Тес внимателно го погледна.
— Искам колкото е възможно по-скоро да имаме дете.
Тя се взря в него, изпълнена с недоумение.
— Изглеждаш изненадана. Не мисля, че това е нещо неестествено.
— О, не, разбира се. Зная, че всеки мъж иска да има син.
— Не е задължително да е син. Просто едно дете, което да заздрави връзката ни. За баща ти ще е по- трудно да уреди друг брак за теб, ако носиш в утробата си детето на друг мъж — каза той и се изправи. — А в очите на моя народ детето ще докаже силата на нашия съюз.
От детството й бе набивано в главата, че нейно задължение е да дари съпруга си с деца, но тази перспектива й изглеждаше далечна и мъглява както и мъжът, от който трябваше да ти зачене.
— Дете…
— Детето няма да ти пречи. Ще го задържа в Седикхан, когато ти заминеш.
Тази мисъл, неясно защо, й причини болка.
Гален я погледна в очите.
— Нещо не е наред ли?
— Не зная — каза тя неуверено. — Заболя ме, когато отведе Аполон и Дафне… Може да поискам…
— Предлагам да решим къде ще живее детето едва тогава, когато то се появи — усмихна се той. — Като казвам колкото е възможно по-скоро, нямам предвид утре. Ще ти дам време да свикнеш с мен, преди да стигнем до интимност. Чаках те дълго. Мога да почакам още малко. Ще те оставя да помислиш върху предложението ми — каза той, отправяйки се към вратата. — Сделката е много изгодна. Ще получиш всичко, което би пожелала. По-добре ли е Саша да те отведе в Белажо?
Гален прочете отговора в очите й и добави нежно:
— Тогава бъди смела,
Вратата се затвори след него.
Тя се обърна и отново погледна през прозореца.
Смелост никога не й бе липсвала, но сегашните обстоятелства бяха по-различни и постъпката, която той искаше от нея, щеше да засегне цялото й бъдеше Щеше да прояви пълно незачитане към волята на баща си, ако тръгнеше към Седикхан с един мъж, толкова непознат и див, колкото и самата му варварска страна.
Но доводите на Гален й се струваха съвсем логични, а поведението му — напълно сдържано и почтено Бе използвал силата на убеждението, а не принудата. Защо все още го считаше за варварин?
Тя го съзря да се отправя към конюшнята. Крачеше спокойно, почти бавно, във всяка негова стъпка се усещаше огромна, но овладяна целеустременост.
Тес изведнъж разбра, че най-вече изключителната му способност да се владее бе причината за възхищението й. Тя бе почувствала, че целият е зареден с енергия и сякаш всеки момент, докато й правеше предложението си, тя бе очаквала тази енергия да избухне.
Ако наистина характерът му беше избухлив, тя вероятно никога нямаше да разбере това. Даде й възможност да избере сама. Но какво щеше да стане, ако му откажеше? Щеше ли да остане все така спокоен и разумен?
Гален влезе в конюшнята и тя почувства, че внезапно се отпусна, сякаш се бе освободила от окови. Окови ли? Странна беше тази мисъл, при положение, че той й бе предложил единствено свобода!
Тес се отмести от прозореца и седна на стола. Подпря с ръка брадичката си и се загледа замечтано в пространството пред себе си. Свобода. Мисълта бе сладка, а изкушението — непреодолимо Само три години и щеше да бъде свободна до края на живота си! Три години не бяха много време. Беше прекарала шест години в манастира, а в Заландан то щеше да е по-приятно, отколкото в отегчителния манастир. Свобода!
— Какво стана? — попита Саша, щом Гален влезе в конюшнята.
— Оставих я да мисли върху предложението ми — Гален свали палтото си и отново го метна върху яслата, до която се намираше Селик. После коленичи до Саша. — Дай, аз ще продължа.
— Иска ли да ме види?
Гален повдигна вежди.
— Не разбирам защо продължаваш да мислиш, че аз принасям в жертва милата ти братовчедка. Държах се съвсем любезно и учтиво с нея.
— Тя все още е дете. Надявах се, че докато е била там, е станала…
— Манастирите нямат никакъв принос към светското възпитание — прекъсна го Гален, отново потопи кърпата в горещата вода, наложи мехлема и я уви здраво около коляното на жребеца. — Нали и затова успя да убедиш баща й да я изпрати там. Грешиш обаче, ако я смяташ за дете. Може да й липсва опит, но и двамата с теб знаем, че тя е всичко друго, само не и наивна глупачка.
Саша си спомни как блестяха очите на Тес, когато си мечтаеше за пътешествие по маршрута на Марко Поло.
— Тя си има свои мечти.
— Аз също — възрази Гален, който задържа превръзката върху крака на коня. После я разхлаби и започна да я развива. — Моята мечта е Седикхан.
Саша погледна превръзката и се намръщи.
— Колко още ще продължиш с това нещо?
Гален натопи кърпата в кофата с гореща пода.
— Докато се появи желаният резултат.
— Цяла нощ ли?
— Ако е необходимо…
Шейхът изцеди водата от кърпата и започна да нанася мехлема върху превръзката.
Саша изведнъж си даде сметка, колко сериозно се бе заел Гален с това дело и се притесни.
— Защо не я предупредиш — подхвърли Гален, без да го погледне. — Нали това е, което искаш да направиш?
— И няма ли да се опиташ да ме спреш?
— Защо трябва да те спирам? Нали така ще ти олекне? — той стегна превръзката около коляното на жребеца — а и нищо няма да се промени.
— Мислиш си, че си я убедил, така ли?
— Не — спокойно го поправи Гален, — зная, че съм я убедил.
— Не си длъжна да се съгласяваш — започна Саша и се загледа в стегнатия гръб на Тес, която продължаваше да наблюдава през прозореца. — Достатъчно е само да кажеш, че не желаеш да се омъжиш за Гален, и утре сутринта потегляме за Белажо.
— Ти си бил в основата на всичко това нали — тихо попита Тес. — Бях изненадана, когато татко ми каза, че трябва да замина за Франция Ти си предложил тази идея и си успял да го убедиш. Защо?
— Гален смяташе, че се нуждаеш от защита и решихме, че единствено сестрите в манастира могат да ти я осигурят.
— А ти винаги ли правиш онова, което Гален Бен Рашид поиска?
— Той ме убеди, че е за твое добро.
— Да, той умее да бъде извънредно убедителен Но все пак аз се изненадвам, че успява така лесно да те накара ла правиш всичко, което пожелае.
— Но той… — Саша замълча и я погледна унило. — Вярно е, че тогава не му беше трудно да ме убеди Аз бях едно безмозъчно конте, загрижено по-скоро за кройката на дрехите си, отколкото за онова, което ставаше около него.
Тя го изгледа изпитателно.
— А сега променил ли си се?
— Седикхан ме промени. Гален ме промени — Саша хвърли поглед към жакета от златист брокат. — Макар че, признавам си, все още обичам блясъка.
— В това няма нищо лошо — усмихна се тя. — А и онова празноглаво конте беше много мило с мен.
