Албена (Драма в три действия)

АЛБЕНА. Не, аз ако ида в града, с Куцара ще ида.

СЕНЕБИРСКИ. Добре де, и Куцар ще дохожда. Хайде, сега няма какво да приказваме, приготви се и да вървим.

АЛБЕНА (замислена — и изведнъж се сепва). А не, не. Не може. Нали ти казах: Куцар не ще.

СЕНЕБИРСКИ. Туйто! Ами сега какво приказваше? (Сърдито.) Знам аз, знам кой ти дава тоз ум.

АЛБЕНА. Не мога, не мога да дойда. Хич не се надявай.

СЕНЕБИРСКИ (след късо мълчание). Албено, не прави тъй. Ще се каеш. Ти не знаеш колко добре ще бъдеш там, всичко ще имаш — ядене, пиене, къща ще имаш. Хубава къща ще имаш.

АЛБЕНА. Чужда къща.

СЕНЕБИРСКИ. Не, твоя ще е. (По-ниско.) Аз ще ти я дам на тебе, ще ти я припиша, ако искаш. Право ти казвам, ще ти я припиша.

АЛБЕНА. Не ща бе, гледай какъв си! Казах ти, че няма да дойда. Куцар не ще. Със злато да ме затрупаш, пак няма да дойда. (С усмивка.) Куцар не ще. (Става и иска да си отива.)

СЕНЕБИРСКИ. Чакай! Ти подиграваш ли се с мене, кажи, ще дойдеш ли?

АЛБЕНА (сърдито). Човече, за каква ме имаш ти? Остави ме на мира, че ей сега ще кажа на Куцара.

СЕНЕБИРСКИ. Какво ще му кажеш?

АЛБЕНА. Знам аз какво ще му кажа.

СЕНЕБИРСКИ. Ти се шегуваш. Нали ще дойдеш? Албено, нали ще дойдеш?

АЛБЕНА. Няма да дойда!

СЕНЕБИРСКИ. Ще дойдеш!

АЛБЕНА. Няма да дойда!

СЕНЕБИРСКИ. Ще те накарам да дойдеш…

АЛБЕНА. Я! Ти с ума ли си? Ей сега отивам при Куцара.

СЕНЕБИРСКИ (сърдито). Още веднъж те питам; ще дойдеш ли?

АЛБЕНА. Не.

СЕНЕБИРСКИ. Добре. Добре. Аз ще те науча тебе!

АЛБЕНА (иска да каже нещо, но забелязва Куцара, който иде откъм мелницата и носи празните съдини). Ей го Куцар!

КУЦАР. На ти саханите… и си върви. (Гледа изпод вежди Сенебирски, който се отдръпва и сяда на пейката.) Върви си, нямаш работа ти тука. Хайде, върви си.

АЛБЕНА. Ей сега, отивам си. Ти какво ще правиш?

КУЦАР. Бай Нягул ме праща да ида при конете. Ще ида подир малко. Хайде, ти си върви.

АЛБЕНА. Е, ще си ида де!

КУЦАР. Върви, върви, да видя аз, че си отиваш.

АЛБЕНА. Их и ти, Куцаре! Ей на, отивам си. (Излиза. Куцар гледа след нея, докато се закрие, след това се връща в мелницата.)

ДЯДО ВЛАСЮ (излиза от мелницата, прави няколко крачки и се обръща). Сбогом! Няма вече, какво ще ви черпя, свърши се. (Гледа шишето.) На, празно е, изплюскахте го. (Обръща се и среща Гаврила, който иде отляво.) Гавриле, отде идеш, мама? Какво ме гледаш тъй, искаш и тебе ли да почерпя? Чакай, има малко и за тебе. На, пий. Ти си наше куче…

ГАВРИЛ. Не ща, пий си.

ДЯДО ВЛАСЮ. Пий де. Пий, като ти дават.

ГАВРИЛ (отказва).

