ГУНЧО МИТИН. Ама толкоз деня чакам бе, бай Нягуле…
НЯГУЛ. Остави ме сега!
АЛБЕНА. Ох, уморих се. Ей там до върбата се бях скрила, докато си отиде онзи…Отиде ли си? Ах, Нягуле, как се разсърди, да видиш…
НЯГУЛ. Ти каза ли му, както ти заръчах? Какво му каза?
АЛБЕНА. Всичко му казах, всичко. Ху-у-баво му надумах. Ти за каква ме мислиш, реках, бре? Няма да дойда, реках, хич да не се надяваш. Не ща и не ща. А той като се разсърди, Нягуле! Аз ще те науча, кай, тебе. Нягуле, дали не ще направи нещо, страх ме е от тоз човек…
НЯГУЛ. Нищо няма да направи, не бой се. Друго какво приказвахте?
АЛБЕНА. Че помня ли го? Мъчеше се как не, да ме придума. Къща щял да ми даде, крава щял да ми даде, не знам какво щял да ми даде. Аз съм богат, кай, за мене туй нищо не е. Нягуле, наистина ли е толкоз богат?
НЯГУЛ. Богат беше баща му. Остави му много имот той, но хората ще му го вземат от ръцете. Развален човек, пияница. Лъже, хвали се…
АЛБЕНА. Само за жетварите, кай, ми тряба по две пещи хляб на ден.
НЯГУЛ
АЛБЕНА. Уф, зарад мене! Много искам да го зная аз. Барем хубаво му надумах, да ме помни. Боже, какъв човек! Като му казах, че не ща да ида, позеленя. Страх ме е, страх. Кой знае какво ще направи…
НЯГУЛ. Нищо няма да направи. Ще постои ден-два и ще си отиде. Нищо няма да направи, ако ти не приказваш вече с него. Какво може да направи? — Нищо. Слушай, Албено, ако има нещо страшно, то е друго. Не е Иванчо страшния, а други. Преди малко слушах хаджи Андрея, караше се на кмета. За тебе говореше. Има, кай, тука една жена, която разваля селото. Дърти мъже, кай, са оставили децата си и са тръгнали подир нея. Тя такваз, тя онакваз…
АЛБЕНА. Боже господи!
НЯГУЛ. Ако мъжът й, кай, не може да й съди, ние ще й съдим, селото ще й съди…
АЛБЕНА. Какво съм направила на тоз човек, че съм му като трън в очите?
НЯГУЛ. Ей кое е страшното. Иванчо — кой го гледа него! Туй е страшното. Ти като че не знаеш какво става в селото, какво се приказва.
АЛБЕНА. Че какво съм направила?
НЯГУЛ. Остави сега. Колко пъти съм ти казал да се пазиш, да не се отпущащ пред когото трябва и пред когото не. Ей го тоя, Сенебирски. Ако не беше му се засмяла, ако не беше сядала да приказваш с него, щеше ли да те задява? И само той ли е? В селото, слушам, приказват и за Гаврила, и за кмета, и за кого не.
АЛБЕНА
НЯГУЛ. Добре, ама виж на какво приказват.
АЛБЕНА. Приказват, приказват! Жените го правят, Нягуле, жените. От завист го правят, не ги ли знам аз. Тъй приказват те, ама като ме видят, по-добра от мене няма.
НЯГУЛ
АЛБЕНА. Никой не знае. Ти си хитър, Нягуле.
НЯГЛУЛ. Аз зная какво правя. Слушай мене и нищо няма да ти се случи. Що ти тряба да даваш дума на оня пияница, че ще отидеш в чифлика му? Стой си тука. Когато ти си тука, когато те видя, и аз съм весел, и работата ми спори. Не те ли видя — не върви. Я мотора ще се повреди, я воденицата ще се счупи. Нищо не ми е пред очите.
АЛБЕНА. И аз съм тъй, Нягуле; стана сутрин, правя що правя, гледам да дойда тук. Ах, боже, да не са тез лоши хора, че да си живеем. Нягуле, я да избягаме някъде!
НЯГУЛ. Туйто. Къде ще бягаш? Тук ще стоим ний, тука е добре. Каквото ще става, занапред ще става. Ти само да ме слушаш. Аз имам план, знам какво правя. Ето на, два месеца има само, откакто съм дошел, и господаря, Хороза, ми предаде цялата работа. Воденицата работи, нийде — туй всички го казват — не правят таквоз хубаво брашно, както тука. Ти ще видиш какво има да стане.
АЛБЕНА. Какво, Нягуле? Кажи! Кажи!
НЯГУЛ. Аз имам план. Хороза като ме вижда, че работя добре, каза ми, че иска да ме направи съдружник. А туй стане ли — другото е лесно. Отде знаеш, че утре тая воденица няма да стане моя? Хороза е богат човек, има чифлик, има какво не. Какво ще изгуби да вземе да остави воденицата само на мене? Тогаз да видиш как ще си живеем ний…
АЛБЕНА
НЯГУЛ. Остави… Деца… Наистина, децата…
АЛБЕНА. Че кога не съм те слушала? Отсега нататък — да видиш. Тоз пиения Иванчо ако го погледна! Не искам да го видя. А Гаврил — що слушаш хората! Гаврил…
НЯГУЛ. Гаврил е тука.
АЛБЕНА. Тука ли е? Да не ме види!
НЯГУЛ. Той има работа сега. Помага на даскал Тодора. Ако той не те види, друг може да те види. Иди си по-хубаво, иди си.
АЛБЕНА. Пъдиш ли ме?
НЯГУЛ. Не те пъдя, може да те види някой.
АЛБЕНА. Отивам си, Нягуле! Виждаш ли как те слушам.
ДЯДО ВЛАСЮ
ГУНЧО МИТИН. Де да го видя! Не съм го виждал. И на мене ми тряба…
ДЯДО ВЛАСЮ. Чудна работа, де пропадна тоз човек! Още не бяхме седнали на кръчмата и той скочи — чакай, кай, аз ей сега ще дойда. Ха да дойде, ха да дойде, няма го. Де ли отиде? Гунчо, ти какво си се умислил, като че ли са ти потънали гемиите в морето?
СЕНЕБИРСКИ
ДЯДО ВЛАСЮ. Кой бе, Иванчо, Албена ли?
СЕНЕБИРСКИ. Остави таз Албена! Не искам да й чувам името. Куцар ми тряба мене. Куцар. Де е Куцар? Не си ли виждал Куцара?
ДЯДО ВЛАСЮ. Куцар ли?
ГУНЧО МИТИН