човечност. Прекалено строг ли сте, никога няма да ви приемат — дори да се водите от голяма обич.
— Ако се отдръпнем заради общото мнение, изобщо няма да сме в състояние да действаме. Древните герои са се бояли от общото мнение и са оставили тази напаст на идните поколения. Аз обаче ще ви покажа как да я изкорените веднъж и завинаги. Ако ще правя нещо, трябва да го правя изцяло. Ако ли пък не, няма защо да взимаме оръжие и да отиваме в средата на бойното поле.
Дори между бушуващите вълни има мигове на затишие. Гласът на Нобунага леко смекчи тона си. Тримата служители сведоха глави. Възраженията им почти се бяха изчерпали.
Пресякъл езерото към пладне, Хидейоши току-що бе пристигнал. Когато наближаваше шатрата, спорът вече бушуваше и той изчака навън. Сега подаде глава през един процеп в завесата и се извини, че прекъсва.
Всички рязко извърнаха поглед към него. Изражението на Нобунага бе като бушуващ огън, а лицата на тримата решени да умрат военачалници — замръзнали, все едно покрити с леден пласт.
— Тъкмо пристигнах по вода — рече приветливо Хидейоши. — Много е красиво езерото Бива през есента — места като остров Чикубу са покрити с червени листа. Някак изобщо не се чувствах все едно че отивам на бойното поле и дори съчиних на кораба няколко бездарни стиха. Може би ще ви ги прочета след битката.
Като влезе вътре, Хидейоши забърбори за всичко, което му идваше наум. По лицето му нямаше и следа от сериозността, която само преди минута скова господаря и служителите му. Изглеждаше, сякаш не го тревожи съвършено нищо.
— Какво става? — попита Хидейоши, като местеше поглед от Нобунага към неговите потънали в мълчание служители.
Думите му бяха като ведър пролетен ветрец.
— А, докато бях преди малко навън, чух за какво говорехте. Затова ли мълчите сега? Понеже мислят прекалено много за своя господар, служителите са решили да го поучат и да умрат; като знае най-дълбоките чувства на своите служители, господарят не е толкова жесток, че да иска да ги посече. Да, виждам, че положението е трудно. Може да се каже, че и двете страни имат добри и лоши неща на своя сметка.
Нобунага рязко обърна глава.
— В добро време идваш, Хидейоши. Щом си чул почти всичко, трябва да разбираш какво имам в сърцето си, а също и какво казват тези трима тук.
— Наистина разбирам, господарю.
— Ще се подчиниш ли на заповедта? Или мислиш, че тя е погрешна?
— Не мисля съвършено нищо. Не, чакайте. Тази заповед, допускам, се основава на препоръката, която написах и ви дадох преди известно време.
— Какво?! Кога си правил такова предложение?
— Трябва да ви е излязло от ума, господарю. Мисля, че бе някъде през пролетта.
После се обърна към тримата военачалници и каза:
— Но чуйте, почти се разплаках, докато стоях там навън и слушах вашите предани съвети. Вашето чистосърдечие подобава на истински служители. Казано с една дума обаче, аз мисля, че вие до един се тревожите от това, че ако наистина нападнем връх Хиеи с огън, страната със сигурност ще се обърне против Негово Височество.
— Точно това е! Ако извършим такова зверство — обади се Секиан, — и самураите, и народът ще възнегодуват. И нашите врагове ще се възползват от това навеки да почернят името на господаря ни.
— Но тъкмо аз препоръчах да отидем до край, ако нападнем връх Хиеи, тъй че хрумването не е било на Негово Височество. Сега, щом е така, аз ще съм този, който ще понесе всичко, каквото и проклятие или лошо име да последва от това.
— Що за дързост! — извика Нобумори. — Защо хората да винят някого като вас? Каквото и да върши войската на Ода, то се отразява върху нейния главнокомандващ.
