Боряна (Драма в четири действия)

ВИДА. Усети ли ме, не знам, стана, спусна капака на прозореца. Чух, че Андрея се кашли, връща се от кръчмата, и си влязох. Ах, колко пари, колко пари!

РАЛИ. Да мълчиш, чу ли? Да не си продумала някому, че езика ти отрязвам. Като няма да си, ни гьк, ни мък…

ВИДА (мълчи).

РАЛИ (разхожда се). Извади ги най-после от земята, не можа да утрае. Трийсет години ги кри, трийсет години ги таи. (На Вида) Видя ли? Туй, дето го приказваха хората, излезе истина.

ВИДА. Парите на дяда Раля.

РАЛИ. Те са. И той тъй ги криеше. Аз бях малък, но помня, като казаха още тогаз, че баща ми намерил парите и ги взел, а дядо за ден, за два умря, от мъка умря. И ей на, парите излязоха… (На Вида) Какво ги направи, не видя ли де ги скри?

ВИДА. Като си влезе Андрея, пак излязох, ама беше тъмно вече. Стоях, стоях, достраша ме и си влязох. Днес ходих в стаята му — гола, както си я знаеш. Пък и той не я заключа. Другаде ще са, заровил ги е някъде.

РАЛИ. Глупачка! Че да си гледала, да си пазила!

ВИДА. И ти! Нощ като катран, де ще видя. Пък и Андрея излиза.

РАЛИ. Тоз Андрея все по дирите му ходи.

ВИДА. Краде го.

РАЛИ (гледа я напрегнато). Знам. Старият крие тук-таме по някоя пара. Тях краде той. (След като помисля) Дали не е усетил и тез пари? Ако ги знае — беше!

ВИДА. Трябва да е земал и от тях. Старият беше много ядосан. Крадат ме, кай, крадат. Затуй ще си е извадил парите, да ги преброи.

РАЛИ (слуша я напрегнато, мисли).

ВИДА. Андрея казал на Елица, че ще я води на доктор. Ами пари, рекох? Андрея, кай, ще намери пари.

РАЛИ (избухва). Тоя човек трябва да се махне оттук! Такъв пияница не го искам аз. Ще го изпъдя. Не искам да го гледам пред очите си, да се махне! Да върви, дето иска, тук да не е само. (Ходи) И ти, каква ми си и ти. Да ти доде късмета, право в устата ти да доде, и ти да го изтървеш. Толкоз пари! Че гледай, виж къде ще иде, къде ще ги тури. Толкоз ум в главата си нямаш ли?

ВИДА (сопнато). И ти! Да си стоял тук, че да гледаш.

РАЛИ. Сът! Мълчи сега. Да си отваряш очите отсега нататък. Нийде да не ходиш, тук да си седиш — гледай стария де ходи, какво прави. Пази. (Разхожда се, мисли; към Вида) Слушай, ела сам! (Вида дохожда при него; говори тихо) Тез пари не ги давам никому, тез пари ще ги взема аз. Най-напред Андрея трябва да се махне оттука. Да отиде да живее в друга къща. Павли — той не е страшен. Павли тича подир момите. Нека си тича. Не бива да се жени още — защо ни е чужд човек в къщи? Трябва да останем сами. Останем ли сами — знам аз какво да правя…

ВИДА. Ами ако Андрея не иска да си излезе?

РАЛИ (заканително). Ще иска той. (Сяда) Ах, как не можа да видиш ти, снощи да видиш!…

Откъм Андреевите стаи, на вратата се показва Васил Ваклин, след него Едрю, Андрея и Елица.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Я! Рали бил тука! Здрасти бе, Рале! За много години! (Отива към него и му подава ръка, но Рали не я поема) Дай си ръката бе! Гледай го какъв е…

РАЛИ. С пияни хора нямам работа аз.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Пияни хора! Хе, куме, да прощаваш. Кой е пиян? Пиян е попа. Пияни хора тук няма. Виж, ако искаш весели хора, има. (Към Едря) Нали тъй бе, сватанак? Ти пиян ли си?

ЕДРЮ. Не-е-е… Аз да съм пиян? Не-е-е… (Към Рали, заканително) Рале, ей, Рале, слушай… хъм…

ВАСИЛ ВАКЛИН (на Едря, като го държи за рамото) Докажи му, че не си пиян. Кажи: връв.

ЕДРЮ. Кажи ти.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Кажи де, кажи: връв.

ЕДРЮ. Фф-ръф!…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Кажи: петел.

ЕДРЮ. Фе-фел… (Всички се смеят, без Рали и Вида)

ВАСИЛ ВАКЛИН (на Раля). Видя ли?

РАЛИ (на Андрея, гневно). И се смееш пък. Не те е срам! И къщата обърна вече на кръчма.

АНДРЕЯ (примирително). Е де, бате…

РАЛИ. Аз и в съня си нямам мира, по цяла нощ се въртя, като риба се мятам, и си мисля кое как да свърша, а той… Сакат ли си? Ръце нямаш ли? Вземи и ти свърши една работа.

АНДРЕЯ (засмяно). Каква работа бе, бате! Днес нали е празник.

ВИДА. Уф, и делник да е, все то.

АНДРЕЯ. Ти да не се бъркаш. Знам ти езика аз тебе.

ВИДА. Че какво пък? Онзи ден, като бяхме на лозе, какво работи? Знаял ми бил езика… Щом пекна слънце, отиде и легна под черешата да спиш. Знаял ми бил езика.

АНДРЕЯ. Господ затуй е дал сенки и дървета, да се спи под тях.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Брава! И аз да бях, и аз тъй щях да направя!

ВИДА. Тъй! Тъй! Тя (сочи Елица) цял ден се гърчи като черев — ох, ох… и нищо не похваща, той пък по кръчмите. Готовановци.

ЕЛИЦА (тихо). Како! Как можа да го кажеш!

ВИДА. Няма да го кажа.

АНДРЕЯ (разсърден). Ама вий какво искате от мене? Какво се заядате днес с мене?

ЕЛИЦА (спира го). Андрея, остави, Андрея, ела да си идем.

АНДРЕЯ. Какви са тия приказки?

ЕЛИЦА. Андрея, Андрея…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Чакайте бе, хора, недейте тъй.

РАЛИ (вика). Да се махнеш оттука, чуваш ли? Който стои със скръстени ръце, като тебе, който не работи, не го искам аз в къщи. Излез си оттука, иди в друга къща. Още утре да се махнеш!

АНДРЕЯ. Как? Ти ме пъдиш? Кой си ти? От коя къща ме пъдиш?

ЕЛИЦА. Андрея, моля ти се, Андрея!

ВАСИЛ ВАКЛИН. Чакайте бе, хора. Рале, недейте тъй…

АНДРЕЯ. Таз къща твоя ли е?

ВАСИЛ ВАКЛИН. Андрея! Рале! Не разбират! (На Едря) Хайде да си ходим. Върви! (Излиза бързо; след него тръгва Едрю, спира се, иска да каже нещо, помахва с ръка и излиза)

АНДРЕЯ. Таз къща твоя ли е? Ти ли заповядваш тука?

РАЛИ. Който работи, той заповядва.

АНДРЕЯ. Баща ни е още жив.

РАЛИ. Партии ще гони! Кмет ще става! Ставай какъв щеш, само се махай оттук. Иди в своя къща и ако искаш, цял ден леж. Още утре да се махаш! Да се изнесеш оттук!