моля те!
Братовчед й кимна снизходително:
— В кръчма ли? Добре, но не и на пристанището.
По лицето й се изписа разочарование.
— Но защо? Моряците са толкова интересни хора. И разказват такива славни истории.
Саша й помогна да се качи в каретата.
— Сама искам да се уверя — настоя тя. Наведе се напред и лицето й пламна от вълнение. — Някой ден бих искала да тръгна на изток и да проследя маршрута на Марко Поло. Би било невероятно приключение, нали?
Саша я погледна и изражението му се смекчи.
— Наистина, невероятно приключение! — той я последва в каретата и седна срещу нея. — В тази кръчма обаче няма да срещнеш никакви маркополовци, а и този род моряшки свърталища се ползват с твърде лоша слава.
— И какво от това? Нали ти ще бъдеш с мен? — унило сбърчи нос тя. — Ако случайно се страхуваш за моята добродетел, искам да те уверя, че никой не би ми обърнал и капка внимание дори. Аз съм прекалено дребна. Моряците от кораба се отнасяха с мен като с пеленаче — каретата се раздруса по калдъръма и тя се облегна върху меките възглавници. — Мисля си дори, че когато мъжът, който баща ми е избрал за мой съпруг ме види, сигурно ще развали годежа — Тес се усмихна при тази внезапно хрумнала й мисъл. — Каква прекрасна възможност! Ако се направя още малко по-грозна, сигурно ще минат години, преди баща ми да успее да ми намери някой друг жених.
Саша бе притворил очи.
— Не искаш ли да се омъжиш?
— Защо да искам? В манастира беше доста зле. Но поне сестрите бяха любезни. Един съпруг… — тя бързо извърна глава към прозореца. — Впрочем, не ми се мисли за това.
— Не всички мъже са като баща ти — каза той.
— Не, но всички използват жените си за някакви свои цели — сви рамене Тес и се усмихна насила. — Не искам да говоря за това. Кажи ми как живя през цялото време, докато ме нямаше. Откакто напуснах Тамровия, получих само няколко писма от мама и всички те, пълни с поучения за покорство и смирение. Ти не се ли ожени?
— О, господи, не разбира се! — ужасен отвърна Саша.
— Но ти вече гониш тридесетте. Как си успял да се отървеш?
— Като стоях по-далече от двореца и така всички жени забравиха, че съществувам — отвърна той и се намръщи — Освен това тридесет години съвсем ме означават, че съм престарял.
Тес се усмихна и в очите й се появиха весели пламъчета.
— Нали вече говорихме за това, колко слаб и крехък си станал.
— И колко дръзка и нахална си ти. Радвам се, че монахините не са сломили духа ти.
В начина, по който той я гледаше, Тес долови неочаквано за нея възхищение и разбра, че първото й впечатление бе погрешно. Очевидно Саша се беше променил.
Когато тя напусна Тамровия, той беше по-изнежен, по-мързелив и дори по-суетен. Сега, макар и да се преструваше на безгрижен, Тес усети в него по-голяма твърдост и увереност, сякаш опитът от последните години бе прогонил лекомислието му.
— Все пак, не ми отговори на въпроса. Кажи ми, какво прави през всичките тези години.
Саша отново притвори клепачи, за да прикрие остротата в погледа си.
— О, какво ли не. Пътувах, придобих някои нови умения.
— Нови умения ли?
Той се отпусна върху възглавниците.
— Много си любопитна. Може ли да те попитам и аз за същото. Какво научи в твоя манастир?
— Научих, че никога повече не искам да се върна там.
Саша се засмя:
— Нещо друго?
— Научих се да шия, да тъка, да правя свещи. С две думи, нищо полезно. Освен светото писание, разбира се — Тес го погледна изпитателно. — Защо не искаш да ми отговориш?
— Всичко с времето си — той погледна през прозорчето. — Ето го и хотела. Дъщерята на съдържателя ще ти бъде прислужница, а багажът ти идва след нас…
— Защо си ми намерил прислужница? Нали не знаеше, че Полин няма да е с мен.
Той се поколеба, след което се усмихна закачливо.
— Мислех, че ще имаш нужда от по-млада и по-енергична жена. Нашата очарователна Полин трябва да е вече на тридесет и две — въздъхна мрачно той — По-стара е дори от моята скромна личност.
Тя се разсмя.
— И на мъжа й много му се иска да е малко по-енергична. Женен е само от около пет години, а вече изглежда изтощен и грохнал.
— Полин е от онези жени, които приемат само страстните връзки.
Каретата спря и кочияшът веднага отвори вратата. Саша скочи на земята и помогна на Тес да слезе.
— Влез в хотела. Съдържателят ще ти покаже стаята, а аз ще остана тук да изчакам багажа ти и ще ти го пратя.
— Добре, но…
Саша вече крачеше към конюшнята и след като се поколеба за момент, Тес се обърна и влезе в хотела.
— Всичко наред ли е? — попита Гален, щом Саша влезе в конюшнята.
Саша изчака до вратата, докато очите му свикнат с тъмнината. В конюшнята нямаше никой, с изключение на Гален, който беше коленичил пред своя жребец до една от яслите вляво от вратата.
Беше захвърлил връхната си дреха настрана и бе навил до лактите ръкавите на бялата си риза. Върху малък огън в задната част на конюшнята вреше чайник с вода. Въздухът беше напоен с миризма на билки, тор и сено.
— Не — отвърна Саша. — Не всичко е наред Чувствам се като Юда.
— Нямаш причина да се чувстваш като предател — каза Гален и внимателно уви топлата влажна кърпа около лявото коляно на жребеца. — Отровата се разсейва. След ден-два трябва да е готов за път.
— Защо не оставиш Саид да се заеме с него?
— Защото Селик е мой и аз лично трябва да се грижа за него — вдигна глава той и срещна погледа на Саша. — Както и за всичко останало, което ми принадлежи.
Саша знаеше, че това е вярно, и то беше единственото нещо, което правеше положението поносимо.
— Тя е почти дете, по дяволите!
— Достатъчно голяма е. И без това чаках дълго.
— Знам, но…
— Не се страхувай, няма да използвам сила.
И все пак щеше да постигне своето. През последните шест години Саша бе разбрал колко силна е волята на Гален.
— Обичам това дяволче. Винаги съм я обичал. Мисля, че не заслужава да бъде използвана.
— Освен ако тя самата не предпочете това — подхвърли Гален, изправи се и потупа коня си — Всички сме подвластни на съдбата.
Саша го погледна замислено.
— Какво би сторил, ако те помоля да промениш решението си?
Както галеше муцуната на коня, ръката на Гален застина във въздуха.
— Ще помисля. Ти си мой приятел, а жената е твоя братовчедка.
— Ще помислиш, но няма да отстъпиш.
— Знаеш колко важна е тя за мен. Ти беше в Седикхан — каза Гален и продължи да гали коня.