ДЯДО ВЛАСЮ. Като не щеш, ти знаеш. Сърдит Петко, празна му торбичка. Ще си го изпия самичък. Хай наздраве! Господ да помага и всекиму да плати според работите му. Амин. Кажи и ти амин. Да издигне къщите на добрите хора, що са ни нахранили и напоили. (Поглежда към Сенебирски.) Амин. Да ги множи и слави. Амин. Кажи и ти амин. (Пие.)

ГАВРИЛ. Не те е срам бе, дядо Власьо! Стар човек си. Я — от брадата си се засрами!

ДЯДО ВЛАСЮ. Ха! Защо да се засрамя…

ГАВРИЛ. Пост е сега. Великата неделя е.

ДЯДО ВЛАСЮ. Мълчи. И ти като кмета. Той ли те учи? Ти да си вземеш парите назад от тоя даскал. Да съм се засрамел… От какво да се засрамя…

ГАВРИЛ. Ама ти не си крив, крив е тоз, който те пои. Той да се засрами.

СЕНЕБИРСКИ. На мене ли казваш?

ГАВРИЛ. На тебе казвам.

СЕНЕБИРСКИ. Аз чорбаджии не ща.

ГАВРИЛ (кипва). Ти в селото си да вървиш, чу ли? Който иска да му свирят гайди през пости, който иска да се заглежда подир чужди жени, да си първи у тях, в свойто си село да си върви. На чуждо куче — я тояга, я тенеке на опашката!

СЕНЕБИРСКИ. Казах: чорбаджии не ща.

ДЯДО ВЛАСЮ. Я мълчи, куче, какво лаеш! Ти знаеш ли на кого приказваш, знаеш ли кой е Сенебирски? Че той и мене, и тебе е парцалите ще ни купи бе! Я го гледай я! Мълчи, мълчи, че ще те ударя е шише го по главата!

ГАВРИЛ. Който и да е, не ща да го знам. Богат бил, сиромах бил, трябва да си върви в пътя. Да си върви в пътя или ако не — други ще го вкарат, хубаво да знай… (Влиза в мелницата.)

ДЯДО ВЛАСЮ. Диване! Иванчо, не му вържи кусур, кюлхане такова. (Сенебирски става. ) Къде ще вървим? В кръчмата ли? Да идем пък, като искаш. Е, видя ли Албена?

СЕНЕБИРСКИ. Не ми тряба мене Албена.

ДЯДО ВЛАСЮ. Ха! Че не приказва ли с нея?

СЕНЕБИРСКИ. Не ми тряба Албена, ти казвам, Да вървим в кръчмата.

ДЯДО ВЛАСЮ. Хайде. За тебе като бъде, Иванчо, в огъня да ми кажеш влез — ще вляза. За тебе като бъде…

ГУНЧО МИТИН (отдавна е влязъл и след като се колебае дълго време, най-после пристъпва и застава пред Сенебирски). Господин Иванчо…

СЕНЕБИРСКИ. Какво искаш?

ГУНЧО МИТИН. Ами че таквоз… Нали щеше да казваш на Нягула? Кажи му да ми смели. Работа имам, болно имам в къщи. Кажи му…

СЕНЕБИРСКИ. Какво да му кажа?

ГУНЧО МИТИН. Да ми смели. Нали ти сам ми беше казал?

СИНЕБИРСКИ. Кога съм ти казвал? Какво съм ти казвал?

ГУНЧО МИТИН. Каза ми, господин Иванчо.

СЕНЕБИРСКИ. Остави ме!

ДЯДО ВЛАСЮ. Их и ти, Гунчо, сега ли намери. Иди си гледай работата. Хайде! (На Сенебирски.) Да вървим, Иванчо. За тебе като бъде, аз… Да вършш. Сговсрна дружина планина разбива. (Излизат.)

ГУНЧО МИТИН. Ц… ц… ц… Тези хора полудяха ли, какво стана? Не ми бил казал… (Чуди се какво да прави. Тръгва надясно, но се връща и се отправя към мелницата. На вратата среща Нягула.)

НЯГУЛ. Гунчо, какво има?

ГУНЧО МИТИН. Какво има… бе, бай Нягуле, ами кога ще ми смелиш…

НЯГУЛ. Нали ти казах, когато ти доде ред, ще ти смеля.