— Остави си малко място за десерта.
— Не съм приготвила нищо за десерт — отвърна тя.
— Аз черпя.
— Само приказваш.
— Аз никога не лъжа.
— Иди да си вземеш един душ — каза му Рони. — Давам ти максимум двайсет минути.
— Обичам те — изрече Танър, преди умът му да бе имал време да състави или разпознае старите, познати думи.
— Взаимно е.
— Забелязах.
— Бягай под душа — Рони го плясна отзад, за да го отпрати. — И по-живо, господине.
След малко тя чу шуртящата вода и Танър, който си подсвиркваше, докато се къпеше. Настрана от затихващата наслада от секса, Вероника изпитваше радост, че все още е в състояние да изкара Мартин от скапаното му настроение. Това беше дарба, която бе развила с течение на годините и тя й служеше добре.
Тя провери печеното и се усмихна, вече предвкусваща десерта.
Ресторантът бе избрала Ейми Тачър, едно малко уютно местенце в Чайнатаун, където нищо в менюто не беше от консерви, Флин поръча супа от птичи гнезда и лют хунански бифтек, докато Ейми реши да не рискува и си поръча сладко-кисело свинско. Сервитьорката си изпълни задълженията, но не остана да стърчи край тях, предоставяйки им възможността да разговарят насаме.
— Радвам се, че вечерта ти е свободна — рече Ейми, придавайки по-мек вариант на началническата си усмивка.
— Няма проблем — отвърна Флин.
И беше искрен. Бяха се изнизали месеци, откакто двамата бяха любовници и ядовитата болка, която обикновено съпътства — скъсването на по-близки отношения бе почти изчезнала в мъглата на спомена, Флин можеше да си я спомни, ако се опиташе, така както си спомняше за счупени кости или прободни рани, но болката, която си спомняш, никога не е истинска. Противно на това, спомените за хубавите мигове, които двамата бяха прекарали заедно, изпъкваха ясно в паметта му. Една способност на въображението да лекува скритите рани.
— Изглеждаш добре — каза й той, при това искрено.
— Ти също. — Тя се пресегна през тясната маса и го погали с върховете на пръстите си по лявата буза. — Белегът ти едва личи.
Самият Флин почти не го забелязваше напоследък. Още 2,5–3 сантиментра и ножът щеше да го ослепи. Шантав късмет; стари рани…
— Интересува ме нещо, което отчасти е свързано с работата ми — най-после с нежелание рече Ейми.
— Така си помислих.
— Джо — гласът й прозвуча с позната тъга.
— За какво става дума?
— За хотелската касапка.
— А.
— Мои познати в полицията ме осведомиха, че сте потвърдили, че извършителят е жена. Истина ли е?
— Без каквито й да било гаранции.
— Аз поработих малко — рече Ейми. — В литературата няма много нещо за жени, които убиват с нож.
— Не би могло да има.
— Рядкост ли е това?
— Последният случай, за който знам, е станал в Индиана около началото на века. Името на жената е Бела Гънес. Имигрантка от Норвегия, жена на фермер. Тя заклала съпруга и децата си, плюс десетина ухажори, с които се сдобила по обяви на самотни мъже във вестниците. Накълцала ги и ги заровила из фермата, но дори и в нейния случай нещата са били различни. Бела направила това заради парите им.
— Какво е станало с нея?
— Точно това е интересното — каза Флин. — Избягала. Опожарила фермата и оставила на свое място тялото на някаква местна никаквица. В онези дни съдебната медицина е била майтапчийска работа. Докато сварят да разкрият истината, Бела успяла да се установи на друго място и да подхване нов живот. Официално случаят все още не е приключен.
— Касапката действа безпрецедентно, така ли е? Флин кимна.
— Дори Гънес е избрала „нормалните“ за една убийца жертви: съпруг, деца, любовници. Разчленяването на жертвите е било само за улесняване на прикриването им.
— А Касапката?
Флин замълча за известно време, прехвърляйки в ума си подробностите по случая, които полицията бе предоставила на пресата. Конкретните извращения и други подробности от този род бяха спрени за публикуване с цел да се прегради пътя на неизбежните в такъв случай фалшиви самопризнания от страна на разни типове, които изгарят от желание да бъдат наказани или просто да придобият известност. По принцип Флин имаше доверие в честната дума на Ейми, в случай че обменяха „Секретна информация“, но не беше в характера му да разпространява неофициални сведения при каквито и да било обстоятелства.
— Мога да ти кажа, че убийцата не ограбва жертвите си — най-после каза той. — Обезобразяванията говорят за сексуален садизъм. Допускаме и отмъщение като потенциален мотив.
— Нещо друго особено има ли? Чух, че жертвите нямали нещо общо помежду си.
Джоузеф поклати глава.
— Най-общо казано, враждебно отношение към мъжете, ако може да се каже така. Статистически възможно е убийцата да е била жертва на извратено посегателство през детството си, което да е продължило и през девичеството й При положение, че става дума за жена, вероятността е 50% това посегателство да е било от сексуално естество, откъдето и отмъщението срещу мъже от дадена възрастова група.
— Олицетворението на бащата?
— Вероятно. Известно е, че повечето случаи на сексуално посегателство срещу деца имат някаква връзка с приятели на семейството, където жертвата и извършителят са най-малкото познати. Съседи, приятели, чичо Бърни от Тексас.
— Татенцето? — тя се беше вкопчила в това си хрумване и не искаше да се откаже от него.
— Знае ли човек? — сви рамене Флин. — Нали разбираш, че не ти цитирам официалните догадки. В момента разсъждавам свободно, без да имам обект на подозрение, на който да се опра.
— Окей. — Тя порови с приборите из чинията си, загледана за известно време в съдържанието й. — Разполагате ли с някакво описание на външността?
— С две — каза той, — но едното от тях е неопределено, а другото е толкова бегло, че бих го определил като безполезно.
— Независимо от това.
— Твоите познати от полицията трябва да са ти казали.
— Лисичево-рижа при доктора, нали така. Блондинка при Хас. Използва перуки.
Флин разпери ръце и се усмихна принудено.
— Знаеш толкова, колкото знам и аз.
— Защо ми се струва, че ме будалкаш?
— Що за приказки, Ейми?
— Добре, де. Да не би да си мислиш, че напрежението от цялата тази работа пада само върху градските власти? При нас, в студиото има цял куп писма, висок един метър и телефоните непрекъснато звънят. Никой не иска да попречи на следствието, Джо, но на всеки му е мил живота. Спомняш ли си за Синчето на Сам?
