Милионерът (Комедия в четири действия)

ФАНКА (на г-жа Масларска), Но аз съм много сърдита, г-жа. Да не ми кажете, да не ме поканите на сватбата!

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Много набързо стана, Фанке, Пък и сегашните сватби, нали ги знаеш? Няма защо да се сърдиш, когато си доде Евгения и зетя, ще ви поканим, ще се съберем. Къде ставате? Че стоите де!

ФАНКА. Ще си ходим. Чунчев, да вървим. Ще идем към сладкарницата. Аз ви казвам, че Фъргова е вече там с Мичето. Ще идем да видим милионера.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ах, пак тоя милионер ли?

МАСЛАРСКИ. Милионер… никакъв милионер не е топ!

ФАНКА. Е, какъвто е… да го видим. Довиждане!

ЧУНЧЕВ и ЛЮБЕНОВ. Довиждане! (Излизат)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какво става? Не разбирам… Все за тоя милионер приказват…

МАСЛАРСКИ. Я ги остави!

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти трябва да излезеш да видиш. И какво разправя тоя Чунчев, че зетя си бил изтеглил парите?

МАСЛАРСКИ. Глупости, Дафинке, глупости. Изтеглил ги бил. Парите са си там, в банката. Там си са те в сандъчето, наредени са ония ми ти банкноти, като скумрии… А тоя с жълтия автомобил — милионер ли? Никакъв милионер не е. Ето го бай Таско. (Кокичков влиза) Е, бай Таско, какво научи? Кажи какво има.

КОКИЧКОВ (угрижен). Нищо не можах да науча.

МАСЛАРСКИ. Как тъй не можа? Нали ходи там?

КОКИЧКОВ. Ходих, но няма как. То на сладкарницата хора, хора — яйце да хвърлиш, няма де да падне. Който има дъщеря, там я довел. Всички госпожици, дето се залисаха за дружеството „Касал“, там са. И все милионера гледат.

МАСЛАРСКИ. Милионер… А той какво прави?

КОКИЧКОВ. Приказва с Христина и с Бубен. Христина се смее. Като ме видя, още повече взе да се смее.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Безсрамница!

МАСЛАРСКИ. Нека се смее, нека се смее. Какво има, като се смее, нека се смее. Ти, бай Таско, какво ми се виждаш малко отчаян. Мислиш, че що ни развалят избора ли? Нищо не могат направи; Мислиш, че ще пръснат пари ли? Отде ще ги земат? Раздрънкват там по някои гологан в джеба си. А ний — лъжа не е — с милиони си играем… Гледай си ти работата…

СЛУГИНЯТА. Господарю…

МАСЛАРСКИ. Пак телеграма ли?

СЛУГИНЯТА. Не, писмо. Пощаджията го донесе.

МАСЛАРСКИ. Дай го сам! Дай го тука! (Поглежда, адреса) От доктора е… Дафинке, писмо от зетя…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. От зетя ли? Толкоз скоро.

МАСЛАРСКИ (сяда). Какво ми разправяте вие мене — милионер!… Никакъв милионер не е оня. Милионер е ей тоя, дето ни пише. (Чука с ръка по плика) Той е милионер! (Разтваря писмото) Чакай да видим какво пише нашия обичен зет… зет, зет, като мед… Нали, бай Таско, права е приказката — зет като мед! (Готви се да чете) Чакай сега да видим какво пише… Дафинке, нали бива да го прочета на глас, бай Таско е наш…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Чети, чети!

МАСЛАРСКИ (чете) „Обични ми мамо и тате!“ (На другите) Ето… възпитан човек!… (Чете) „Позволявам си да ви нарека тъй, макар че с тия редове ще ви причиня неприятност“… (На другите) Неприятност?… Каква неприятност?

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я чети, чети!…

МАСЛАРСКИ (чете). „Вярвам да сте научили вече истината, но длъжен съм и аз да ви я кажа: милионите…“ (На другите) Ето пак за милионите!… Видяхте ли кой е милионерът?

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ех и ти! Чети, че после приказвай!

МАСЛАРСКИ (чете). „Милионите, които бяха в банката, не са… а!… не са мои…“ (Гледа учудено, плахо)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Как, как? Какво четеш ти! Ти не знаеш да четеш!

МАСЛАРСКИ. Не, Дафинке, тъй е. Ето (чете) „милионите, конто бяха в банката, не са… мои“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА (гледа го за миг, буйно). Чети по-нататък! (Навежда се над него)

МАСЛАРСКИ (с променен глас, чете). „Те са на друг един човек, мой съименник, с когото, освен името, нямам нищо общо. (Прехапва устни и поклаща глави; чете) Мълвата, че милионите са мои, беше една шега и ако аз имам вина, тя е таз, че премълчах истината…“ (На другите) А! Тъй ли…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (гневно). Чети!

МАСЛАРСКИ (чете). „И допуснах да се приеме и повярва тая мълва и от вас. Направих това, защото виждах, че вашето упорство изчезва и нашия брак с Евгения става възможен. Ако това е измама, едничкото и изкупление е нашата голяма обич с Евгения. Занапред аз ще направя всичко, за да спечеля вашето доверие и да заслужа вашата прошка.“

Г-жа Масларска и Масларски се гледат учудени. Кокичков унесено гледа пред себе си.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Туй не може да бъде! Туй е лъжа! Туй писмо не е от доктора! Скъсай го! Скъсай го туй писмо… То не е от доктора… (Иска да грабне писмото)

МАСЛАРСКИ (завардва писмото). Не, Дафинке, от него е.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не може да бъде! Туй не е вярно! Не е истина! Не, не, не! Не е истина! (Сяда )

КОКИЧКОВ. Истина е, г-жа. Същото чух и аз в града.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Каак? И ти ли? Какво си чул?

КОКИЧКОВ. Че милионите не били на доктора, а на тоя, с жълтия автомобил. И той се казва д-р Христо Кондов, но е друг. Купил си чифлик тук в едно село. Изтеглил милионите от банката и платил чифлика.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Значи… Нашият зет нямал пари…

КОКИЧКОВ. Да, г-жа.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не е вярно! Мълчете! (Сяда) Не, тъй трябва да е… Ах, как ме изигра разбойника, как ме изигра! Изгори ми момичето, изгори го… Ами сега!… ами сега?…

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Трябва да ги върнем. Телеграфирай да се върнат. Още сега телеграфирай… Ах, как ме измами този разбойник… (Закрива лице)

МАСЛАРСКИ. Дафинке… Най-после, няма нищо… докторът е добър… Евгения го обича…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (скача). Мълчи! Мълчи! (Със свити юмруци) Ти си виновен! Ти! Ти! Ти! (Масларски отстъпя назад гърбом. Масларска изведнъж се спира замислена, като на себе си) Аз ще замина за Варна. (На Масларски, гневно) Заминавам за Варна, чуваш ли? Таз работа аз няма да я оставя тъй, не, не, не! (Тръгва да излезе и се обръща) При владиката ще отида, при министрите ще отида, при господа що отида, тъй няма да го оставя!

МАСЛАРСКИ (след нея). Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (от вътрешната стая). Не, не, не, заминавам. (Масларски гледа след нея объркан и замислен)

КОКИЧКОВ (е въздишка). Ах! Отиде ми фабриката!