— Какво ти каза той? Много ли ти е сърдит?
— Кой?
Тя се взря в него объркана.
— Баща ми.
— Аксел ли? — Саша поклати глава. — Не зная да ли ми е сърдит или не. Той не е тук.
Тес го гледаше изумена.
— Не е тук ли? Нима е пратил заместник.
— Да, пратеник. Не му е било възможно да пусне в момента Тамровия.
— Саша, какво, по дяволите, ти става — попита Гален.
Тези думи извадиха Саша от унеса му.
— Те са мъртви. И двамата са мъртви. Баща ми и брат ми. Удавили са се. Лодката им се преобърнала в река Зандор и те попаднали във водовъртежите, преди да успее някой да им помогне. Случило се два дни, след като напуснах Тамровия. В момента ги замества Аксел — той вдигна глава и ги погледна Сега аз съм крал на Тамровия — Саша изведнъж избухна в смях. — Боже господи, не е ли смешно? Аз!
— Сигурен ли си? — попита Гален.
— Граф Мазлек ме уверява, че кралският двор и народът с нетърпение очакват завръщането ми в Белажо — Саша се усмихна горчиво. — За първи път някой изявява желание да ме види в двореца. Предполагам, трябва ла скърбя за тяхната смърт, нали? — Саша сви рамене. — Не искам да бъда лицемер. Нито ги обичах, нито ги уважавах, докато бяха живи, така че няма да съжалявам за тях и сега, когато са мъртви.
— И какво ще стане сега? — попита Тес.
Саша я погледна безизразно.
— Струва ми се, че трябва веднага да се върна в Тамровия. Ще наредя да опаковат багажа ми. Ще наредя на прислужницата да опакова и твоя багаж, Тес — той се обърна и без да я погледне, отвори вратата. — Ще се видим в двореца след няколко часа.
— Моят багаж ли?
— Като крал на Тамровия, мое задължение е да осигуря брака ти с тамровиянски аристократ.
Очите й се разшириха.
— Саша!
Светлите му очи бяха ледени, както и гласът му:
— Съжалявам, но смъртните случаи в кралските фамилии изискват незабавно заздравяване на рода. Този брак ще бъде анулиран и след година ще те оженим за благородник от кралството.
— Какво?! — Гален хвана Тес през кръста, сякаш за да я защити.
— Не можем да търпим брак между тамровиянска принцеса и варварски шейх като… — Саша спря избухна в смях. — Господи, какво изражение имаш, палавнице! — той се подпря на вратата като продължаваше да се превива от смях. — Ти ми повярва!
— Свиня — устните й се разтеглиха в снизходителна усмивка. — Хванах се на въдицата ти.
— Струва ми се, великолепно имитирах баща си — Саша потрепери. — Каква ужасна мисъл — той бавно се усмихна. — Почти накарах Гален да извади камата си и да промуши злодея, за да те запази за себе си.
— Не ми беше смешно — призна Гален и притегли Тес по-близо до себе си. — Твоето първо действие като монарх щеше да вкара Тамровия във война.
Очите на Саша се разшириха от изненада.
— О, по дяволите, забравих, че трябва да мисля за досадните кралски задължения. Колко потискащо е това! Изобщо не вярвам, че тази работа някога ще ми хареса. Аз не съм подходящ за владетел.
Четири часа по-късно Тес стоеше на стъпалата с Гален и наблюдаваше как Саша оседлава жребеца си.
— Ще ми липсва — с мъка промълви тя.
— Не си отива завинаги — каза Гален.
Но и двамата знаеха, че Саша поема по път, който щеше да го отведе далеч от тях. Въпреки предчувствията на Саша, Тес вече забелязваше проява на сила и власт в държанието му и в начина, по който подкани граф Мазлек да се качи на коня си.
— Той ще се промени.
— Ние всички се променяме — Гален нежно докосна с устни слепоочията й. — Иначе животът би бил твърде безинтересен. На теб това няма да ти хареса, любов моя — той я побутна леко напред. — Хайде, иди да се сбогувате.
Тя тръгна надолу по стълбите.
— Ти няма ли да дойдеш?
— Аз му казах довиждане преди малко в стаята му. Не обичам дългите сбогувания.
Като я видя да се отправя към него, Саша й се усмихна.
— Не изглеждай толкова самотно, дяволче. Заландан не е на другия край на света, а аз помня обратния път.
— Каза ли довиждане на Вайян?
— Да — усмивката му се стопи. — Тя беше много… учтива — въздъхна той. — Това ме натъжи.
— Глупости.
Очите му се разшириха.
— Мислех, че ще проявиш повече съчувствие.
— В началото наистина мислех, че трябва да имаш Вайян просто защото я искаш — Тес срещна погледа му. — Но сега разбирам, че тя съвсем не е за теб. Ти и аз много си приличаме, Саша. Ти я харесваш само защото тя излъчва спокойствие и сигурност, които ние никога не сме притежавали. Само за три месеца Вайян щеше да ти омръзне до смърт. Ще се чувства много по-добре с Калим. Веднъж той ми каза, че би дал живота си за нея.
Саша се намръщи.
— На мен не ми липсва нито смелост, нито достойнство.
— Достойнството и смелостта нямат нищо общо с това — махна с ръка тя. — Ето защо тя не е за теб. Ти с удоволствие би рискувал живота си за нея. Но после какво? Ще потърсиш ново предизвикателство Кажи ми защо след шест години напускаш Седикхан толкова смирено?
— Защото никой не ми предложи трон по-рано — сухо каза Саша.
Тя поклати глава.
— Смяташ, че греша ли? — Саша вдигна вежди. — В такъв случай предполагам, че ти ще ми кажеш.
— Ти нямаш желание да бъдеш крал. Отиваш си, защото макар и борбата да продължава, съюзът стана реалност и вече не съществуват опасности. Не разбираш ли? На теб не ти трябва спокойствие. Ти имаш нужда от велики приключения, а Вайян не е твоето велико приключение, Саша.
Той забеляза искреното убеждение, с което тя говореше, и чертите на лицето му се смекчиха.
— Гален ли е твоето велико приключение, дяволче?
— О, да — отвърна тя.
— Няма ли да тръгнеш по стъпките на Марко Поло?
— Някой ден, може би — усмихна се тя. — Но можеш да бъдеш сигурен, че ще взема и Гален със себе си. Кадините се приемат съвсем естествено в Седикхан, а това хич не ми харесва — Тес протегна ръка и нежно стисна неговата върху юздите, след което отстъпи крачка назад. — Бог да те пази, Саша. Върни се, когато можеш.
— Ще се върна — усмихна се той. — Ела след година-две в Белажо и ще забележиш някои промени в двореца — той обърна коня си, за да се присъедини към граф Мазлек и ескорта. — Винаги съм мислел, че не е лошо малко да се съживи.
Тя се засмя, наблюдавайки как Саша напуска двора Видът му издаваше твърдост и безгрижие Тя изведнъж си го представи седнал на трона: с дяволити пламъчета в сините очи, а върху червените къдрици — килната корона, украсена със скъпоценни камъни.
