Милионерът (Комедия в четири действия)

(Поверително, ниско) Ний с него ще започнем една работа, една голяма работа… Той ми обеща…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (сопнато). Каква работа? Какво ви е обещал?

КОКИЧКОВ (объркано). Такова… не, не, нищо не ми е обещал. Нищо, г-жа, нищо не ми е обещал.

Г-ЖА МАСЛАРСКА (изглежда го недоверчиво). Доктора ни е вече като син и нищо не може да обещава, без да ни пита. Какво ви е обещал?

КОКИЧКОВ. Нищо, г-жа, нищо. Аз само тъй казах. Какво ще ми обещае, нищо не ми е обещал. Ще ми донесе нещо, като се върне. „Аз, кай, бай Таско, ще ти донеса нещо, като си дода, един подарък… едно хубаво цигаре, кай, ще ти донеса.“ Туй ми обеща. Какво друго ще ми обещае?

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не може то тъй. Че ако той има пари, на хората ли ще трябва да ги раздаде! Парите се харчат лесно, но мъчно се печелят. Доктора, ако мисли да прави нещо, ще каже на нас.

КОКИЧКОВ. Нищо няма, г-жа, нищо не ми е обещал. Едно цигаре ще ми донесе, туйто. Дребна работа.

МАСЛАРСКИ (влиза радостно). Тръгна тя, тръгна!

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Кои бяха тез хора?

МАСЛАРСКИ. Депутация, Дафинке, депутацпя. Депутати я от граждани. Дошли хората да ми кажат, че ще гласуват за мене. И то тъкмо ония, които вървяха с Бубев. Сами идат. Кротички, като агънца, сами идат и казват: „Ще гласуваме за вас, г-н Масларски!…“ — Добре, гълъбчета. Ама какво ли си рекаха: „Масларски милионер, зет му милионер, къде ще излезем наглава? Я по-добре да я ударим на молба, докато е време…“

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Глупости приказваш и ти. Не искам да ми дохождат в къщи. Кой знай каква кал са ми навлекли. МАСЛАРСКИ, Нищо, Дафинке, нищо. Народ е туй. Народът може и малко кал да довлече. Народът сила, народът… глас народен, глас божи… (Гордо) Сега ще видят те какво нещо е кмет! Имало ли е досега кмет? — Не! Направили ли са нещо тя кметове? — Не! Всичката им работа досега е била, като падне някой кмет, да махнат фенеря отпред къщата му и да го турят пред къщата на новия. Туй е то. Или пък проверка ще ми правят ноще на пожарната команда. Не туй, не! Тук реформи трябва. Улици, преди всичко, прав като конец, като погледнеш от единия край, да се вижда чак до другия… Ето какво трябва.

КОКИЧКОВ. И чешми, и канализация…

МАСЛАРСКИ. То е лесно. То може и по-късно, то не се вижда. Главното — улици, прави улици. Като доде някой чужденец и погледне, да каже „браво“! И аз ще го направя! Аз съм военен и не ми мига окото. Ще разсека тоз град като със сабя: хърт насам, хърт нататък!…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я мълчи! Ще сечеш… тъй се сечало… И бедни хора има, по една къщичка имат и ти мислиш да я събориш ли…

МАСЛАРСКИ. Жертви трябват, Дафинке, какво да правим. (Чува се свирката на автомобил) Пак минава! Бай Таско, един автомобил току минава, един жълт автомобил, какъв е той?

КОКИЧКОВ. Видях го и аз. Не знам. От отзарана го гледам сал току хода ту в общината, ту в банката. Един млад човек е в него. Казват, че бил милионер.

МАСЛАРСКИ. Милионер? И таз хубава… (Смее се)

КОКИЧКОВ. Тъй казват.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Те пък милионерите да не никнат като гъби!

МАСЛАРСКИ. Милионер… Никакъв милионер не е той. Един милионер имаше и ний го взехме. Свърши се то.

Отвън по стълбата се чува смехът на Фъргова.

КОКИЧКОВ. Г-жа Фъргова,… познавам я по гласа.

Г-жа Фъргова и Фъргов влизат и поздравяват с „честит“ зет г-жа Масларска и Масларски.

МАСЛАРСКИ. Минете, г-н Фъргов, седнете тук при мене.

