Албена (Драма в три действия)

СЕНЕБИРСКИ. Албена ли? Де е?

ДЯДО ВЛАСЮ. Ей я, иде. Каква е… като царица! Аз ще я повикам. (Глади си брадата и мустаците.) Ти все за нея ме питаш, ето я сега. Ще я повикам.

СЕНЕБИРСКИ. Остави, недей. По-хубаво иди си, иди нейде настрана. По-скоро, махай се де!

ДЯДО ВЛАСЮ. Да се махна ли? Че ти кого пъдиш бе, приетелю? Мене Албена ми е като дъщеря! Я го гледай ти него — да съм се махнел…

СЕНЕБИРСКИ (меко). Е де, дядо Власьо, не прави тъй. Иди настрана малко, послушай ме. Иди във воденицата. Моля ти се!

ДЯДО ВЛАСЮ (клати глава неодобрително).

СЕНЕБИРСКИ (изважда от джеба си шише ракия). На, иди се почерпи. Иди във воденицата и почерпи се с когото искаш. По-скоро!

ДЯДО ВЛАСЮ (взема шишето). Може да ида, защо да не отида. Може. Зата няма какво да правя тук. Нямам работа тук. Ей ме ставам, отивам. (Тръгва към мелницата.) Аз пак ще дойда, Иванчо, не бери грижа. Хайде, поприказвайте си вий с Албена. ( Влиза в мелницата.)

АЛБЕНА (със запретнати ръкави, косата и на две плитки, завити около ръченика й. Под мишницата си носи хляб, а с двете си ръце — тенджера и над нея — захлюпен сахат. Като вижда Сенебирски, сепва се). Уф… каква съм. Щях да излея гостбата. (Весело.) Добър ден!

СЕНЕБИРСКИ (препречва се на пътя й). Почакай, Албено. Искам да ти кажа нещо.

АЛБЕНА. Какво ще ми казваш? Няма какво да ми казваш. Бързам.

СЕНЕБИРСКИ. Почакай. За кого е туй?

АЛБЕНА. За мъжа ми. За Куцара. Остави ме, че човека ми е гладен.

СЕНЕБИРСКИ. Искам да ти кажа нещо.

АЛБЕНА. Ах, боже, какви хора! Ей сега там беше ме спрял един, тук пък други. Че каква съм аз, да ме спират мъжете по пътя? Я ме остави да мина. (Тръгва към мелницата.)

СЕНЕБИРСКИ. Тогаз ще дойда и аз с тебе.

АЛБЕНА. Их и ти! Недей. Недей, ще дойда ей сега. Ще оставя яденето и ще дойда.

СЕНЕБИРСКИ. Ще дойдеш ли?

АЛБЕНА. Ще дойда, няма да те оставя да вървиш подире ми като… (Смее се.)

Албена влиза в мелницата. Сенебирски остава на мястото си и чака От време на време се чува високият смях на Албена сред мъжки гласове.

АЛБЕНА (иде откъм мелницата; смее се). Пусти дядо Власю! Какъв е смешен! Знаеш ли какво прави? Стар човек, с брада… Не го е срам, Е, казвай и ти каквото ще казваш…

СЕНЕБИРСКИ. Да седнем тука.

АЛБЕНА. Ами ако ни види някой?

СЕНЕБИРСКИ. Кой ще ни види!

АЛБЕНА. Кой! Куцар.

СЕНЕБИРСКИ. Че нека ни види, какво има. Седни де, седни! (Сядат на пейката под люляковия храст, малко надалеч един от други.) Три дни как съм тук и не мога да ти кажа една дума. Дохождаш, влизаш, излизаш, а мене не поглеждаш. Ако ме срещнеш, отбиваш се още отдалеч. Бягаш от мене, Албено. Защо правиш тъй? Защо не дохождаш при мене?

АЛБЕНА (слуша го усмихната). Че как ще дойда при тебе, какъв си ми ти? Какво ще кажат хората?

СЕНЕБИРСКИ. Остави сега. Да приказваме, както трябва. Ти обеща — нали бяхме говорили изнапред, — обеща да дойдеш с Куцар в наше село, да дойдете на моя чифлик, да работите при мене. Нали беше тъй… Защо се смееш?

