разгневиш.
Аполон скочи след нея, при което изпръска лицето й с кал и водни пръски. Тя се засмя и отново потопи главата си във водата. След това, докато изцеждаше косата си, го погледна със светнали от радост очи и попита:
— Защо? Нали бях цялата в кал и ти се погрижи за мен? Трябваше ли да имам нещо против?
— Не, но забелязах, че дамите от двора на Тамровия са доста чувствителни.
— Аз не съм дама от двора — поправи го тя, след което отново потопи главата си във водата и после сръчно разроши меката купчина от кафяви къдрици. — И не си прави никакви илюзии. Поне още четири години няма да бъда такава, тъй като съм ученичка.
— Е, в такъв случай няма да те обидя, ако си позволя да се изкъпя с теб — усмихна се той и скочи от черния жребец.
След миг нагази в езерото и продължи напред, докато водата не стигна до брадичката му.
— Господи, доста е студено!
— Април е. Езерата в твоята страна не са ли студени по това време?
— Не толкова. Тамровия е в планината, докато Седикхан в по-голямата си част е пустиня — отвърна той, гмурна се под водата и след това разтри косата си точно както Тес бе направила преди малко — Вярно е, че и езерата на хълмовете до Заландан не са кой знае колко топли, но все пак.
Косата му блестеше на слънцето като абанос, а от студа по лицето му дори и под медния загар изби червенина. Слънчевите лъчи придаваха на бронзовата му кожа златен оттенък и Тес усети, че го наблюдава с възхищение. Неговите черти не бяха така нежни както тези на Саша. Високите скули напомняха твърдостта на разпръснатите около езерото скали, черните очи бяха разположени дълбоко под тежки клепачи. Приличаше на останалите придворни не повече, отколкото вълците, които баща й преследваше по време на лов, приличаха на нежния Аполон. Шейхът беше по-силен, по-груб, по-брутален. Отличаваше се и с поведението си. Преди да се гмурне във вонящото блато, той се бе поколебал не повече, отколкото тя, преди да хукне след Аполон. Дори Саша, който много я обичаше, се бе опитал да си спести влизането в тинята. Гален я стресна с въпроса си:
— Защо ме гледаш така напрегнато,
—
— На моя език тази дума означава дете.
— Чудех се дали те наричат златен заради цвета на кожата ти — отвърна тя и погледна настрани.
Той не отговори веднага, а първо се усмихна презрително:
— И в класната стая ли си шушукате за мен? Не, наричат ме златен заради цвета на онова, с което е пълна кесията ми, а също така и поради количеството му.
Тя отново го погледна:
— Много ли си богат?
— Като Мидас — присви устни той. — Моите хълмове край Заландан са пълни със злато. Толкова съм богат, че варварското ми присъствие не само се понася, а понякога е и желано, дори и тук, във височайшия ви двор.
Изпитваше болка. Тя я усети и инстинктивно се опита да го успокои:
— Варварски означава див, нали? Не мисля, че е толкова лошо да си див. Гората е пълна с красиви диви неща.
— Но тях не ги канят в изисканите салони.
— А би трябвало.
— Едва ли ще мислиш така след пет години.
— Грешиш. Аз няма да се променя.
Тя излезе от водата и легна на брега. Аполон се изкатери след нея. Обувките й бяха останали в блатото, а кафявата кадифена рокля доста бе пострадала. Боят положително нямаше да й се размине. Както и да е, рано беше още отсега да се тревожи за онова, което я очакваше. И без това не й позволяваха често да говори с възрастни, а Гален Бен Рашид бе най-интересният от всички мъже, които беше срещала.
— Кой знае. Бих се изненадал, ако не се промениш — усмихна се Гален, излезе на брега и се настани до нея. — Твоята очарователна майка не е сред моите покровители.
— Страхува се от баща ми, който, струва ми се, не те харесва особено.
— Защо се страхува от баща ти?
Тя го погледна учудено:
— Защото я бие, когато е недоволен от нея.
— Наистина ли? — Гален извърна глава, за да я погледне. — И тебе ли бие в такива случаи?
— Разбира се — отвърна тя наивно. — Мама казва че всички бащи постъпват така с децата си. Ти не биеш ли твоите?
— Аз нямам деца — каза Гален. — Освен това в Ел Заланд мъжете не бият жените си. Има и други, по- добри начини за наказание.
— Какви?
— Е, какви…
— Може би ги бият, но ти не искаш да си го признаеш Мама казва, че някои мъже не обичат да говорят за това пред другите, но всички бият жените и децата си.
— Аз не съм женен — намръщи се той. — Освен това не бих посегнал на безпомощна жена.
— Не се ядосвай. Няма повече да говоря за това — тя протегна ръка и погали мокрото тяло на Аполон. — Не исках да те дразня. Всъщност ти ми харесваш.
— Каква чест! — иронично се усмихна той и сведе глава.
Тя се изчерви:
— О, наистина е така. Не харесвам много хора, но ми се струва, че ти ми харесваш.
Помълча известно време, след което плахо добави:
— Благодаря ти, че не ме остави да загина в блатото. Постъпи много мило, че направи всичко това за мен.
— Мислех само за себе си. Следобед имам среща с Негово височество и всичките ми планове щяха да пропаднат, дори целият ми ден щеше да отиде на вятъра, ако трябваше да стоя и да гледам как претърсват онова блато, за да открият мъртвото ти тяло.
— Шегуваш се — неуверено се усмихна тя. — Та ти спаси и Аполон.
— Защо го наричаш Аполон? Защото е красив ли?
Тя поклати глава:
— Заради Дафне.
— Дафне ли?
— Всъщност това не са истинските им имена. Преди една година баща ми ги купи от един руски граф, който ги беше кръстил Вълк и Шеба. Татко искаше те да си родят малки и да отгледа цяла дузина ловджийски кучета — въздъхна тя. — Но Дафне не иска и да чуе за Аполон.
Гален избухна в смях:
— И ти й даде името на митичната Дафне, която се превърнала в дърво, за да се спаси от ухажванията на Аполон?
Тя кимна и се намръщи разтревожено:
— Надявам се обаче, че Аполон ще успее да промени отношението й към него. Баща ми е много ядосан и на двамата.
— И ядът му още повече ще се усили, ако не побързаш да се върнеш при гувернантката си.
Чуха тропот на конски копита и се обърнаха. Саша бавно се приближи до тях и пусна на земята ботушите на Гален.
— Е, сега изглеждате малко по-добре в сравнение с последния път, когато ви видях.
— Изглеждаме
Не искаше да се разделя с тях. Саша винаги й беше особено забавен, а що се отнася до приятеля му… Не беше сигурна какво точно изпитва към него. Повечето хора можеха да бъдат вместени в някакви рамки,
