А междувременно, това, което върши, й харесва.
Самият акт да търси отмъщение й стига.
Засега спомените все още я спохождат, но тя ги отпъжда настрана.
Ловът измества всичко друго и трябва да се направят приготовления.
Тя се е изкъпала вече. Тялото й е напарфюмирано и напудрено, гладко и бяло. Без каквато и да е следа от някакъв загар, слава богу. Тя притежава класическата бледност на девственица на Ботичели, но бялата фасада на невинността свършва тук — до кожата.
Очите й, които се оглеждат в огледалото, разказват друга история. Ако се наведе и приближи достатъчно, и надникне отвъд кестеновите си ириси, вътре в себе си, тя долавя смътни очертания на сенки. Силуети, които идват и си отиват, неканени, блуждаещи из лабиринта от сенки вътре в черепа й.
Някои от тези силуети имат лица, натрапчиво познати, но те изчезват, щом премигне с очи.
Може би някоя друга нощ, когато има време да си спомня.
Сега ловът изисква цялото й внимание.
Досега тя не е излизала да търси плячка с рижата перука. Изборът й предопределя грима и до известна степен дрехите, които ще трябва да облече. Образът, който тя ще представлява, трябва да е изрядно точен. Достатъчно предизвикателен, за да подмами избрания от нея шопар; достатъчно резервиран, за да не би животните да се помъкнат на глутници подире й. Най-напред — гримът.
Тя сяда пред друго огледало, с куп тубички, бурканчета и шишенца, разпръснати пред нея. Нежно кадифе топло гали голите й бедра и задните й части. Не й е нужен силен грим. От опит знае, че шопарите съсредоточават вниманието си към циците и задника, когато преценяват потенциалния обект за завоюване. Едно привлекателно лице може да се запомни, но неуловими, повърхностни промени са достатъчни, за да блокират деликатната машина на разпознаването. Достатъчно е да смениш оттенъка на червилото, да прибавиш малко повече руж, евентуално една бенка за акцент и е сравнително просто да объркаш един мъж.
Земните тонове подхождат на настроението й тази вечер. Тя отделя четвърт час за лицето си и когато свършва е доволна от резултата. Усмихвайки се насреща си с малките си бели зъбки, тя си представя, че това са лъскавите, остри зъби на животно. Котка, излязла на лов, която е готова да разкъса плячката си и да се наслади на предсмъртните й страдания.
Приключила с прическата и с грима си, облеклото й се налага от самосебе си. Тази вечер няма да слага никакво бельо, освен колан за жартиери с воланчета, за да придържа чорапите й. Прозрачна бежова блузка, без каквито и да било джобчета, които да прикриват тъмните очертания на зърната й отдолу. Тя оставя горните две копчета разкопчани, предлагайки прозорче към шоуто.
Полата, която си избира е къса, от кафява кожа и няма нищо общо с дрехите, които тя носи през деня. Когато седне, краищата на чорапите й могат да се видят, а ако леко разтвори краката си, всеки мъж, който си направи труда да погледне, ще има ясен изглед на сенките, спотайващи се между краката й. Кожата прилепва по бедрата й, сякаш че е нейна собствена.
Възбудата я овлажнява. Тя се пресяга под кожената си пола, за да се погали с опитните връхчета на пръстите си. Предвкусване на нещо, което предстои.
Подбира чанта, която да отива на полата и обувките — тъмно-кафява. Вътре са парите й, комплекта за гримиране, ключовете и носните кърпички, плюс цигарите с филтър, които тя пуши само когато е на лов.
И ножът.
Той е почистен и наточен след последния лов, първо на брус и накрая върху кожен ремък. Острието е наточено така, че с него човек би могъл да се избръсне. Тя го е изпробвала на себе си, почиствайки със сигурна ръка очертанията на вълмата косми около венериния си хълм. Когато свършва, бликва капка кръв, която е солена на вкус.
Загасва лампите, проверява по два пъти бравите. С тъмнината са приятели, всеки мебел е поставен така, че да може да го намери — или да го избегне — и със затворени очи. Минавайки през тъмните стаи, тя усеща как стръвният глад я зове, все по-настойчив.