— Естествено. Но няма ли всички да ми помогнете да се измъкна? Не можем ли да обявим пред света, че четиримата толкова сме се старали да изпълним заповедите на Негово Височество, че сме отишли твърде надалеч? Казват, че в по-голямата си част верността е в това, да дадеш считания за нужен съвет, дори и после да си принуден да умреш заради това. Ако обаче зависеше от мене, бих казал, че дори даването на съвета и смъртта не са достатъчно доказателство за верността на един истински предан служител. Моето мнение е, че докато сме живи, трябва наместо своя господар да понасяме лошото име, обидите, преследванията, препъването и всичко останало. Съгласни ли сте?
Нобунага слушаше мълчаливо, без да дава знак дали е съгласен или не е.
Секиан пръв отговори на предложението на Хидейоши.
— Съгласен съм с вас, Хидейоши.
Погледна към Мицухиде и Нобумори — те също не възразиха. И четиримата се заклеха да нападнат с огън връх Хиеи, като дадат да се разбере, че действията им са надхвърляли заповедите на Нобунага.
— Великолепен план.
С глас, който издаваше възхищението му, Секиан поздрави Хидейоши за неговата изобретателност. Нобунага обаче не изглеждаше ни най-малко доволен. Тъкмо напротив, без да казва и дума, изражението му ясно показваше, че това е нещо, което надали заслужава такава голяма похвала.
Същото мнение ясно се виждаше и на лицето на Мицухиде. В сърцето си той разбираше какво предложи Хидейоши, но усещаше също, че достойнството на истинността в техните възражения е било отнето от думите на новодошлия. Ревнуваше. Като умен мъж обаче бързо изпита срам от своята себичност. Смъмри се сам и реши, че някой който е готов да умре, за да застане срещу заповедта на своя господар, трябва всеки миг да отбягва такива повърхностни мисли.
Тримата пълководци бяха доволни от замисъла на Хидейоши, но Нобунага се държеше, сякаш не се обвързва с него и със сигурност нямаше вид да е променил първоначалното си намерение. Един след друг той повика военачалниците.
— Днес, при звука на раковината, ще нападнем отвсякъде планината!
Сам даде същите сурови заповеди, които преди това бе дал на тримата си пълководци. Изглежда, присъстваха много военни, които заедно със Секиан, Мицухиде и Нобумори бяха против нападението с огън, но тъй като тези вече бяха приели заповедта, всички сториха същото и си тръгнаха без нито дума на несъгласие.
Вестоносци от щаба препуснаха към по-крайните поделения и отнесоха заповедите на разположените напред части в подножието на планината.
Със залеза на слънцето вечерните облаци се скриха сред ярки цветове зад Шимейгадаке. Дебели снопове червена светлина пробягваха като дъги след дъжд над езерото, по чиято повърхност се издигаха вълни.
— Вижте!
Нобунага застана на върха на хълма и се обърна към тези около него, вперил поглед нагоре в облаците около връх Хиеи.
— Небето е с нас! Излезе силен вятър. Ще имаме най-доброто време за нападение с огън!
Докато говореше, студеният вечерен вятър шумолеше в дрехите им. С него имаше само петима-шестима служители и в този миг през издутата от вятъра завеса надникна един човек, който сякаш търсеше някого.
— Какво търсиш? — извика Секиан на мъжа. — Негово Височество е тук.
Самураят бързо се приближи и коленичи на земята.
— Не, аз нямам нищо да съобщавам на Негово Височество. Тук ли е генерал Хидейоши?
Щом Хидейоши излезе от групата, вестоносецът му каза:
— В лагера току-що дойде облечен като свещеник мъж. Казва, че е Ватанабе Тендзо и тъкмо се връща от Кай. Известието му изглежда е изключително важно и затова дойдох бързо тук.
Макар да бе на известно разстояние от Хидейоши, Нобунага изведнъж се обърна към него.
— Този, който тъкмо се връща от Кай, от твоите служители ли е, Хидейоши?
— Мисля, че вие също го познавате, господарю. Ватанабе Тендзо, племенникът на Хикоемон.
— Тендзо ли? Е, нека чуем какви вести носи — каза Нобунага. — Повикайте го тук. Аз също бих искал да изслушам доклада му.
