Милионерът (Комедия в четири действия)

КОКИЧКОВ (след тях). Е, тъй, тъй… Сватба е! (Смехове и ръкопляскания откъм салона)

Завеса

Четвърто действие

В трапезарията у Масларски. Г-жа Масларска и Масларски, и двамата с очила, седят до масата. Масларски пише, а г-жа Масларска вади от чантата си малки бележки, прочита ги и ги нарежда настрана.

МАСЛАРСКИ. Готово! Виж сега, Дафинке, как го направих. (Чете). Г-ца Евгения Н. Масларска и г-н д-р Христо Кондов, ветеринарен лекар, венчани. 28 май 1929 г., гр. еди-кой си…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, та… туй ли е то? Че какво ми разправяше ти, че си щял да го направиш е! не знам как си…

МАСЛАРСКИ. Но туй не е всичкото, Дафинке. Туй е тъй да се рече, официалната част, туй е обявлението. Друго, друго ще има и то е главното.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти все таквиз главни ги бълнуваш.

МАСЛАРСКИ. Вътре във вестника, в хрониката, на видно място ще има ето що: заглавие — венчани. После: научаваме се, че нашият политически приятел, г-н Никола Масларски, едър землевладелец, е венчал дъщери си, симпатичната г-ца Евгения с младия и многообещаващ ветеринарен лекар, г-н д-р Христо Кондов. Честито и пр. Ето какво ще има — и туй е главното…

Г-ЖА МАСЛАРСКА, Няма да го напечатат…

МАСЛАРСКИ. Аз пиша на редактора. Няма да го напечатат ли? Защо поддържам партия, кога не ще го напечатат? Ще го напечатат не, ами и хоро ще играят… (Вън на улицата се чува свирка на автомобил. Масларска поглежда през прозореца) Какъв е тоя автомобил? От отзарана току минава насам-натам. Един жълт автомобил. Такъв автомобил в нашия град няма.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, автомобил, като автомобил.

МАСЛАРСКИ (разхожда се). Ще го напечатат, Дафинке, ще го напечатат. И може обявлението никой не ще го прочете, ама туй в хрониката — всички ще го прочетат. Ще го прочетат и ще кажат, пустия Масларски, много му върви! Знайте ли кой е зет му? — Д-р Христо Кондов. Милионера ли? — Да, той. А! — ще рекат — тъй е то — пари при пари отиват. И дядото милионер, и зетят милионер.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какви глупости приказваш! Отде пък знаеш, че тъй ще рекат?

МАСЛАРСКИ. Знам, Дафинке, знам. Знам си аз хората. Пък най-после не е лъжа, тъй си е — докторът е милионер. Ах, такъв зет би желал да има всеки! Ей туй се вика то — зет като мед…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Нека да не бях аз, че щеше да видиш ти.

МАСЛАРСКИ. Право е. Таз работа ти я свърши, Дафинке. И как и свърши? Величествено я свърши, чисто по кавалерийски я свърши. Мина над всички, като с ескадрон, претъпка ги, премаза ги, унищожи ги. И победи! Да, чисто по кавалерийски! Аз съм военен и разбирам от тия работи.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ух, военен… Защо барем лъжеш хората! Околийски началник беше, не знаеш ли… Военен…

МАСЛАРСКИ. Е, да. Все пак съм носил военна униформа, сабя съм имал.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я мълчи, мълчи… Що войни минаха, хората се биха, мряха, а ти през всичкото време си си стоял в къщи, защото си имал воденица.

МАСЛАРСКИ. Е, да, съгласно закона.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не искам да се разправям сега. (Подава му бележките) Вземи да ги прекараш на сметката. (Става) Уж нямаше да харчим, а то що пари отидоха! Чек за сто хиляди лева на зетя, други пет хиляди — пак на него, да има пари, докато изтегли чека; десет хиляди на Евгения — да си има и тя свои пари. Парите хвърчат, хвърчат!…

МАСЛАРСКИ. Е, няма що, сватба е…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Че той нашият зет нийде не си бил плащал! На хазаите си, за квартирата, два месеца не си бил платил — аз платих. На шивача си не плащал, четири костюма аз платих. На гостилницата, дето се хранил, не платил. Тази сутрин рано-рано всички додоха, на всички платих. Човекът никъде не платил. И уж бил милионер!

МАСЛАРСКИ. Таквиз са те милионерите, Дафинке. Не че нямат, не че не искат да платят, ами ей тъй на — не искат да знаят. Нека се съберат, ще платят изведнъж. Милионерски обичаи, какво ще ги правиш. (Чува се пак свирката на автомобила) Ето го пак… Сега пък надолу… Току фучи насам-нататък. Какъв ще е тоя автомобил.

МАСЛАРСКА. Автомобил като автомобил.

МАСЛАРСКИ. Но жълт е.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Че какво, като е жълт?

КОКИЧКОВ (още от вратата, весел). Честите, честито! Още веднъж честито! Честит зет, г-жа! Честит зет, г-н Масларски!

МАСЛАРСКИ. Благодаря, благодаря. Седни, бай Таско.

КОКИЧКОВ (сяда). Ида насам и си мисля: каква стана тя, думам си, основахме дружеството „Кавал“ и ето ти сватба…

МАСЛАРСКИ. Да, бай Таско, сватба.

КОКИЧКОВ. Ама затъ името таквоз — кавал, значи, сватба.

МАСЛАРСКИ. Да, кавал значи сватба.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ох, я мълчете! То когато ще стане, и без гайди и без кавали ще стане. Току приказвате за туй пусто дружество. Глупости!

МАСЛАРСКИ. Не е тъй, Дафинке, не е тъй. Дружеството „Кавал“ е гордост за нашето отечество… пардон, мене умът ми отиде пак във военните работи… дружеството е гордост за нашия малък провинциален град. Зет ни, доктора, е председател на дружеството, аз, дето се казва, съм бащата на туй дружество, аз го основах, нали, бай Таско?

КОКИЧКОВ. Тъй е, г-н Масларски.

МАСЛАРСКИ. Млади хора, какво да ги правя, нашата златна младеж, тъй да се рече. Трябва да се задоволят, утре ще потрябват. Да… може да потрябват…

СЛУГИНЯТА (влиза). Господарю, двама човеци искат да додат.

МАСЛАРСКИ. Кои са те?

СЛУГИНЯТА. Не знам ки… двама души… с мустаки. (Смее се)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я да не се хилиш такава. (На Масларски) Кои ли ще са те?

МАСЛАРСКИ. Нещо по изборите трябва да е. Чакай, да ще отида да видя. Ще ги приема отвъди, аз пак ще дода. (Излиза, слугинята след него)

КОКИЧКОВ. Стана тя една, г-жа — как да кажа? — стана нещо като пиянко: завъртя се колелото, голямата печалба се падна на една — на Евгения се падна де, тя взе голямата печалба, а другите останаха с празни ръце и гледат…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какво ли приказват сега, какво ли приказват… Да е отнейде човек да ги чуе. Нека приказват, не искам да ги зная. Чунким те не се изпотрепаха да канят доктора на гости, на разходка, да се подмилкват. Насила искаха да се годяват за него, като оная… Христина. Че докторът не е дете, мъж е! Ще си вземе оная, която иска…

КОКИЧКОВ. Тъй ами, че как… Докторът е умно момче… а! Докторът е добро момче, златно момче. Аз, г- жа, много се радвам. Не зная кой какво мисли, ама аз много се радвам. И да ви кажа ли, с доктора не сме акрани, ама тъй си уйдисахме и таквиз големи приятели станахме… много големи приятели…