… — спря, замисли се и после добави спокойно: — В Заландан Гален е всесилен и народът го обича. Властта му е дори и по-голяма от тази на баща му.
— Това, че хората го обичат, не е лошо.
— Не ме разбираш. Желанието на Гален да обедини Седикхан е страст, която поглъща всичко останало — той я погледна в очите. — Не искам и ти да бъдеш погълната от нея, Тес!
Тя се усмихна.
— Защо трябва да ме вълнува всичко това? Аз ще бъда гост на Седикхан за не повече от три години, а може и за по-малко.
Саша забеляза вълнението, което я бе обзело, и изпита подтискащото чувство, че думите му не бяха успели да я убедят.
— Три години могат да бъдат много дълъг период.
— Интересува ме един-единствен въпрос. Вярваш ли, че Гален ще изпълни обещанието си?
— Да.
Тя прекоси стаята и отиде да го целуне.
— Благодаря ти за твоята загриженост, Саша, но не се съмнявай, че всичко ще бъде наред — когато продължи, в гласа й прозвуча тъжна нотка. — Зная, че съм само една пионка в ръцете на твоя приятел, но кога ли съм била нещо повече? Поне ще мога да имам един самостоятелен живот в случай, че се съглася с неговите условия. Едва ли някой друг ще ми предложи нещо по-добро. Гален беше прав: сделката е изключително изгодна.
— Ти вече си решила?
Тес отстъпи крачка назад и кимна.
— Искам да му го кажа още сега. Къде е той?
— В конюшнята. Ще дойда с теб.
— Предпочитам да отида сама — тя му намигна дяволито. — И престани да се мръщиш! Ще видиш, че всичко ще бъде наред!
ВТОРА ГЛАВА
— Какво правиш? — извика Тес от вратата на конюшнята.
Гален се обърна и я погледна. Светлината на залязващото слънце зад гърба й ярко очертаваше деликатната й фигура и обгръщаше косата й с тъмни пламъци.
— Една змия ухапа коня ми по пътя за Динар и раната се инфектира — бавно отвърна той.
— Смрачава се. Ще ти трябва светлина.
— Тъкмо щях да запаля фенера.
— Аз ще го запаля. Ти продължавай — тя отиде бързо до стълбата при вратата, където висеше един фенер. Под него имаше два кремъка. Тес ги удари един в друг, получи се искра и след миг занесе запаления фенер на Гален. Той видя как краката й се очертаха под тънка синя рокля.
Тес постави фенера на земята до кофата, погледна коня и започна искрено да му се възхищава и да го гали по муцуната.
— Много е красив! Как се казва?
— Селик.
— Какво стана с Телзан?
— Използвам го за разплод. Селик е един от синовете му.
— Много е изящен. Това май не е характерно за жребците.
Той я погледна с любопитство.
— А ти какво знаеш за тях?
— Не много. Ще трябва да науча повече — отвърна тя и коленичи до него. — Отровна ли беше змията?
— Да, но не успя да си пусне отровата.
— Какъв мехлем използваш?
— Лечебна смес от синапено семе и ръж.
— Опитвал ли си да добавиш към тях и малко мента?
— Не.
— Отнема температурата и дава на животното възможност да понесе и по-гореща превръзка.
— Откъде знаеш?
— Изпробвах няколко билки, когато една от кобилите на графа си бе навехнала крака — тя се наведе, развърза кърпата от коляното на Селик и внимателно го погали. — Погледни! Виждал ли си някога по- изящни кости?
— Твоите са далеч по-изящни, помисли си той.
Мина му през ум, една по-невнимателна милувка направо би могла да я смачка. Съзря сините венички по китката и равномерното биене на пулса в слепоочието само на няколко сантиметра от своето. Великолепна е, каза си той.
— Как е възможно такива тънки стави да издържат цялото това тегло! — учуди се тя, натопи кърпата в кофата и я изцеди. — Ще ни трябва още гореща вода.
— Ще донеса — отвърна Гален. Стана, занесе кофата до вратата и изхвърли водата навън. После се обърна, отиде до чайника и отново я напълни. — Какъв граф?
— Какво? — тя беше присвила вежди и съсредоточено увиваше болното коляно. — А, граф Савене? Той е собственик на имението до манастира. Има прекрасни коне, но нито един от тях не може да се сравнява с този — наведе се назад, опря се напети и погледна жребеца с възхищение. — Имаш ли много коне като Селик?
— Няма еднакви коне.
— Така е.
— Сестрите пускаха ли те да ходиш при графа?
— В началото — не. Трябваше да се измъквам тайно. Не мога да ти изброя колко пъти ме хващаха и ме изпращаха при Преподобната майка заради непослушанието ми.
— На колко години беше графът?
— Не зная. Никога не съм го питала.
— Млад ли беше?
Гален почувства раздразнение в гласа си и се опита да го прикрие.
Тес го погледна изненадано и поклати глава.
— Мисля, че имаше внуци.
Гален усети, че напрежението му се стопи. Донесе кофата с врящата вода и я сложи до нея.
— Харесваше ли го?
— Харесах конете му. В началото беше доста досаден, но когато забеляза, че мога да съм му от полза за конюшнята, стана почти приятен.
