отзад да се катери някакъв мъж. Шумът отпреди малко трябва да е бил от изпукване на клон, на който мъжът е стъпил, предположи Хийоши. Наблюдаваше странните движения на фигурата върху дървото. Човекът въртеше около себе си светлинка, не по-голяма от тази на светулка. „Да не е фитил?“, запита се момчето. Червена черта, осеяна с бледи, мъждиви искри, премина по посока на вятъра. Навярно мъжът даваше знак на някого извън стените.
„Слиза“, помисли си Хийоши и като невестулка се мушна в сянката. Човекът се плъзна надолу по дървото и с дълги крачки се насочи към задната част на двора. Момчето го изчака да премине и се запрокрадва подире му.
— А! Та това беше един от тазвечерните гости — прошепна си той удивен. Същият, който се беше представил като Ватанабе Тендзо, комуто съпругата на господаря поднесе чай и който жадно беше изслушал разказите на Сутеджиро от начало до край. Всички други гости си отидоха по домовете, а Тендзо къде се е крил досега? И защо? Беше облечен по-различно от преди. Имаше сламени сандали, краищата на широките му панталони бяха навити нагоре и завързани отзад, а отстрани на колана му висеше голяма сабя. Очите му оглеждаха всичко наоколо с яростен поглед, подобен на този на ястреб. Всеки, който го види, веднага щеше да разбере, че е готов да пролее нечия кръв.
Тендзо се доближи до вратата и точно тогава чакащите отвън мъже заблъскаха по нея.
— Стойте! Ще разхлабя резето. Тихо!
Това трябва да е разбойническо нападение! Значи главатарят е давал знак на своите хора, за да дойдат като ято скакалци да разграбят къщата. „Разбойници!“, помисли си скритият в сянката Хийоши. В същия миг кръвта му започна да ври и той съвсем забрави какво върши. Макар и да не бе помислял за това какво може да последва, вече не го беше грижа за собствената му безопасност, а единствено за дома на господаря. При все това, неговата следваща постъпка можеше да се определи само като глупава.
— Ей, ти! — извика той и дръзко излезе от сянката, намислил кой знае какво.
Застана зад Тендзо тъкмо когато онзи се канеше да отвори вратата. По гърба на разбойника премина тръпка на страх. Как би могъл да се досети, че насреща му е петнадесетгодишно дете, което работи в склада за съдове? Щом се обърна, гледката го хвърли в недоумение — едно момче с необичайна външност и прилично на маймунско лице го гледаше със странно изражение. За миг Тендзо впери поглед в него.
— Ти кой си? — запита той озадачен.
Хийоши съвсем беше забравил колко опасно е положението. Лицето му бе строго и безизразно.
— Я ти ми кажи какво става тук? — отвърна той.
— Какво? — рече сега вече напълно обърканият Тендзо.
„Да не е луд?“, зачуди се той. Безжалостният израз на лицето на Хийоши, толкова различен от детския, го втрещи. Усещаше, че трябва да накара момчето да сведе поглед.
— Ние сме ронини от Микурия. Само да викнеш и ще ти прережа гърлото. Не сме дошли тука да убиваме деца. Махай се. Иди се скрий в бараката — и като предполагаше, че този жест ще изплаши момчето, той тупна по дръжката на своята дълга сабя.
Хийоши се ухили, като изложи на показ белите си зъби.
— Значи сте разбойник, а? Щом сте разбойник, искате да вземете нещо, което сте си набелязали, нали?
— Я не дрънкай! Разкарай се!
— Махам се. Но ако отворите тази врата, нито един от вас няма да излезе оттук жив.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Не знаеш, нали? Никой не знае, освен мен.
— Ти да не си малко луд?
— За тебе се отнася. Ти не си на ред в главата — да идваш да крадеш в къща като тази.
Уморени да чакат, хората на Тендзо зачукаха по вратата и извикаха:
— Какво става?
— Я чакайте малко — задържа ги той. После се обърна към Хийоши: — Твърдиш, че ако влезем в тази къща, няма да се върнем живи. Защо да ти вярвам?
— Истина е.
— Само да разбера, че ми играеш номера и ще ти отрежа главата.
— Нищо няма да разбереш. Трябва да ми дадеш нещо в замяна.
— Хм? — промърмори си Тендзо.
Тома момче му се виждаше подозрително. Горе покритото със звезди небе просветляваше, но оградената от пръстена стена къща все още бе покрита от пълен мрак.
— А ти какво искаш? — попита предпазливо той.
— Нищо друго, освен да ми дадете да стана един от бандата ви.
— Искаш да дойдеш при нас?
— Да, точно така.
— Крадец ли искаш да станеш?
— Да.
— А колко си голям?
— На петнайсет съм.
— И защо искаш да станеш крадец?
— Господарят ме гони като добиче. Тук ми се подиграват, все ми викат „маймуна“, затова искам да стана разбойник като вас и да си им го върна.
— Добре, ще те взема при нас, но само след като съм те изпитал. А сега ми обясни това, което каза преди малко.
— Че всички ще ви убият?
— Да.
— Ами планът ви не е добър. Тази вечер се престорихте на гост и се смесихте с голяма тълпа хора.
— Така е.
— Един човек ви разпозна.
— Невъзможно.
— Мислете каквото си искате, но господарят със сигурност знаеше кой сте. И по-рано тази вечер по негово нареждане изтичах до къщата на Като от Ябуяма и му предадох, че по всичко изглежда ще бъдем нападнати през нощта и бихме били благодарни за помощта му.
— Като от Ябуяма… това трябва да е служителят на Ода. Като Данджо.
— Данджо и господарят ми са роднини и онзи събра дузина самураи, които живеят наоколо. Дойдоха вечерта, преоблечени като гости и сега ви причакват в къщата. Не те лъжа!
По бледността на Тендзовото лице Хийоши разбра, че онзи му вярва.
— Наистина ли? — попита той. — И къде са? Какво правят?
— Седяха в кръг, пиеха саке и чакаха. Най-накрая решиха, че сигурно няма да нападнете толкова късно и си легнаха. Накараха ме да стоя на пост на студа.
Тендзо сграбчи Хийоши с думите:
— Ако извикаш, отишъл си си — и покри устата на момчето с голямата си длан.
Докато се мяташе. Хийоши успя да изрече:
— Не това ми обещахте, господине. Няма да вдигам шум. Махнете си ръката — и той заби нокти в китката на разбойника.
Тендзо поклати глава.
— Да ги нямаме такива. В крайна сметка аз съм Ватанабе Тендзо от Микурия. Искаш да ме убедиш, че тази къща е защитена. И да е истина, ако си тръгна с празни ръце, няма да мога да погледна хората си.
— Но…
— Ти какво можеш да направиш?
— Ще изнеса всичко, което поискате.
— Ще го изнесеш?
— Да. Само така ще стане. Така ще успеете да свършите, за каквото сте дошъл, без опасност да убиете хора или сам да бъдете убит.
— И сигурно ли е? — той още по-здраво стисна Хийоши за гърлото.
