— Защо не, чувам, че жените ви са красиви и изключително щедри към нас, бедните мъже.
— Ела и ще видиш.
Очите на Саша светнаха дяволито:
— Знаеш ли колко по-приятно се прекарва времето с любовни игри? А ти си се заел да превръщаш Седикхан в едно скучно, мирно място — той погледна приятеля си и се замисли: — Винаги съм се питал защо си избрал точно този път.
Гален не отговори.
— Ти си непобедим, когато си със сабя в ръка, освен това си безпогрешен стрелец и…
— И какво значение има всичко това?
— И аз това се питам. Поне на мен винаги ми се е искало да правя точно това, с което най-добре се справям.
— На мен… на мен също много ми харесва това, което правя — колебливо произнесе Гален, без да вдига очи.
Саша го погледна изненадан. И тогава изведнъж разбра всичко. Под привидно спокойната външност на Гален Бен Рашид кипяха силни чувства. Веднъж проникнал зад маската му, Саша си даде сметка, че шейхът притежава същата онази дързост и непокорство, които той чувстваше в самия себе си.
Как ли една толкова дива и необуздана натура се чувстваше в Седикхан, където нищо не ограничаваше проявите на силата и яростта?
Гален наблюдаваше промяната в настроението, която се изписваше върху лицето на Саша.
— Да — прошепна той и устните му се свиха. — Аз съм по-див, отколкото ме мислят, но наред с това притежавам силна воля и разум, който ми подсказва, че не е нужно да се проявявам като варварин. Човек не бива да остава цял живот дивак само защото се е родил такъв.
Навярно чак до смъртта си Гален ще се разкъсва от борбата между дивия нрав и вродената му интелигентност, помисли си Саша със съчувствие.
— Кога си тръгваш от Тамровия?
— Утре призори — хитро се усмихна Гален. — Но престани да се мръщиш. Все още не съм се предал. Отивам си у дома, за да прегрупирам силите. Ако не мога да спечеля Тамровия за съюзник, ще отида във Франция и ще се обърна към Наполеон.
— Франция е доста далеч от Седикхан.
Гален повдигна рамене:
— Но за сметка на това Наполеон е много алчен. Не изключвам възможността да застане зад мен заради златото на Заландан. Все пак това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
— Нали майка ти беше французойка?
— Да. Французойка и тамровиянка — сухо отвърна Гален, като се спря на първото стъпало от мраморното стълбище. После промени темата: — Ще се кача в стаята си, за да предупредя Саид, че утре заминаваме.
— Нали ще те видя тази вечер?
Гален се усмихна и кимна утвърдително:
— Непременно. Какво ще кажеш да се срещнем тук в осем? Ще намерим няколко услужливи дами и ще ти покажа как се забавляват бойците от Ел Заланд.
Преди Саша да е успял да отговори, Гален вече бе поел по стъпалата.
— Няколко значи! Виж ти! — промърмори той заинтригуван.
Изведнъж реши, че му предстои да изживее една изключително вълнуваща вечер.
Стори му се, че някой го наблюдава, и окончателно се разбуди.
Напрегна мускули, но остана да лежи съвсем неподвижно с полуотворени очи. Камата беше на масата до леглото му, но за да я достигне, трябваше да се пресегне през жената, която се бе свила от лявата му страна.
— Господарю, Гален.
Той повдигна клепки. Две сиви очи напрегнато се бяха взрели в него от бялото детско лице, обгърнато от буйни кафяви къдрици.
Малката ръчица на Тес Рубиков здраво стискаше медния свещник.
— Нима и ти си прекалил с виното? — прошепна тя.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — надигна се той и инстинктивно придърпа чаршафа, за да прикрие голотата си.
— Слава богу, че не си пиян. Отидох първо в стаята на Саша, но не успях да го събудя… — въздъхна с облекчение Тес и отстъпи крачка назад. — Нуждая се от помощ. Не мога да се справя сама. Ти… — в този мит погледът й падна върху голата жена, която се бе свила в единия край на леглото. — С две ли спиш? Полин никога не го е правила с повече от един наведнъж. Защо…
— Как влезе тук? Не бях толкова пиян, че да не заключа вратата.
— Влязох през малката стаичка за прислугата. Там има таен проход, който води към много от стаите в двореца Открих го преди три години — разсеяно промърмори Тес, като разглеждаше русокосата жена, сгушила се до Гален. — Това е лейди Камила, нали? Без дрехи изглежда много по-слаба. А коя е другата?
— Това не те интересува — намръщи се той. — Саид не спи ли е онази стаичка?
— Кой, твоят слуга ли? Минах съвсем безшумно покрай него и не го събудих — отвърна тя и сви рамене нетърпеливо. — Но това не е важно. Нуждая се от помощта ти! — Тес погледна към чаршафа, с който се беше наметнал Гален. — Студено ли ти е? — обърна се, взе от стола яркочервената кадифена риза и му я подаде — Ето, облечи това!
— Благодаря ти — сухо каза той и напъха ръцете си в ръкавите — Много си мила, но си твърде неблагоразумна.
Камила се обърна и простена в съня си.
Тес я погледна пренебрежително.
— И двете спят дълбоко. Пияни ли са?
— Изпиха няколко чаши вино.
Девойката критично огледа спящите жени.
— Май доста повече от няколко. Все пак не е нужно да ги будим. Аз наистина не би трябвало да съм тук.
— Струва ми се, вече ти казах това.
— Ще те чакам в стаичката — прекъсна го тя и се отправи към преддверието.
— Ако Саид се събуди, рискуваш да ти пререже гърлото, преди да успея да дойда. Мъжете от нашето племе не обичат среднощни посетители.
— Мога да вървя съвсем тихо. Няма да го събудя.
— В такъв случай можеш да се прибереш в стаята си Нямам намерение…
Не успя да довърши На гърба й съзря тъмночервени петна. Петна от кръв!
Тя го погледна през рамо:
— Какво?
— Нищо Отивай! Идвам след малко.
Момичето отвори вградената врата и изчезна зад нея.
Гален тихичко изруга, докато внимателно се опитваше да прескочи Камила и да се спусне на пода.
След няколкото часа пируване и сексуални удоволствия най-малко се нуждаеше от такива проблеми. Главата му беше малко по-бистра, отколкото на Саша, но настроението му съвсем не можеше да се нарече добро. Ако онзи звяр, баща й, я бе пребил от бой, това засягаше Саша, а не него. Тя не му бе родственица, така че нямаше никаква причина да се гневи при вида на кръвта върху гърба й. И все пак това нещастно дете го вълнуваше, може би заради днешната случка в блатото. Щеше да я изслуша с обещание, че непременно ще разговаря на другата сутрин със Саша, и да я отпрати обратно в стаята.
Отвори вратата на стаичката и видя Тес, която търпеливо го чакаше, седнала на един стол до стената. Господи, колко беше дребна, крехка и изящна. В дългата бяла нощница изглеждаше по-скоро на девет, отколкото на дванадесет години. Свещта, оставена ниско до стола, разкриваше съзвездие от лунички около