АЛБЕНА. Не се смея. Слушам те. Е?

СЕНЕБИРСКИ. Е, дойде време. Аз за туй съм дошел. Вземи, приготви си едно-друго, ще го натоварим на колата — ако не стигне една кола, още една ще докарам — и да вървим. Няма какво да чакаме вече.

АЛБЕНА. Тъй ли? Добре, ама Куцар не ще.

СЕНЕБИРСКИ. Как не ще? Иска той. Ти като искаш, и той ще иска. Защо приказващ тъй? Някой трябва да те е подучил.

АЛБЕНА. Никой нищо не ме е подучил. Куцар не ще.

СЕНЕБИРСКИ. Ами нали приказвахме, нали се врече. Как така сега не щеш? Не може, ще дойдеш. Аз затуй съм дошел. Хайде приготви се, ще натоварим и ще вървим.

АЛБЕНА. Не, не ща.

СЕНЕБИРСКИ. Ама ти шегуваш ли се?

АЛБЕНА. Не се шегувам, казах ти: Куцар не ще.

СЕНЕБИРСКИ. Куцар. Остави тоз Куцар. Ти ще дойдеш, не може. Не те оставям аз. Каза, че ще дойдеш, а сега не щеш. Че ти ми объркваш работата, знаеш ли? Ето, утре ще дойде жетва, мене ми трябват хора, трябва ми жена да готви, да меси хляб Знаеш ли, че само за жетварите ми трябва хляб по две пещи на ден!

АЛБЕНА. Е хей, какво приказваш ти! Две пещи! Аз по една пита не мога да меся, пък той…

СЕНЕБИРСКИ. Ти няма да работиш. Ти само що командуваш, ще нареждаш. Има кой да работи.

АЛБЕНА. Ами Куцар? Него какво ще го правим?

СЕНЕБИРСКИ. И за него ще има работа. Ще носи хляб на жетварите, ще ходи насам-нататък…

АЛБЕНА. А ти ще стоиш в къщи, а? Че какво ще кажат хората? Барем да беше женен! Не, не искам.

СЕНЕБИРСКИ. Албено, защо приказваш тъй? (Гледа я продължително.) Тук има нещо. Някой ти дава ум и аз знам кой е, знам… (Като вижда, че Албена иска да стане, по- меко.) Почакай. Не прави тъй. Ела, ще видиш колко хубаво ще бъде. Ще ви дам къща, отделна къща.

АЛБЕНА. Хубава ли е?

СЕНЕБИРСКИ. Ама ще дойдеш ли?

АЛБЕНА. Добре де, добре… ще дойда. Хубава ли е къщата?

СЕНЕБИРСКИ. Нова къща. Отделна.

АЛБЕНА. С градинка?

СЕНЕБИРСКИ. С градинка.

АЛБЕНА. Божичко, колко е хубаво! Иванчо! Как нямах късмет и аз да си имам такава къщичка! Тоз Куцар не можа да спечели, та да си направим и ние. Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя, както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците, да наредя саксии с босилек, с френче, с мушкато. Божичко, как хубаво ще е…

СЕНЕБИРСКИ. Виждаш ли? Такваз къща ще имаш. И само къща ли? Всичко, всичко. И кокошки, и яйца, и масло. Ще ти дам едва-две крави. И повече може да ти дам. Защо да не ти дам? Колко крави имам, аз сам не знам, мляко колкото искаш. Ако щеш, с мляко се къпи. Всичко ще имаш, казвам ти. Ще ходим и в града. Ще те заведа да ти направят дрехи като на гражданка.

АЛБЕНА. Ще ми приличат ли?

СЕНЕБИРСКИ. Защо да не ти приличат? На хубава жена всичко прилича.

АЛБЕНА. Ами пари, Иванчо?

СЕНЕБИРСКИ. Пари. Ти само пари да искаш. Лирите на Сенебирлията не са се свършили. Пари. Какво ще ги правя парите, няма да ги занеса със себе си в гроба я? Ти за пари недей мисли. Имам. Ще ходим в града, аз имам приятели там. Всички ми са приятели — началника ми е приятел, съдията ми е приятел, доктора. Дойде ли събота, впрягаме кабриолета и хайде в града…