— Напомня ми нешо.
— Това, доколкото ми е известно, е първият случай, когато един психопат накара жените от цял голям град да сменят стила на прическите си. Знаеш ли колко жени се подстригаха късо, за да избягнат приликата с външното описание на жертвите?
— Ти ще ми кажеш.
— Този път жертвите са мъже — каза тя като подмина въпроса му, — и аз разбирам иронията, но въпреки всичко имам работа и трябва да си я върша. Нашите зрители имат право на всяка информация, която биха могли да използват, за да се защитят.
— Колко зрители имате в Денвър и Спокейн?
— Мислиш, че тя избира само пришълци ли?
— Трима от трима досега.
— Да предположим, че грешиш.
— Би бил първият случай.
— По дяволите, Джо!
— Губим си времето — рече Флин. — Ти знаеш жертвите, Ейми. Виждал съм снимките им в метрото. Ако искаш да излъчиш описание на предполагаемите жертви, основано на това, с което разполагаш, чувствай се свободна да го направиш. В момента аз не съм готов да сложа печата на Бюрото под каквото и да било заключение.
— Бихме могли да спасим човешки живот — каза му тя, зачервявайки се от напрежение.
— Като предупредим всички мъже от Съединените щати да стоят настрана от жените, ако минават пътем през Лос Анжелис, така ли? Помисли реално. Засега не разполагаме с достатъчно данни, за да излезем с предупреждение, още по-малко — да направим нещо добро, факт е, че ние не можем да кажем дали нашият субект е някоя професионалистка, някаква превъртяла любителка или началната учителка на първолачето Джони от съседната улица.
— Ти ми говориш, че едно предупреждение към обществеността е губене на време?
— Убийствата са предупреждение сами по себе си — рече Флин. — Вземи за пример СПИН-а. Твоите изследователи да са забелязали намаляване на размерите на проституцията през последните няколко години? — Мълчанието й беше красноречиво. — Ето, виждаш ли? Ако потенциалните жертви преднамерено се излагат на риск, ти не можеш да идеш при тях и да им вържеш ръцете.
Тя се взря във Флин и каза:
— Ти никога не си бил толкова равнодушен.
— Да кажем, че съм станал такъв от това, че твърде дълго работя в тъмното.
В недоволния израз на лицето й имаше известна степен тъга.
— Значи, ти нямаш какво да ми кажеш?
— Официално информацията по този случай се дава от отдела на убийства в полицията.
— С други думи, без възможност за коментар.
— Случай като този изтръгва от зимния им сън половината от побърканите в града, готови да тръгнат да правят самопризнания или да конкурират престъпленията. И ти, и аз знаем защо ни е нужна информационна завеса.
— Кой ще поеме отговорността за номер четири? — попита тя, пронизвайки го със сините си очи.
— Убиецът — отвърна Флин, — както винаги.
— Приятно и просто.
— Аз работя над такива случаи вече шест години — каза той. — Страшно малко от тях са прости и никога не са приятни. Въпросът е там, че хората се убиват едни други, Ейми, и често го правят по отвратителен начин. Всеки убиец има мотив, дори ако трябва цял екип от скъпо платени психиатри да се трудят, за да го установят. И ти не си отговорна за нито един от тези убийци, освен ако не си ги отгледала от детството им и не си ги направила това, което са днес.
Тя гледа още известно време Джоузеф, с пълен с разочарование поглед, преди да повика сервитьорката им да дойде при тях.
— Сметката, моля. — Тя бе извадила кредитната си карта, преди Флин да успее да извади портфейла си. — Остави, Джо — каза тя с глас, изветрял като онзиденшна бира. — Аз черпя.
4
В просторния си дрешник, на една полица в самото дъно на помещението, Стръвницата държи една редица от седем безлики пластмасови глави, всяка от които е покрита с перука в разнообразни стилове и цветове. Тя е извърнала пластмасовите глави така, че те да гледат към стената на килера, като по този начин има възможност да ги вижда отзад.
Харесва й това, че те не могат да я видят, когато се насочва към тях. Фактът, че те до една са без лице, лишени от очи, с които да виждат и от уста, с която биха могли да нададат предупредителен вик е без значение за нейното въображение.
Перуките са подредени по цвят от ляво на дясно, като се започне от най-бледо русо и се стигне до катранено черно, с червено точно по средата. Като разделителен знак. Прическите са различни по стил, дълги и къси, така че да отговарят на различните й настроения.
Тази вечер е избрала рижа перука, която не й върви особено. Дълги къдри обрамчват лицето й и се разпиляват по раменете й, галейки голата й кожа.
Застанала е пред любимото си голямо огледало. То отразява в цял ръст и възможно най-подробно стройното й тяло, вдъхвайки й увереността, че може да не слага сутиен, ако реши да представи на свинчетата едно малко шоу. Срамните й косми са подстригани и избръснати изрядно, образувайки мек, тъмнокафяв триъгълник върху алабастровата й плът.
Стръвницата е нощна птица. Когато е принудена да напусне дома си през деня, тя носи блузи с дълъг ръкав, поли с дължина до прасците или панталони, за да се пази от слънцето. Тя никога, при никакви обстоятелства не излиза от къщи денем без тъмни очила, които да предпазват очите й. Слънцето е безпощадно. Всичко, до което се докосва то, става кафяво и повяхва с течение на времето. Тайната на оцеляването — във всеки случай, една от тях е, доколкото е възможно да се избягва допира с небесното светило.
Освен това, работата е там, че мракът е прикритие на множество грехове.
Тя стои пред огромното огледало и се движи бавно в ритъма на музиката. Компакт-дискът с Ан и Нанси Уилсън гърми с всичка сила от стереоуредбата, изцеждайки до капка първичната жар и страст от мелодията. Стръвницата е безумно влюбена в изпълнителки на рок и черпи наслаждение от тяхното презрение или ридае без да се срамува, когато дават воля на яростта си срещу един свят, управляван от мръсни, вонящи мъже. Тя разбира техните победи и крушения в безкрайната им неравна борба да си намерят едно място, което да могат да нарекат свое собствено.
Що се отнася до нея, тя си е намерила едно местенце, което засега й е напълно достатъчно. Възможно е след време да реши да потърси промяна на обстановката, но за момента тя се чувства удовлетворена.
Или почти.
Стръвта я прави неспокойна в нощ като тази. Тя никога не знае с точност кога нуждата ще я пришпори, но усеща приближаването й, прииждащо като неуловима, предхождаща оргазма вълна, която изпълва слабините й, преди да се разлее и да възпламени нервите й, подтиквайки я към действия, за които се е осмелявала да мисли само във въображението си.
Тази стръв е относително ново явление, логично продължение на сдържаната ярост, която тя е подхранвала от най-ранната си съзнателна памет. Години наред тя е вярвала, че болката и гневът са нещо самоцелно, една тайна, която тя трябва да държи вътре в себе си наред с останалите, скрита на сигурно място в тъмното. На нея все още й е интересно да съзнава, че може да действа, да отмъсти за себе си на шопарите, които са превърнали живота й на земята в ад, но с всяка нова жертва увереността й става все по-голяма.
Сега тя е Стръвницата, като животът на безпомощната жертва е останал в миналото й. Тя вярва, че може да дойде време, когато мъчителните спомени ще бъдат отнесени в поток от кръв, изличени от паметта й, сякаш никога не ги е имало. Може би.
