Дафинке, телеграма от нашите, от младоженците.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Как да не ще са щастливи! Къде ли стоят сега там, във Варна, едни до други, и си гледкат… оная месечина, онуй море… ах!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Как първа — всеки два часа получаваме телеграма.
МАСЛАРСКИ. И все по хиляди целувки.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Е, богати хора, и целувките им много.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ще отидат в София. Оттам ще идат в странство. Може да отидат в Италия.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Милионери нали са, може и на месечината да отидат. Знайте ли, че дошел още един милионер?
МАСЛАРСКИ. Тоя, с жълтия автомобил ли?
Г-ЖА ФЪРГОВА. Той, той. Видяхме го ей сега.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Защо вярвате, г-жа, може ли? Че го милионерите от кило просо повече станаха…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Нека, г-жа, нека. Нека да са много. И ний да си вземем по един.
МАСЛАРСКИ. Видяхте ли го, казвате? Де го видяхте?
Г-ЖА ФЪРГОВА. На сладкарницата. На една маса седяха с Бубев.
МАСЛАРСКИ. С Бубев! Е, разбрах сега, разбрах какъв милионер ще е той. Не е милионер. Някой партизанин ще е, изпратен около изборите. Слушай, бай Таско, ние трябва да разберем тая работа, иди да видиш. Тез хора може да ни побъркат нещо, може и пари да пуснат. Я иди да видиш…
КОКИЧКОВ
МАСЛАРСКИ. Милионер ли? Никакъв милионер не е. Агент-провокатор. Сегашните хора тъй са — няма пукната пара в джеба си, ама ще се качи на автомобил, ще се напери, като че е княз. А ний и чифлик имаме, и земя имаме, а пък си ходим по старому — с файтон и със звънци… Милионер ли? Ще видите, че никакъв милионер не е… Знам аз…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Е, Фанке, кога ще поздравим и тебе? Само се водите с Чунчев, а нито годеж, нито сватба.
ФАНКА. И то ще бъде, г-жа Фъргова.
МАСЛАРСКИ. Ще бъде, ще бъде. Аз ви казвам, че ще бъде, нали, г-це Фанке? Ожени ли се председателя на дружеството „Кавал“, всички подир него ще се оженят, всички до един. Тъй беше едно време с дружеството „Френска реч“ — изжениха се членовете и дружеството се разтури.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Тогаз и г-н. Любенов е на реда. Какво ще кажете, г-н Любенов?
ЛЮБЕНОВ
Г-ЖА ФЪРГОВА. Много е срамежлив г-н Любенов.
МАСЛАРСКИ. И на г-н Любенов ще намерим една булка. Гледайте си работата — тръгна тя, всички ще се оженят…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Само Христина няма да се ожени. Тя ще чака някой милионер.
ФАНКА. Знайте ли какво? Сега, като идехме, видяхме на сладкарницата Христина с Бубев и е оня, с жълтия автомобил.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Кой е тоя човек ма, Фанке?
ФАНКА. Милионер бил.
МАСЛАРСКИ. Хайдее!… Пак милионер…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я се оставете! Сега, който доде, все е милионер. С кого беше, казваш, Фанке?
ФАНКА. С Христина и с Бубев. И таз Христина, как съм я намразила! Вчера искала да се трови, а сега като се смее — примира от смях…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Под бяло да се засмее.
ФАНКА, Ерген бил, г-жа Фъргова.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ерген? Е, тъй… като какъв е… видя ли го хубаво?
ФАНКА. Видях го — красив, елегантен, с роза тук, на петелката, И важен, важен, личи си, че е милионер.
МАСЛАРСКИ. Милионер… какво ми разправяте вие… милионер! Аз ви казвам, че тоя човек я има сто лева в джеба си, я не. Милионер… зная ги аз таквиз милионери…
ЧУНЧЕВ. Не, г-н Масларски, вярно е — много богат човек бил. Той дохажда в банката, приказва с директора. Дохажда няколко пъти, влиза, излиза, но какво прави, не знам. Вярно е, милионер бил. Автомобилът е негов собствен.
МАСЛАРСКИ. Не вярвам аз. Никакъв милионер не е той.
Г-ЖА ФЪРГОВА. И аз тъй ще кажа. Отде-на къде пък ще е милионер?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Но къде, г-жа Фъргова?
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ще си ходим. Не виждате ли — моя мъж сал току гледа часовника си — пустия му обичай е такъв. Ще си ходим, ще се приберем. Нам не ни трябват милионери, ний сме сиромаси хора.
ФЪРГОВ. Довиждане.
ФАНКА. Тъй казва Фъргова, ама сега ще отиде да вземе Мичето и ще я заведе на сладкарницата. Тя мисли, че щом милионерът види дъщеря й, и ще я вземе…
МАСЛАРСКИ. Ще я качи на автомобила си и ще я занесе, а? Барем да е милионер…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я оставете тоз милионер. Взе да ми става лошо пече…
МАСЛАРСКИ. Наистина, стига…
ЧУНЧЕВ. Г-н Масларски ами… вашия зет, доктора си изтеглил парите от банката.
МАСЛАРСКИ. Кои пари?
ЧУНЧЕВ. Милионите. Трите милиона и седемстотин хиляди лева. Изтеглил ги.
МАСЛАРСКИ
ЧУНЧЕВ. Не, г-н Масларски, изтеглил ги. Самичък нашият касиер ми каза: „Чунчев, казва, олекна ми касата. Милионерът си изтегли милионите“…
МАСЛАРСКИ. Туй не е вярно. Туй не може да бъде. Дафинке, чуваш ли?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. И за туй ли взеха да приказват?
МАСЛАРСКИ. Аз не зная таквоз нещо. Ако доктора си е изтеглил парите, ний няма ли да знаем? И как ще ги изтегли — той, докато беше тука, от къщи не е излизал. Ще ги изтегли… И туй не са сто-двеста лева, милиони са… И туй е лъжа, и туй е лъжа.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Виж ги пък сега какво взеха да приказват. Че който има пари в банката, той ще им бере грижата, ако ще — ще ги изтегли, ако но иде — няма да ги изтегли. Я оставете, оставете, яд ме е да слушам таквиз приказки. Приказвайте за друго…
МАСЛАРСКИ. Наистина, да приказваме за друго… за друго… А! Г-н Любенов! Вижте какво… вие не трябва да оставяте дружеството „Кавал“. То е гордост на нашето… на нашия град. Макар че председателя, доктора де, го няма, но вие трябва да продължавате. Продължавайте, продължавайте, аз очаквам много от вас. Български песни трябва, само български песни…
ЛЮБЕНОВ. Да, ще започнем. В събота имаме репетиция.
ФАНКА. Почваме, почваме. Когато доктора се върне, с песни ще го посрещнем. Нали е наш председател…
МАСЛАРСКИ. Разбира се, разбира се.