малкото носле и обгръщаше буйните къдрици със загадъчно, диво сияние. Гален с неудоволствие забеляза, че Саид спеше съвсем спокойно срещу нея. Как, по дяволите, бе успяла да не го събуди?
Влезе в стаята.
— Саид!
Саид Абдул веднага вдигна рошавата си глава и моментално се събуди:
— Какво става?… — извика той, когато видя детето. — Кой е…
— Не е важно — каза Гален, който едва ли можеше да го обвинява за смайването му. Когато Саид се бе оттеглил, за да си легне, съществата от женски пол, които бяха с Гален, определено не бяха деца. — Остави ни сами. Ще те извикам, ако ми потрябваш.
Саид кимна и се изтърколи от леглото, като уви голото си тяло в одеялото. В следващия миг вече бе в съседната спалня.
Гален затвори вратата и се облегна на нея. Тес се изправи:
— Трябва да побързам. Снощи татко каза на мама, че е необходимо да полагат повече грижи за възпитанието ми, така че нищо чудно, ако реши да ме провери тази нощ.
— Какво е станало с гърба ти?
Тя се намръщи:
— Какво… пак ли кърви? Благодаря ти, че ми каза. Веднага щом се прибера в стаята, ще трябва да я наложа със студен компрес. Майка ми подозира, че Полин не ме държи достатъчно строго…
— Присъствието ти тук напълно потвърждава опасенията й. Радвам се все пак, че са се загрижили дали по това време си в леглото.
— О, те се грижат за тези неща — отвърна тя. — За тях аз съм доста важна. Нямат син и искат на всяка цена да ме омъжат по-изгодно, да компенсирам провала на майка си. Ако нещо ми се случи, те няма да имат на какво повече да разчитат.
— Аха — процеди той. Предварително уредените бракове не бяха нещо необикновено и в неговата страна, но по някаква необяснима причина фактът, че към това дете се отнасяха по такъв начин, го изпълваше с гняв. — И за кого искат да те оженят?
— Това ще решат по-късно. Всъщност вече трябваше да съм сгодена, но баща ми се надява да привлека по-изгодна партия, ако след време стана по-хубава… — погледът й се насочи към вратата на спалнята — като лейди Камила, например. Тя имаше много кандидати, преди да я оженят за граф Евайн. Сигурно след онзи старец за нея е голяма радост да спи с теб.
Гален се поклони развеселен:
— Опитах се да направя събитието незабравимо. Тя съвсем не изглеждаше разочарована… — той спря, тъй като осъзна, че не говори с някоя опитна лейди от двореца, а с едно още невръстно дете. — Но да оставим това. Не е почтено да обсъждаме верността на дамите.
Тя го погледна с кристално чистите си сиви очи:
— Защо? Аз не исках да кажа нищо лошо. Зная, че всички правят така. Първо се женят, а след това си намират някой млад и силен мъж за леглото. Полин казва, че всяка жена има любовник, а понякога двама или…
Не ме интересува какво казва Полин. Защо си тук?
Тя въздъхна дълбоко:
— Заради Аполон.
— Кучето ли?
Тес кимна и се вкопчи здраво в облегалката на стола.
— Постъпих като истинска глупачка. Полин се разгневи заради роклята ми и аз й казах за Аполон и за блатото. Тя каза на майка ми, майка ми на баща ми и…
— Той те наби.
Тя го погледна с изненада:
— Не в това е бедата. Аз и не очаквах друго. Не, става въпрос за Аполон. Татко побесня и каза, че чашата вече е преляла. Кучката нямало да се чифтоса, а Аполон му струвал твърде скъпо — огромните й очи се изпълниха със сълзи, които проблясваха на светлината на свещта. — Заповяда да убият и двамата.
Докато я наблюдаваше, шейхът изпита внезапен прилив на нежност. Той също беше изживял болката от смъртта на любими животни.
— Съжалявам.
— Не дойдох при теб за съчувствие. Имам нужда от помощ — тя изтри очи с опакото на ръката си. — Заповедта му още не е изпълнена, но аз не бих понесла да се случи това. Веднага щом ме заключиха, излязох през тайния проход и отидох при Сайман. Той отговаря за кучетата. Добър човек е. Обеща ми да отложи екзекуцията им, но ми каза, че те трябва да изчезнат, преди баща ми да намине утре сутринта.
— И ти искаш аз да ги спася?
— Не, исках това от Саша, но той…
— Беше пиян — довърши Гален. — И така, втората ти възможност съм аз.
— Не можеш ли да разбереш? Не, знам място, където кучетата ще са в безопасност. Ти можеш да ми помогнеш по-добре от Саша — припряно каза тя. — Дори и ако Саша ги изпрати в някое от именията си, баща ми може да научи и да изпрати някой да ги убие. Той обаче никога няма да отиде в Седикхан.
— Права си. Кой ли би отишъл в това диво място?
Тес не обърна внимание на иронията в гласа му.
— Ти видя Аполон. Малко е нежен, но той е само на година. Може да бъде обучен да ловувава или да пази дома ти. А Дафне…
— Не иска да има малки.
— Може да върши други неща — прекъсна го тя и гласът й затрепера. — Тя е много кротка и мила. Идва, когато я повикам, сгушва се в ръцете ми, козината й е толкова мека… — гласът й секна и тя трябваше да спре за момент. Когато заговори отново, думите едва се отронваха от устните й. — Толкова ги обичам! Не мога да ги оставя да умрат. Моля те, отведи ги оттук!
Очакваше го дълъг и тежък път, а животните още повече щяха да го затруднят. Щеше да е глупаво да се натовари с още две кучета, за които вече се знаеше, че са безплодни. И все пак Гален почувства, че молбата на Тес не му е безразлична. Тя очевидно бе съвсем самотно дете и тези две кучета сигурно бяха единствените същества, които обичаше на този свят. А ето, че в този момент беше принудена да го моли да ги вземе. Той въздъхна примирено:
— Къде са?
Лицето й засия:
— Значи ще ги вземеш!
Гален кимна неохотно:
— Да, макар че нямам никаква представа, как ще се оправя с тях по пътя. Нали знаеш, че Саид и аз не пътуваме в разкош като вашите благородници?
Тя се отпусна върху възглавницата на стола:
— Благодаря ти, Господи.
— Не искам да богохулствам, но ми се струва, че не би било излишно да включиш и мен в своите благодарности. Все пак аз съм този, който ще бъде притеснен през следващите няколко седмици.
— Но аз ти благодаря — в гласа й се долавяше трогателна искреност. — А също така ти обещавам, че ще намеря начин да ти се отплатя.
Той я погледна с присмех:
— Така ли? И какво точно ще направиш, за да ми се отплатиш?
— Всичко — наивно отвърна Тес. — Абсолютно всичко.
Беше напълно искрена. Той почти физически усещаше силното вълнение на това младо същество.
— Абсолютно всичко ли? — повтори той и за момент лицето му застина в странно изражение от внезапната мисъл, която му бе хрумнала. — Внимавай, защото някой ден може и да реша да се възползвам от щедрото ти обещание — той се приближи и я изправи на крака. — Разбира се, някой ден, а не сега. Кажи ми къде е този таен проход.
Девойката му посочи един голям свещник на стената.