Тя заключва външната врата след себе си, обвитите й в найлон бедра приятно шепнат нещо помежду си, докато се придвижва по застланата с плочи алея към колата си. Разстоянието до мястото, което е избрала за лов тази вечер, не е голямо, но тя няма да отиде направо там.
Стръвницата знае, че трябва да остави фалшиви следи, в случай че я проследят.
Тя потегля по „Санта Моника“ към Холоуей, без да обръща внимание на шопарите, които среща по пътя си. Тя знае къде отива и планът й не търпи никакви отклонения, никакви промени в последния момент, които могат да провалят стратегията й.
Стръвният глад може да разкрие истинската й същност във всеки момент, но тя има достатъчно силна воля, за да планира предварително и да осъществява плановете си с решителността на пълководец на бойното поле.
Огромният, денонощен гараж за автомобили на „Ла Сиенега“, на една пряка от булевард „Сънсет“, през безкраен рояк от таксита, все още е място, което тя предпочита. Тя паркира на трето ниво, слага талона си на арматурното табло и токчетата й отекват на път към асансьора. Има предостатъчно време, така че няма защо да се тормози по стълбите.
На булевард „Сънсет“ Стръвницата се спира за миг, за да огледа движението, гъмжащо от шопари, плъпнали в безкрайно търсене на здрава, млада плът. Тя би могла да свърши работата си тук, да си подбере някой жертвен шопар от предлагания богат избор, но това би било отклонение от плана й, а и нито един от тях не отговаря точно на нуждите й.
Шопарът, който търси тя, трябва да е съвършен екземпляр. Приемането на някакъв скапан заместител, би представлявало заплаха за лова и би я оставило празна и неудовлетворена.
Второто такси, на което махва, спира да я вземе. Шофьорът е някакъв брадат индиец, чието теме и ушите му са скрити под тюрбан, а тъмните му очи се срещат с нейните в огледалото за обратно виждане. Той повтаря адреса и потегля към центъра на Холивуд, видимо очарован от неподвижната си поза и от носовите гласове, които се донасят от радиоприемника под арматурното табло.
Сметката й е шестнадесет долара и единадесет цента. Тя плаща на шофьора с двадесетдоларова банкнота, казва му да задържи рестото и веднага съжалява, когато той потегля, без дори да благодари.
Типично.
Тя знае, че независимо от националността им мъжете са, общо взето, еднакви. Някои демонстрират мъжествеността си по-нагло от други, но всички до един се отнасят към „по-слабия пол“ със зле прикрито презрение, което е комбинация от желание, подтиснато самочувствие и явен страх. Тя разбира омразата, която те изпитват към жените и неизброимите жестоки начини, по които се изразява тази омраза.
Сега колелото на съдбата се завърта обратно. Идва часът на суровото възмездие.
Разплата за отколешен дълг, ведно с лихвите.
Пусията е избрана предварително. Друг хотел — тя никога не повтаря два пъти мястото — с чисто нови възможности. С нови шопари, които се боричкат в нетърпението си да забият зурли в копанята. Сред всичките ще се намери един, който да отговаря напълно на нуждите й.
Стръвницата никога не се съмнява в себе си. Тя знае риска от премислянето на едно решение, от разхода на ценно време за излишно протакане. Веднъж избрала мястото за лов, тя знае, че нейната плячка е там. Трябва само малко да се потруди, за да я повали. Мисълта за провал, за това да се върне в тъмната си бърлога с празни ръце, никога не тормози съзнанието й.
Стръвницата си знае добре работата.
Никой от шопарите-противници няма достатъчно акъл в главата, за да я повали.
Вътре в бара тя за момент изпитва усещането, че вече е била тук. Интериорът е с морски мотиви, но висящите рибарски мрежи и морските звезди са без значение за Стръвницата. Зад тези повърхностни уловки тя съзира в наситената с дим и пот атмосфера, характерна за всички барове и нощни заведения, разтворените жадно ноздри.
Нови шопари — но всички те идват тук, за да търсят едно и също нещо, старо колкото света.
Тази вечер тя е решила да даде на един от тях повече, отколкото той се надява да получи.
Стръвницата се отправя с бавни стъпки към бара, давайки възможност на всеки шопар по пътя й да долови мириса на секс и да я проследи с алчен поглед. Малко от тях са тук с жени, но въпреки това я