Г-ЖА ФЪРГОВА. Знайте ли защо се смеем? Казвам на Михали: късно идем, изяли са бонбоните! (Смее се)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Има още, има. Има и за вас.

Г-ЖА ФЪРГОВА. Г-жа, вий не ни казахте, ама аз се научих. Едно птиченце ми каза. (Смее се) Едно птиченце кацна на рамото ми и ми каза. (Смее се) Не, г-жа, да ви кажа ли, сънувах един сън, ама как се сбъдна, да видите как се сбъдна.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Сън ли? Какъв сън?

Г-ЖА ФЪРГОВА. Сънувах г-ца Евгения. Гледам я, излиза от вас, тича, тича, смее се, а насреща иде доктора, и той се смее и държи една го-о-ляма китка божур. И го даде на Евгения. На сутринта казвам на Михаила: Михаиле, сватба ще има! (Смее се) Нали, Михаиле, нали ти казах?

ФЪРГОВ. Да, каза ми. (Гледа си часовника)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какъв сън, наистина…

МАСЛАРСКИ. Сънища! Аз не вярвам на сънища. Сънищата нищо не казват. Глупости!

Г-ЖА ФЪРГОВА. Не, г-н Масларски, казват, казват. В събота срещу неделя всички сънища казват. (На г-жа Масларска) Е, сватбата я свършихте, нали? Да знайте, г-жа, колко се зарадвах като се научих. Слушам ги, приказва туй-онуй. Я мълчете — викам, — ний имаме ли в града друга госпожица като Евгения? Оная ли ще се меря с нея, Христина? Ах, г-жа, как се ядосах, като се научих, дето говорила, че уж се била годила за доктора!

Г-ЖА МАСЛАРСКА. То не е вярно. То не е било никога.

Г-ЖА ФЪРГОВА. Знам, знам. Тя сама разправя, хвали се. Кой ли пък й вярва? Вещицата, бива я само за таквиз на поразии. Пораза да я порази! (Смее се) И знайте ли, г-жа, какво казвала: „Аз бях годена, рекла, за доктора, но г-жа Масларска ми го отне“…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Таз Христина! Да не ме струва, да не ме струва, че ще я срещна, та нищо и никакво ще я направя! Отнела съм й била доктора! Че аз мога ли да заповядвам на чуждия син? Аз на дъщеря си не мога да заповядам, че на него ли? Хич не съм се и намесила дори. Какво им казах аз — обичате ли се, рекох? — обичаме се. Добре. Щом се обичате, ето ви попа — венчавайте се. Туй е то всичкото.

Г-ЖА ФЪРГОВА. Белким не знам, г-жа! Тъй е. Ама таз Христина… Я да я оставим таз Христина. Много има да се разхожда тя с тоз, с онзи в градината по мрачевата. Мрачевите да я завлекат! (Смее се. На Масларски) Г-н Масларски, у вас има радост.

МАСЛАРСКИ. Защо? Каква радост?

Г-ЖА ФЪРГОВА. Ще ви изберат за кмет.

МАСЛАРСКИ. Отде знайте? Да не сте сънували някой сън?

Г-ЖА ФЪРГОВА. Едно птиченце ми каза. (Смее се) Как да не знам? Нали срещу нас е кръчмата на Янаки Гагаузина — и не знам пък защо са и турили туй ваджишко име „Китай“ — що мъже се събират там, пият, викат. И чувам ги как си приказват: „Масларски ще изберем. Масларски ще бъде кмет“…

МАСЛАРСКИ. Е да… народът е разположен… народът иска…

КОКИЧКОВ. Искат, искат. Всички искат.

Г-ЖА ФЪРГОВА. Нека пък да изберат един умен човек. Казвам на Михаила: ще отидеш, казвам, и ще си пуснеш гласа за г-н Масларски, чуваш ли? Да не пуснеш за другиго, че не те прибирам в къщи! (Смее се) Нали тъй, Михаиле?

ФЪРГОВ. Да… разбира се. (Гледа часовника си)

КОКИЧКОВ. Всички ще гласуваме за г-н Масларски.

Г-ЖА ФЪРГОВА. Всички, всички!

МАСЛАРСКИ. Е, е… то избора вече сигурен…

СЛУГИНЯТА (влиза). Господарю, телеграма…

МАСЛАРСКИ. Телеграма ли? Дай я сам тук! (Отваря телеграмата.) От младите.