— Ела, искам да говоря с Гален, преди да пристигне баща ми. Ще облека роклята с цвят на смарагд. Ще ми избереш ли един красив шал, който да увия около шията си, за да скрия тези отвратителни синини?
Трябваше да се опита да говори нормално. Гален не биваше да бъде повлиян от съжаление към нея. Каквото и да беше решението му, каквото и да й кажеше, то трябваше да дойде от сърцето му.
— Върни се в стаята си — намръщи се Гален веднага щом тя пристъпи прага. — По-добре е да не се движиш. Хайде обратно в леглото!
— Защо? Аз живея тук — Тес затвори вратата след себе си и го погледна. — Освен това мисля, че в леглото е много скучно, когато наоколо стават толкова интересни неща.
Мрачните черти на лицето му се смекчиха.
— Забелязал съм, че и в леглото не те обзема скука, когато там се случват интересни неща — усмихна се той. — Не искам да си тук при пристигането на баща ти. Ти вече води достатъчно битки.
— Но тази битка също е моя. Къде е баща ми?
— Очаквам го всеки момент. Саша излезе да го посрещне и да го доведе в двореца.
— Тогава ще чакаме заедно — усмихна се тя. — Трябва да съм тук, за да се защитавам. В края на краищата, аз съм само една безпомощна жена. Как мога да съм сигурна, че няма да ме предадеш на него?
— Безпомощна жена ли? Шегуваш се. Всички в Ел Заланд говорят как организира залавянето на Тамар — намръщи се той. — Освен това ти казах, че няма… защо да се смееш!
— Смешно ми е. Чувствам се много щастлива — тя прекоси пак стаята и застана пред него. — Кажи ми, Гален, сега, когато Тамар е мъртъв, заплахата за съюза е много по-малка, нали?
— Да.
— И ти нямаш повече нужда от мен за съюза.
Той я погледна.
— Не съм казал такова нещо.
— Тогава кажи го. Кажи ми истината.
Устните му се свиха.
— Не си ми необходима повече за осигуряването на съюза.
Тя се усмихна.
— Тогава аз съм свободна. След като баща ми си отиде, аз ще замина за Франция. Ти, разбира се ще ми осигуриш ескорт.
— Не! — ръцете на Гален я стиснаха здраво за раменете, а очите му искряха. — Ти ми обеща…
— Дете? Но ти вече нямаш нужда от дете.
— ИМАМ НУЖДА от дете.
— Но не заради съюза.
— Не, но… искам дете.
— Но ти обеща да ме освободиш, когато вече няма да имаш нужда от мен за обединяването на Седикхан. Ще нарушиш ли обещанието си?
— Казах ти… имам нужда от теб.
— Само варваринът не спазва дадената дума — нежно каза Тес. — Няма ли да се държиш като цивилизован човек, Гален? — той я погледна с нещастно изражение и ръцете му стиснаха раменете й още по-силно.
— Не. Не ме интересува дали… ще останеш.
— За колко време?
— Завинаги! — думата бе произнесена с такава сила, че проехтя в стаята.
Тес засия.
— Отлично — извика тя и се хвърли в прегръдките му. — Страхувах се, че ще ме накараш да те моля за това, което щеше да е много недостойно.
Той се стъписа от изненада и я отдръпна от себе си.
— Ти искаш да останеш! Господи, надявам с че осъзнаваш какво говориш! — огромните му ръце трепереха. Той извърна главата й и я погледна в очите. — Знай, че аз не мога да те пусна да си отидеш, дори това да означава, че ще те държа тук насила, както баща ми постъпи с моята майка… — той затвори очи. — Боже господи, какво те кара да искаш това?
— Мъжът, когото обичам — каза тя просто. — И ако Бог е добър — мъжът, който също ме обича.
Клепачите му се разшириха и разкриха искрящите му очи.
— О, да! — каза той твърдо. — Мисля, че те обичам от момента, в който те видях да се държиш за Аполон в онова проклето блато.
— Това е доста странно, като се има предвид, че цялата бях покрита със зеленикава мръсотия и вонях непоносимо — тя отново се хвърли в прегръдките му и зарови лице в гърдите му.
— Когато те гледах бледа и неподвижна… а шията ти… заклех се, че ако Бог те остави да живееш, ще те пусна да си отидеш, но сега, когато те видях да влизаш в стаята… — той прошепна: — Реших да рискувам душата си, но да те запазя. Аз съм същият варварин като баща си.
— Не — отдръпна се тя и вдигна поглед към него. — Ти не си нито като баща си, нито като Тамар. Може и да си варварин, но аз обичам варварското в теб, както и останалите ти качества — присви веждите си, докато търсеше подходящи думи. — Не разбираш ли? Ние сме такива, каквито сме. Аз съм прекалено буйна и дръзка. Обичаш ли ме по-малко заради това?
— Не — на устните му се появи лека усмивка. — Въпреки че искрено се надявам да дадем по-лична насока на буйния ти нрав.
— Това може никога да не се случи. Може би ти никога не ще изкорениш всичко варварско от себе си. По-важна е борбата и ние ще прекараме живота си, като се борим заедно — тя го прегърна с всички сили. — Мисля, че ще бъде интересно.
— Дори и ако не мога да ти обещая свободата която ти толкова желаеш тук, в Седикхан?
— Ти ще ми дадеш това, което можеш, а за останалото аз само ще се боря — видът й издаваше решителност. — И това също ще бъде интересно, не мислиш ли?
Той я погледна подигравателно.
— Мили боже, каква съдба очаква всички ни! Бедният Хаким!
— Той го заслужава — Тес махна пренебрежително с ръка. — А и всички вие.
Гален отметна глава и се засмя, а лицето му придоби момчешки израз.
— Бедният Гален!
— Не — повдигна се тя на пръсти и нежно целуна устните му. — Аз ще те защитавам и ще те обичам винаги, сега и завинаги. Не ще имаш възможност да се самосъжаляваш.
— Сега и завинаги — повтори той, без да сваля очи от нейните.
Това беше клетва, която я изпълни с огромна радост, и тя почувства, че ще се пръсне от щастие.
— Трябва да съм благодарна на Тамар, ако той те е накарал да разбереш, че ме обичаш.
— Не, аз го разбрах много преди това. Осъзнах го, когато падна от Павда и си помислих, че си мъртва.
— Аз не паднах от Павда. Знаеш, че… — тя се намръщи. — Защо не ми каза?
— А ти защо не ми каза, че не възнамеряваш да ме напускаш?
— Заради нашата сделка. Страхувах се, че…
— Аз също — видя как очите й се разшириха от изненада и добави с тих глас: — Никога през живота си не съм изпитвал по-голям страх. Не можех да повярвам, че няма да ме напуснеш, ако не те заставя.
— Никога няма да те напусна — целуна го тя и се отдръпна от него. — Това е всичко, което исках да ти кажа. Сега ще седна ей там, на онзи стол, ще бъда съвсем послушна и ще ви оставя двамата с баща ми да обсъдите… престани да се смееш — извика тя, но в следващия миг също се разсмя. — Добре, наистина ще се опитам да не се меся.
В този момент Саша връхлетя в стаята, без да почука.
— Саша, какво става, по дяволите?
Тес се обърна да погледне братовчед си и веднага разбра какво бе накарало Гален да зададе този въпрос. Саша беше пребледнял и стоеше като замаян. Тя бързо попита:
