пълководецът не би казал това на господаря си. Особено при начина, по който онзи го гледаше сега. Макар винаги да бе доста трудно да говорят откровено със своя повелител, днес Нобунага напомняше размахал огнена сабя демон.
— Тишина! Тишина! — изрева Нобунага и накара Такей Секиан и Акечи Мицухиде, които се канеха да подкрепят Нобумори, да замлъкнат. — Нима не изпитвахте възмущение, докато гледахте бунтовете и цялото това позорно положение? Монасите прекрачват Закона на Буда, подстрекават простолюдието, трупат богатство и оръжие и пръскат слухове; под прикритието на вярата те всъщност не са нищо повече от врагове, които работят само за себе си.
— Не сме против да бъдат наказани за тези крайности. Но е невъзможно за един ден да се преобразува вяра, която всички хора пламенно поддържат и която в миналото е получила особена власт — възрази Нобумори.
— Каква полза от такъв род здравомислено умуване? — избухна Нобунага. — Тъкмо защото осемстотин години сме мислили разумно, никой не е бил в състояние да промени положението тук, въпреки оплакванията на хората от продажността и разложението на църквата. Дори негово Величество Императорът Ширакава каза, че три са нещата над които той няма власт — заровете за игра, водите на река Камо и монасите-войни на връх Хиеи. Какво е направила за мира и благоденствието на страната тази планина през годините на междуособна война? Давала ли е на обикновените хора душевно спокойствие и сила?
Изведнъж Нобунага махна с ръка настрани.
— От стотици години насам, когато са се случвали нещастия, монасите не са правили нищо, освен да защитават собствените си привилегии. С дарените от доверчивото множество пари са издигнали каменни стени и порти, каквито ще подобават на крепост и зад тях трупат пушки и копия. И по-лошо, тези монаси открито пристъпват обетите си, като се хранят с месо и се отдават на плътско общение. Да не говорим въобще за упадъка на будистката ученост. Какъв грях има в това да бъде изгорено нещо такова?
— Всичко което казвате е истина — отвърна Нобумори, — но трябва да ви спрем, господарю. Няма да напуснем това място преди да сме го сторили, дори и това да ни струва собствения живот.
Тримата мъже се проснаха едновременно по очи и останаха неподвижни пред Нобунага.
Връх Хиеи бе седалище на ордена Тендай, а Хонганджи — главната твърдина на ордена Ико. И двата взаимно се наричаха по отношение на догмите „другия орден“ и само противопоставянето на Нобунага беше това, което ги обединяваше. Ако Нобунага нямаше и минута за отдих, това бе заради кроежите на облечените в монашески раса мъже, които живееха на връх Хиеи. Влязоха в сговор с родовете Асаи и Асакура, помагаха на разгромени от Нобунага врагове, пращаха тайни призиви за помощ чак в Ечиго и Кай, и дори станаха подстрекатели на селските въстания в Овари.
Тримата пълководци знаеха, че без да бъде разрушена тази прословута с непристъпността си будистка крепост, войската на Ода ще среща пречки на всеки ъгъл, а Нобунага няма да успее да осъществи своите големи замисли.
Веднага щом разпъна стана си, техният господар даде невероятна заповед:
— Нападнете планината и изгорете всичко до основи, като се почне от олтарите, Голямата зала, манастирите и всички сутри и свети мощи.
Това бе достатъчно крайно, но той продължи:
— Не оставяйте да избяга никой, който носи расо. Не правете разлика между мъдър и глупав, благородник и човек от простолюдието. Не показвайте милост към жените и децата. Дори някой да е облечен като мирянин, ако се е крил на планината и сега побегне заради огъня, може и на него да гледате като на част от сегашната напаст. Изколете ги всички и горете планината, докато в развалините не остане и следа от жив човек!
Дори Ракасите, кръвожадните човекоядни демони от будисткия пъкъл, не биха могли да сторят такова нещо. Щом чуха заповедите му, пълководците загубиха самообладание.
— Да не е полудял? — промълви Такей Секиан тихо, но достатъчно близо, за да бъде чут от останалите предводители на войската.
