й харесваше. Тес често я чувала дори да моли за това.
Но Тес не беше Полин.
Все пак беше сключила сделка и трябваше да я изпълни. Знаеше, че когато Гален дойде при нея, трябва да бъде гола. Значи трябваше да се съблече и да се приготви.
Тес въздъхна дълбоко, отлепи се от вратата и се зае да откопчава перлените копчета на зелената си рокля.
Пет минути по късно вече беше напълно съблечена и лежеше под завивките. В стаята беше топло и нямаше причини да трепери. Каза си, че всичко ще бъде наред. На Полин й харесваше, а жената в кръчмата като че ли нямаше нищо против морякът да я милва…
Вратата се отвори. Гален влезе и вдигна свещта, която носеше. Видя Тес, сгушена до дъбовата табла на леглото, и недоволен сви устни.
— Какво щастие е да имаш толкова щедра съпруга. Признавам, че не очаквах да те намеря толкова всеотдайна.
— Не съм всеотдайна опита се тя да успокои треперещия си глас. — Това не ми харесва.
— Тогава защо е това покорство?
— Не е покорство. Достойнство е. Не можем да имаме бебе, ако не те приема.
— Сега разбирам — каза той и затвори вратата след себе си, — но нали ти казах, че мога да почакам, докато свикнеш с мен, преди да консумираме брака си?
— Да, но преди малко ми каза да те чакам… — вълна на облекчение премина през тялото й. — Помислих, че си променил решението си.
— Аз спазвам своите обещания. Когато променя решението си, ти ще си първата, която ще разбере — постави оловния свещник върху масичката, съблече жакета си и го метна на стола — Нямам намерение да те насилвам.
— Няма да ме насилваш. Сделката си е сделка.
— Предпочитам и ти да го желаеш — развърза коприненото си шалче и го издърпа. — Не е задължително да забременееш веднага, а и не искам да стискаш зъби винаги когато те докосвам.
— Не мога да ти обещая желание — отвърна тя и се уви още по-силно в одеялото. — Не мисля, че това е толкова важно за мен. Въпреки това признавам, че съм малко объркана. На Полин й харесва, но аз съм виждала как се чифтосват конете и намирам, че кобилата не е… — направи пауза, като търсеше най- подходящата дума — в особено удобно положение.
— Удобно ли? — усмихна се той. — Права си, малко удобство има в това нещо. Не мога да ти обещая, че няма да изпиташ болка, но вярвам, че ще ти хареса, когато го направим — Гален разкопча ризата си и я съблече.
Тес се вторачи в силните му мускули. Те изпъкваха на раменете му и ставаха още по-големи над лактите. Погледът й проследи тъмния триъгълник от косми, спускащ се от гърдите до пояса на черния му панталон. Плътта му изглеждаше като излъскан бронз. Тя почувства странно потръпване в стомаха.
— Щом няма да правим нищо, защо се събличаш?
— Защото ще си лягам.
— С мен ли? Защо с мен? Нали си имаш стая?
Той присви устни.
— За разлика от висшата аристокрация в Тамровия, в Заландан съпрузите не само спят в една стая, но и в едно легло.
— Колко странно! Допускам че невъзможността да се почувствам сама е истинско наказание — сви рамене Тес. — Е надявам се да свикна и с това.
— Аз също се надявам. Отметни одеялото.
Тя изтръпна, а очите й се разшириха.
— Какво?
— Изправи се и пусни одеялото. Искам да те видя.
Страните й пламнаха.
— Няма смисъл да ме гледаш, щом няма да правиш нищо.
— Има смисъл. Свали одеялото.
Тя се престраши да пусне одеялото и то се свлече до кръста й. Стори й се, че плътта й гори. Вдигна предизвикателно брадичка и го погледна.
— Защо трябва да ме гледаш? Не съм красавица като лейди Камила. Не вярвам да ти хареса онова, което видиш.
— Точно така, ти не си лейди Камила — кимна той и погледът му се спря на раменете й, преди да продължи надолу към гърдите, — но нали знаеш, че обикновено най-красивите бисери са върху малките бижута.
— Понякога обаче те са толкова малки, че не можеш да разбереш дали са красиви или не — тя с мъка си поемаше въздух и усещаше как гърдите й набъбват под погледа му.
— Мога ли вече да вдигна одеялото, господарю?
Той бавно поклати глава, без да откъсва очи от гръдта й.
— Не, не, още не. Струва ми се, че напредваме.
— В каква посока?
Гален се усмихна.
— Ами един към друг. Отсега нататък ти ще спиш гола в моето легло и аз ще те милвам и галя винаги когато пожелая — седна на стола, издърпа левия си ботуш и го пусна на пода. — Застани на колене в леглото и се обърни с лице към мен!
Тес отметна завивката и приклекна срещу него без да го погледне.
— Не вярвам да ти доставя удоволствие. Предполагам, че по-скоро го правиш, за да ме унижиш.
В този момент чу и другият ботуш да пада на пода.
— Не ти ли харесва да те гледам?
— Караш ме да се чувствам ужасно неудобно.
— Не трябва да се чувстваш неудобно. Ти си много красива.
Тя се изсмя подигравателно.
— Имам отвратителна червена коса, големи очи и…
— Най-изящните гърди и ръце, които някога съм виждал.
Тес шумно си пое въздух, а погледът й остана прикован към стената зад него.
— Не ми ли вярваш?
Тя с мъка преглътна.
— Не.
— Тогава ще трябва да ти докажа. Погледни ме.
Тес неохотно отмести поглед от стената. Той беше гол. Стоеше съвсем спокойно, леко разкрачен, като красива статуя от лъскав бронз. Погледът й се спусна надолу по тялото му и се спря върху възбудения му член. Очите й се разшириха.
— Увери ли се? — попита я нежно той, след като бе проследил погледа й.
— Изглеждаш по-различен.
— По-различен от какво?
— От последния път, когато те видях гол.
— Тогава ти беше дете — тихо се засмя той. — Освен това ме видя след, а не преди или по време на любовта.
Той взе свещта и прекоси стаята.
Тес инстинктивно се сви, без да отлепя очи от него.
— Слушай ме много внимателно! — нежно продължи той. — Аз наистина те желая. Толкова много те желая, че изпитвам болка — спря пред нея и постави свещта на поставката до леглото. — Съмняваш ли се още в това?
Тя остана безмълвна.
Гален протегна ръка и нежно погали косите й.
— Толкова си мъничка — прошепна той. — Снощи, когато те гледах, си мислех колко стегната ще бъдеш
