но шейхът я объркваше. Той излъчваше… някаква вътрешна тъмнина, но не черна като злите сили, а нещо като мрака на нощта. Тес винаги бе харесвала нощта много повече от деня. Когато тъмнината падне, досадното и очевидното постепенно и незабележимо се превръщат в мистерия, в загадка. Детето направи реверанс и се усмихна мило на Гален:
— Довиждане, господарю.
Усмивка освети лицето му:
— Срещата ми с теб,
Тя се обърна и забърза към гората.
— Чакай — извика Саша. — Ще те закарам с коня си…
— Не! — упорито поклати глава тя. — По-добре е да отида сама. Полин ще каже, че не е трябвало да те безпокоя. И без това достатъчно ще се ядоса, когато…
В следващия миг тя вече бе изчезнала в гората.
Аполон я следваше по петите.
— Тръгни след нея — обърна се Гален към приятеля си. — Не можеш да оставиш едно дете да се скита само в гората. Или ще се изгуби, или отново ще падне в някое проклето блато.
Саша поклати глава:
— Тя добре познава гората и няма да се изгуби.
Гален сви устни:
— А какво мислиш за тази гувернантка, която развратничи пред очите на момичето? Няма ли да кажеш на майка му?
— Не, защото би я уволнила.
— Че какво по-добро от това?
— Грешиш. Бедната дяволита Тес има много малко свобода. Ти си виждал чичо ми Аксел. Негово височество има честта да бъде един от най-безочливите кучи синове, родили се някога на тази земя. Обикновено се отнася с Тес почти като с робиня, да не говорим за моментите, когато е ядосан — намръщи се той. — Само с една такава небрежна развратница като Полин тя може от време на време да избягва от затвора на класната си стая — погледна Гален с любопитство: — Защо си толкова угрижен? Не си от онези, които се тревожат за морала на слугините. Освен ако това не те засяга лично — изсмя се той.
Реакцията на Гален изненада не само Саша, а и самия него. Искрената непринуденост и простотата, с които Тес Рубинов приемаше света около себе си, някак странно го бяха развълнували.
— Братовчедка ти е изключително сърцато същество. Това е качество, на което аз се възхищавам — каза той, дръпна единия си ботуш и сви рамене. — Разбира се, това не ме засяга и го споменавам само защото тя е твоя братовчедка. Макар че ти, струва ми се, знаеш много повече за целомъдрието на тази Полин.
Саша кимна самодоволно и изпъчи гърди, а лицето му се озари от блажена усмивка:
— Миналото лято прекарах четири прекрасни седмици с нея. Любехме се всяка нощ и всеки миг тя бе на седмото небе. Накарах я дори да стене от удоволствие.
— И къде ставаше това?
— В нейната стая, разбира се.
Гален нахлузи и втория ботуш.
— До стаята на детето ли?
Саша се намръщи:
— Просто питам.
Нямаше нищо чудно в това, че Саша не се притесняваше да говори за тези неща пред невръстната си братовчедка. Неговото присъствие в леглото на Полин бе допринесло за светското възпитание на детето също толкова, колкото и присъствието на другите й партньори. Гален стана, облече копринения си жакет и се метна върху гърба на Телзан.
— Хайде да се връщаме в двореца. Тези мокри дрехи не са особено приятни, а и след три часа имам среща с баща ти, за която трябва да се подготвя.
Саша кимна:
— Знаеш че ако можех, с удоволствие бих направил нещо повече за теб, но в една монархия властта на второродения е твърде ограничена.
Гален се усмихна и подкара коня си в тръс.
— Направи повече, отколкото можех да очаквам. Ти ме представи в двора и убеди баща си да изслуша дивака от Седикхан. Без твоето посредничество едва ли щях да получа това благоволение.
— Възможно е да се окаже, че не съм ти направил кой знае каква услуга. Баща ми и брат ми не ме ценят особено, тъй като според тях съм твърде лекомислен.
Гален добре знаеше, че зад привидното мислене на Саша се крие проницателен ум и добро сърце. Скоро след като се запозна с него, той разбра, че прословутите шеги и лудории на младия принц бяха резултат единствено от скуката. Обществото, в което се бе родил Саша, съвсем не подхождаше на жизнения му темперамент. Напоследък Гален бе започнал да се пита как ли щеше да изглежда приятелят му, ако бе израснал сред неговия народ.
— Напротив, ти направи много за мен. Даде ми това, за което дойдох в Тамровия.
Усмивката върху лицето на Саша се стопи:
— Все пак не разчитай много на днешната среща. През тези дни трудно би убедил баща ми да предприеме някакво по-решително действие.
— Длъжен съм да опитам — промълви Гален, стараейки се да прикрие отчаянието си. — Трябва да убедя баща ти, че този съюз е изключително важен и за двете страни.
Когато Гален влезе, Саша отмести стола си и стана.
— Как мина?… — мрачното изражение на Гален моментално отговори на въпроса му. — Очевидно зле.
— Никакъв съюз — сухо отговори приятелят му. — Негово височество не вижда никаква полза да се съюзява с едно примитивно племе, което не може да му предложи в негова защита нищо друго, освен обещания — Гален закрачи гневно нагоре — надолу и всяка негова стъпка бе заредена с огромна енергия, която заплашваше всеки миг да експлоадира. — Какъв глупак! Толкова ли му е трудно да разбере, че ако Седикхан се обедини, би могъл да му предложи много повече, отколкото самият той на нас.
— Говориш за височайшия ми баща — деликатно му напомни Саша, опитвайки се да влезе в настроението му.
— Той е глупак.
— Така е — с готовност се съгласи Саша — и то от най-упоритите.
— Нуждаех се от този съюз, за да създам единно и централизирано управление. С Тамровия като съюзник Ел Заланд би могъл да използва заплахата от чуждо нашествие и да обедини вождовете — продължи Гален и гласът му дрезгаво отекна под украсения сводест таван. — По дяволите! Тези войни не могат да продължават вечно. Те разкъсват Седикхан на части и ние не сме в състояние да постигнем никакъв напредък, докато племената взаимно се нападат и унищожават.
Саша беше слушал тези думи и преди, така че сега замълча, изпълнен със съчувствие.
— Сравнени с мощта на Седикхан, силите на Тамровия са нищожни и баща ти трябва да е луд, за да не повярва, че ние успешно можем да защитим границите му.
Саша не обърна внимание на обидите по адрес на баща си, тъй като и той мислеше така. Не беше сигурен обаче дали му е приятно да слуша, че се поставя под съмнение военната мощ на страната му, затова реши да промени темата на разговора:
— И така, какво ще правиш сега?
— Ще си отида — яростно просъска Гален. — Какво да правя тук? Ще воювам, ще убивам и ще се боря да оцелея. Така живеем в Седикхан.
— Можеш да останеш тук.
— И всички да ме гледат като варварин? — поклати глава Гален. — Не, приятелю. Скоро шегите и подмятанията ще ми дотегнат и ще трябва да им покажа как се държи един истински дивак — той погледна Саша — Защо не дойдеш с мен в Седикхан? Забелязвам, че животът тук не те очарова особено.