Но само Сакума Нобумори, Такей Секиан и Акечи Мицухиде се осмелиха да изразят своето мнение пред Нобунага.
Преди да застанат срещу господаря си, те се бяха зарекли:
— Може да ни се наложи един след друг да си направим сепуку, задето сме се противили на заповедите на Негово Височество, но не можем да го оставим да изпълни това безумно нападение с огън.
Нобунага би могъл просто да обсади и превземе връх Хиеи. Къде е необходимостта от такова клане и палежи? Осмелеше ли се да извърши подобно безчинство, то те се бояха че народното недоволство ще се обърне против рода Ода. Враговете на Нобунага ще тържествуват и при всяка възможност ще използват делото му, за да очернят неговото име. Само ще си навлече лошата слава, от която хората се боят и избягват от стотици години.
— Няма да участваме в битка, която ще ви доведе до гибел — заявиха тримата военачалници, като говореха от името на всички присъстващи.
Гласовете им пресекваха от сълзи на преданост.
Нобунага обаче беше решен и не даде знак, че дори за миг ще размисли върху думите на тримата. Това, напротив, само увеличи неговата дързост.
— Може да се оттеглите от служба. Не говорете нищо повече — им каза той. — Ако откажете да изпълните заповедта, ще я възложа на някого другиго. А ако останалите пълководци и войници не поискат да ме последват, ще го направя сам, със собствени ръце!
— Защо е необходимо да се върши такова зверство? Мисля си, че един истински военачалник би довел до падането на връх Хиеи, без да пролее и една капка кръв — помоли го отново Нобумори.
— Стига вече „здравомислие“! Ето ви осемстотин години от това „здравомислие“. Ако не подпалим корените на старото дърво, пъпките на новото никога няма да се разтворят. Само за тази тук планина говорите, но аз не се грижа единствено за връх Хиеи — изгарянето му ще спаси църквата навсякъде другаде. Ако като изколя всички мъже, жени и деца на връх Хиеи, успея да отворя очите на неразумните от останалите области, ще съм свършил нещо добро. Най-дълбокият и най-горещият от всички пъкъли не е нищо за очите и слуха ми. Кой друг може да стори това, ако не аз? Небето ми е дало власт за това.
Тримата, които вярваха, че повече от всеки друг познават дарбата и средствата за действие на Нобунага, бяха хвърлени от това твърдение в ужас. Нима господарят им е обладан от зли сили?
— Недейте, господарю — замоли се Такей Секиан. — Каквито и заповеди да ни дадете, като ваши служители не можем да сторим нищо, освен да се опитаме да ви разубедим. Не можете да опожарите това свещено от древни времена място…
— Стига толкова! Млъквай! В сърцето си съм получил царствена повеля да подпаля всичко тук. Давам ви заповед за това клане, защото в сърцето ми е милостта на основателя, светеца Денгьо. Нима не разбирате?
— Не, господарю.
— Щом не, вървете си! Само не ми се пречкайте.
— Ще се възпротивявам, докато сам вие ме убиете.
— Наистина си проклет! Махай се!
— Защо да трябва да си тръгвам? Наместо да гледам приживе лудостта на моя господар и падението на неговия род, мога да се опитам да попреча на това със собствената си смърт. Погледнете множеството примери от древни времена. Никой от тези, които са покривали с адски пламъци будистки храмове и олтари, или които са избивали свещеници, не е стигнал до добър край.
— С мен е по-различно. Аз не отивам в битката заради себе си. В това сражение ролята ми ще е да разруша старите злини и да построя един нов свят. Не зная дали това е повеля на боговете, на хората или на времето — знам само, че ще се подчиня на заповедите, които съм получил. Вие всички сте плашливи и погледът ви е ограничен. Плачът ви е скръб на тесногръди люде. Печалбите и загубите, за които говорите, ме засягат само лично. Ако това, че ще превърна връх Хиеи в ад, защити безброй области и спаси безброй живота, то ще бъде велико постижение.
Секиан не престана да настоява.
— Хората ще погледнат на това като на дело на зли сили. Те ще се радват, ако покажете малко
