— Сара.
Обърна се и видя Гейлън, застанал на вратата.
— Защо се връ… — Скова се. — Какво има?
— Пратка за теб. — Прекоси стаята и й подаде грижливо опакована кутия. — Току-що пристигна. Специална доставка.
Всички пакети, влизащи в сградата, преминаваха през рентген.
— Какво е?
Той сви рамене.
— Не можах да разбера. Нещо странно, но не е експлозив.
Сара бавно свали опаковката и отвори капака. Предметът бе стар, много стар, слоновата кост бе пожълтяла от времето, но обрамченото с позлата огледало все още блестеше. Усети как стомахът й се свива.
— Чен Ли.
Гейлън замръзна.
— От това се боях. Не чети бележката. Може би е по-добре да я запазим за Лоугън.
— Адресирана е до мен. — Разгъна хартията.
Сара,
Както казах на Лоугън, последният подарък не бе за теб. Този е много по-подходящ. Забеляза ли трепетликата? Можеш да го споделиш с Лоугън.
Шестнадесета глава
Оставаше само още един заряд.
Дугън внимателно постави пластичния взрив високо в цепнатината в колоната, където нямаше да се вижда.
А сега да слезе.
Да се махне.
И да наблюдава как проклетото място избухва.
— Какво точно да споделя с теб? — попита Сара, докато двамата с Гейлън гледаха как Лоугън чете бележката. Всички щори в залата за конференции на първия етаж бяха спуснати, а Монти лежеше на няколко крачки от господарката си. — Огледалото на Чен Ли ли е?
— Вероятно. Но никога не съм го виждал. Сестрите ми казаха, че Руджак носел някаква кутия, когато отишъл в болничната й стая и я убил.
— И какво означава това?
— Ако това е последният му подарък за нея, значи става нетърпелив. Иска да сложи край на всичко това. — Ръката му се стегна около предмета. — Слава богу. Аз също.
И Сара го искаше, но едновременно с това мисълта я плашеше.
— Тогава Додсуърт…
Телефонът на Лоугън звънна. Той изслуша събеседника си.
— Ясно. Разбирам. — Затвори и се обърна към Гейлън. — Руджак ще действа. Опразнете сградата. Колко души работят тази вечер?
— Дванадесет.
— Изведете ги от тук. После кажи на хората си да обиколят и също да се измъкват.
— Тръгвам. — Гейлън излезе през вратата тичешком.
— Да се обадя ли на отряда по експлозивите и на ATF? — попита Сара.
— Той ще го направи. — Докосна я по бузата. — Няма нищо, Сара. Сградата ще бъде разчистена, преди да се случи нещо. Разполагаме с малко време.
— Откъде знаеш? Това ли ти каза Руджак по телефона? Тогава можеш да очакваш лъжецът му с лъжец да я взриви в следващите няколко минути.
— Планирал го е твърде дълго. Няма по-методичен човек. Действа стъпка по стъпка. Имай ми доверие. Никой няма да пострада.
— Как да ти се доверя, когато никога нищо не ми казваш? Защо не ми спомена за думите на Руджак, че гребенът не е за мен?
— А защо да те тревожа? Моето притеснение бе достатъчно и за двама ни.
— Има ли и други неща, които не си ми признал?
Не й отговори.
— Откакто те срещнах, се боря с тайните ти.
— Не ми причинявай това, Сара.
— Защо не? Важно е. Вечно се правиш на голям и силен герой. Е, писна ми. Какво ще кажеш да споделяш с мен? И да се отнасяш с мен като с партньор? Не съм крехка като Чен Ли. Не е нужно да се грижиш за…
— Млъкни. — Сграбчи я за раменете и я разтърси. — Не ми хвърляй Чен Ли в лицето.
— Не е нужно да го правя. Мили боже, Руджак се грижи никой от нас да не я забрави.
— Чуй ме. — Взря се право в очите й. — Вече не съм онзи, който се ожени за Чен Ли, но съм й благодарен за онова, което ми даде.
— Зная. С нея сте били…
— По дяволите, млъкни. Нищо не знаеш. Обичам те. Искам да прекарам живота си с теб. Никога не съм изпитвал подобни чувства към друга и няма да позволя да ти се случи нищо. — Целуна я силно. — И ще се грижа за теб, независимо дали ти харесва или не. Излез заедно с охраната.
Гледаше го замаяно как се отдалечава от нея.
— Няма! — извика след него. — Руджак ме иска тук. Може и да не дойде, ако си тръгна.
Лоугън излезе през вратата, без да се обръща.
Сара нямаше намерение да си тръгва, но не разполагаше с време да спори. В сградата имаше хора, които трябваше да измъкне.
— Хайде, Монти. Да изведем всички оттук. — Кучето я последва, докато вървеше бързо към лабораторията на приземния етаж, където работеше Кевин Джейнъс.
Безпокойството й растеше. Цялата ситуация бе като пъзел, в който липсват основните парчета. Не трябваше да става така. Не й миришеше както трябва.
Нямаше избор. Не й оставаше време за друго, освен да се подчини на инстинкта си. „Добре, пропъди безпокойството! Но се опитай да уловиш конуса, да откриеш източника“.
Преди да е твърде късно.
Сградата се опразваше. Паркингът бе почти безлюден.
— Не биваше да им изпращаш предупреждението — каза Дугън на Руджак, докато седяха в колата и чакаха. — Разпръскват се като изплашени мишки.
