Албена (Драма в три действия)

СЕНЕБИРСКИ. Ти пак ли? Остави ме, махай се! (На дяда Влася.) Де е Куцар? Иди намери Куцара. Я чакай! Мълчи, мълчи. (Ослушва се. Откъм къщите се чува женски глас, който пее „Рано е Радка ранила“…)

СЕНЕБИРСКИ (на дяда Влася). Чакай! Мълчи! Мълчи!

Ясно се чува.

Както се гърчат тез змии,
тъй да се гърчат ергени
за нашта Радка хубава…

ДЯДО ВЛАСЮ. Тя пее, гълъбицата… Албена пее…

СЕНЕБИРСКИ (загледан в земята). Все тая песен… Все тия думи… Добре, добре, ще видим. Ще видим. (На дяда Влася.) Къде е Куцар? Намери ми Куцара още сега. Може да е вътре, иди виж. (Вика.) Куцаре! Куцаре!

ДЯДО ВЛАСЮ. Кой ще те чуе! На воденица хората са глухи. Чакай аз да видя. (На вратата се показва Куцар, който работи нещо.) Ха, ей го Куцар. Куцаре, я ела насам!

СЕНЕБИРСКИ. Куцаре! Куцаре!

КУЦАР. Ида. Ида! Ей сега…

СЕНЕБИРСКИ (на Гунча Митин). Бай Гунчо, иди ти в кръчмата, аз ще дойда там. Иди. Като дойда, ще наредим твойта работа.

ГУНЧО МИТИН (радостно). Хайде бе, господин Иванчо, хайде бе… (Тичешката тръгва, но се спира на няколко крачки, за да чака дяда Влася.)

СЕНЕБИРСКИ. Дядо Власьо, идете с бай Гунча в кръчмата, оставете ме, че имам работа. Идете, подир малко и аз ще дойда.

ДЯДО ВЛАСЮ. Да отидем пък… само, Иванчо, да не се загубиш пак.

ГУНЧО МИТИН, Хайде бе, дядо Власьо, хайде да вървим.

ДЯДО ВЛАСЮ (на Сенебирски). Ний ще те чакаме, свърши си ти работата. Хайде, Гунчо, хайде да вървим. (Излизат.)

СЕНЕБИРСКИ (на Куцара, който дохожда при него) Ела по-близо. Слушай какво ще ти кажа. Хубаво си отвори ушите, ела по-насам. (Гледа го продължително, докато Куцар се хили глупаво.) Глупак! Глупак! Сто пъти глупак! Хиляди пъти глупак!

КУЦАР. Кой бе, Иванчо, кой глупав…

СЕНЕБИРСКИ. Ти, ти, ти… Глупак!

КУЦАР (поразсърдсн). Ей, ей, ей… Я да не се залавяш. Остави ме, че… а-а-а!

СЕНЕБИРСКИ. Наведи се, дай си ухото… Слушай… (Шепне му нещо на ухото.)

КУЦАР (изправя се като гръмнат). Какво-о-о?

СЕНЕБИРСКИ. Жена ти ходи с Нягула!

КУЦАР. Жена ми… с Нягула…Ти на мене. (Вика.) Слушай ей, ти ако си пиян, аз не съм. Махай се! Махай се отпреде ми, че те убивам. Убивам те… (Оглежда се, като че търси да грабне нещо.)

СЕНЕБИРСКИ. Не викай, не викай.

КУЦАР. Ще викам. На мене, на мене, а, да казваш… Аз тебе… (Иска да се хвърли върху Сенебирски.)

СЕНЕБИРСКИ. Бай Куцаре, чакай, чакай… Чакай, моля ти се… Аз за твое добро го правя. Истина ти казвам, за твое добро… Сиромах човек си, честен човек си, не искам да те лъжат и да се подиграват с тебе. Затуй ти казах…

КУЦАР (по-спокойно). Лъжеш ти… отде знаеш…

СЕНЕБИРСКИ. Ех, отде знам… Само аз ли го знам! Знае го цяло село. Само ти не знаеш. Като че ли си глух и сляп.

КУЦАР. Ама как…

СЕНЕБИРСКИ. Тъй. Ако искаш да повярваш, лесно е. Нягул всеки ден те проважда да прибиращ конете.

КУЦАР. Е?

СЕНЕБИРСКИ. Когато тебе те няма, тогаз Албена дохожда тук, тогаз се среща с Нягула.

КУЦАР, Че тя… хм,… че тя всеки ден дохожда.

СЕНЕБИРСКИ. То е друго, то е друго…

КУЦАР. Право ли казваш?

СЕНЕБИРСКИ. Ако не вярваш, опитай. Утре, да речем, когато пак те изпрати Нягул при конете, ти не отивай, скрий се. Или пък иди, ама се върни след малко, и ще видиш…

КУЦАР (гледа в земята и мисли). Слушай, да не лъжеш… (Ядосано, със стиснати юмруци.) Убивам чиляка, ей!

СЕНЕБИРСКИ. Направи тъй и ще видиш. Още утре — прати ли те Нягул, ти се върни. Помни какво ти казах. Хай сега прощавай! (Излиза.)

Куцар остава на мястото си като треснат. След туй тръгва надясно, но изведнъж се сепва: откъм селото се чува гласът на Албена, която пее същата песен. Куцар слуша, връща се, сяда на пейката, отпуща ръцете на коленете си и се замисля.

Завеса

Второ действие

Сцена 1

На чердака пред мелницата. Сенебирски, с килнат назад калпак, и разчорлен перчан на челото си, седи на пейката и гледа към къщите насреща. До него — дядо Власю.

СЕНЕБИРСКИ. Я виж бе, дядо Власьо, виж: всички къщи са чисти, всички къщи са измазани за Великден, само на Албена не е. Къщата й прилича на курник. Е, разбира се, Албена не бива да си цапа ръцете. Албена е кокона. Албена знае само да тури китка на главата си и да тръгне из махалата — врът насам, врът нататък, ха-ха-ха, хи-хи-хи — и туйто. Туй знае Албена.

ДЯДО ВЛАСЮ (смее се). Ама пък хубава е синковицата! Какво яде, какво пие — не знам, ама от ден на ден по-хубава става. Наляла се като грозде по Св. Богородица. Капчица! В чашка да я изпиеш. Разгеле, Иванчо, я дай насам шишето, че ми пресъхнаха устата (Поема шишето, което Сенебирски изважда от джеба си и му подава.) Хай наздраве! (Пие.) Уф, че люта ваджията… Да почакаме пък, може да дойде Албена.

СЕНЕБИРСКИ. Не ми тряба мене Албена. Не искам да я зная. Ти да не мислиш, че зарад нея съм дошел.