че всъщност ти направих услуга. В Седикхан едва ли би ти се случило такова приключение. Разбира се, ти също притежаваш пясъчни дюни, но какво…
— Клонът!
Саша протегна клона малко по-напред и Гален го сграбчи със свободната си ръка.
Принцът се наклони назад, за да има по-стабилна опора, и започна да ги тегли. След минута вече помагаше на Гален да излезе от тресавището.
— Мили боже! — възкликна Саша и започна да се превива от смях. Приятелят му беше покрит от главата до петите със сивкавокафява кал. — По дяволите! Направо си възхитителен! Ако сега те видеха отнякъде твоите скъпи приятелки, едва ли щяха да са толкова нетърпеливи да споделят леглото ти!
— А може би е точно обратното — отвърна Гален, обърна се и спусна Тес на коравата земя. — Бъди сигурен, че не безупречната ми външност е онова, което ги кара да си разтварят краката.
— Ти си непоправим циник. И нямаш никакво доверие в нежния пол.
Гален погледна многозначително към Тес:
— Такива разговори не са за пред деца.
— Нея ли имаш предвид? — поклати глава Саша. — Тес може и да е дете, но съвсем не е невежа. Тя отрасна в двореца и достатъчно е слушала такива неща.
Той се обърна към нея:
— Нали, хлапе?
— По-късно ще говорим за това. По-добре сега ми помогни — отвърна тя, тъй като в момента се опитваше да извади Аполон от калта.
Гален я побутна настрани, хвана кучето и го изтегли от блатото.
Животното веднага му се отблагодари, като разтърси гъвкавото си тяло и целия го изпръска с кал.
— Неблагодарна отрепка! — изруга Гален и избърса мръсотията от бузата си.
— Не го направи нарочно! — бурно защити животното Тес. — Кучетата винаги правят така. Не можеш да очакваш…
Тя внезапно се обърна към Саша и го погледна разгневена:
— Престани да му се смееш! Бен Рашид прояви изключителна смелост и не заслужава това от теб.
Сините очи на Саша заблестяха дяволито:
— Още едно завоевание, Гален. Е, вярно, че засега е малка, но след няколко години ще разцъфне в…
— Не му обръщай внимание — възмутено каза Тес.
— Не се тревожи. Изобщо не му обръщам внимание — отвърна Гален и погледна Саша с пренебрежение.
— Тес, къде е Полин? — попита Саша. — Предполагам, че не се разхождаш в гората сама?
— Разбира се, че не, но тя е заета с Мандел. Когато влязохме в гората, забелязах, че за известно време ще са заети и няма да имат нужда от мен.
Тес не гледаше братовчеда си, тъй като бе коленичила до Аполон и безуспешно се опитваше да изтрие част от калта по дългата му козина.
— Заети ли?
— Прелюбодействат.
Саша забеляза, че лицето на Гален едва забележимо трепна от силна изненада и той се засмя.
— О, в такъв случай няма да свършат скоро. Полин никога не се задоволява с един път.
— Коя е тази Полин? — попита Гален.
— Полин е вярната и добродетелна гувернантка на Тес — отвърна Саша, — а Мандел е един от конярите на скъпия ми чичо.
— Нищо не става — намръщи се Тес, отказа се да чисти козината на Аполон, стана и пъхна ръката си в тази на Гален: — Ела с мен. Зад хълма има езеро, където ще можем да се избавим от калта.
При тези думи тя се обърна към коня му, но изведнъж се закова на място, а очите й се разшириха от удивление:
— Мили боже! Колко е красив! — тя пусна ръката на Гален и пристъпи към жребеца, който се изплаши от нея. — Как не го забелязах досега?
— Това е съвсем обяснимо. Беше изцяло погълната от мисълта да останеш жива — обади се Саша.
Тес не му обърна внимание:
— Как се казва?
— Телзан — отговори Гален.
— Няма да те нараня, Телзан — тя заговори нежно и направи още една крачка напред.
Конят я погледна плахо, но не реагира, когато тя докосна белия диамант на челото му.
— Удивително — промърмори младият шейх. — Обикновено не допуска да го докосват непознати.
— Разбира, че го харесвам. — Тес го погали по най-чувствителното място между очите. — Нямаше да се уплаши и първия път от мен, ако не вонях така отвратително от онова блато.
— Сега, когато ми напомни за това — сбърчи нос Саша — си мисля, че и аз на негово място бих се уплашил от теб.
Гален се усмихна иронично:
— Много си мила с конете.
— Когато не затъва в блатата, това хлапе прекарва повече от времето си в конюшните на двореца — обади се Саша.
— Но този кон не стои в конюшните — каза Тес уверено и погледна Гален. — Иначе непременно бих го забелязала.
— Държах го в града. Пристигнах в двореца днес.
— От Седикхан ли е?
— Да.
— Не съм виждала толкова силен и в същото време толкова грациозен кои. Има ли други коне като този в…
— Хайде да тръгваме, Тес! — предложи Саша и отново сбърчи нос.
— Ще отидем пеш до езерото Нали не искаш да се кача на коня в това състояние и целия да го изцапам?
— Прав си, Гален, би било кощунство да изкаляш коня си — сериозно отвърна Саша.
— Струва ми се, че това ти доставя голямо удоволствие — намръщи се Гален. — Може би трябва да те хвърля в блатото, за да сме квит — той вдигна Тес, сложи я върху коня и се настани зад нея. — Няма обаче да го сторя, преди да смъкна тази мръсотия от себе си, тъй като не бих изпитал превъзходство.
— Тази отвратителна зелена тиня се стича по седлото — запротестира Тес. — Казах ти, че е по-добре да вървим!
Той пусна коня в галоп към хълма, който тя бе посочила. Аполон затича след тях, като лаеше радостно.
— Малко кал по гърба е нищо за Телзан. Той е свикнал с къде по-грубо отношение.
Тес го погледна през рамо и в очите й се появи укор:
— Ти не използваш ли шпори?
— Не, а и освен това не съм свикнал да се подчинявам на деца.
— Не ти нареждам. Казвам само, че с шпори е по-добре.
Гален заобиколи хълма и спря пред малко езеро, обградено с високи борове.
— Дълбоко ли е?
— Не.
— Добре.
Той я взе в ръце и я хвърли в езерото.
Докато се мъчеше да изплува, ледената вода отне дъха й.
Шейхът все още стоеше на коня си и я наблюдаваше, готов да се разсмее.
— О, чудесно е — пое си въздух девойката. — Благодаря.
Усмивката му се стопи и той погледна замислено.
— Изглежда, че имаш по-развито чувство за благодарност и от хрътка. Мислех си, че ще се
