изнасилвания и девет изнасилвания по време на любовни срещи. През юли миналата година две медицински сестри, връщащи се от нощна смяна в Алхамбра са били нападнати от някакви типове и групово изнасилени в някакъв склад. Останалите четиридесет и седем съдържат жалби по повод сексуални нападения от страна на единични извършители, с обвинения в изнасилване и содомия.
— Колко от тях са приключени?
— От тази група двадесет и две. За всички взети заедно са предявени петдесет и девет ареста.
— Какво прави това, четиридесет и пет процента ли?
— Не е достатъчно.
— Сто тридесет и един — рече Танър намръщено.
— Които са ни известни — каза Флин. — Нали знаеш статистическите данни за недокладвани сексуални нападения. Може да гледаме някоя цифра, която е два или три пъти по-малка от действителната и никога да не узнаем това.
— Не ми напомняй, Джо.
Флин спести на колегата си напомнянето на другия проблем, а именно, неадекватността на техния първоначален списък. Справочниците, с които се бяха консултирали, за да съставят своя списък на медицински сестри и лекарки, включваха само онези от тях, които са активно практикуващи сега. Далеч по- трудно, вероятно невъзможно, щеше да бъде да се състави един списък на притежателите на разрешително в миналото и понастоящем, които в момента не работеха или се бяха пенсионирали. И нито един от тези списъци нямаше да обхване помощник-медицинските сестри, санитарките, физиотерапевтките, хигиенистките и още дузина други професии, свързани с медицината.
Приемайки неизменно и преди всичко, че Хотелската касапка има връзка с медицината. Ако тяхната далечна прогноза беше погрешна, те чисто и просто си губеха времето.
— Предполагам, че не си мислил за това как трябва да водим разговорите?
Флин поклати глава.
— Не можем току-тъй да се изтърсим някъде и да попитаме някоя жена дали убива мъже и им реже тестикулите, за да си върне задето е била изнасилена някога. Медиите веднага ще започнат да бълват и ще си навлечем лошо име завинаги.
— Така или иначе, това няма да ни помогне — рече Танър. Нали видя обяснителните бележки под точка „Темперамент“ на портретната характеристика.
— Видях ги.
Портретната характеристика, дошла от Центъра в Куантико беше горе-долу такава, каквато очакваше Джоузеф. Изправени пред нещо, което изглежда беше напълно ново явление, психиатрите от Звеното по бихевиористична наука (ЗБН) бяха представили един портрет, който далеч не беше категоричен. Те очертаваха възрастта на убийцата някъде между двадесет и една и тридесет и пет години, вероятно поради това, че двамата официални свидетели я бяха описали като „млада“ на вид. Нейният „Начин на действие“ като че ли размиваше фината разделителна линия между това, което психиатрите на ФБР квалифицираха като неорганизирани и организирани престъпници. Неорганизираните престъпници, като техния субект, често оставяха разхвърляна сцена на престъплението, обикновено причиняваха увреждания на жертвата след настъпване на смъртта и в редки случаи използваха средства, за да завържат жертвата. Обратно, организираните престъпници — като Касапката — налитаха на непознати и избираха такова място на престъплението, което е лесно за контролиране; те идваха готови да убиват и при бягството си отнасяха със себе си оръжието, с което са убили.
Окончателната диагноза сочеше някакво хибридно същество, движено от садистичен гняв, но в достатъчна степен владеещо се, за да може да седне и да обмисли дадено престъпление от начало до край. От Куантико изразяваха съгласие, че мотивиращият фактор в случая вероятно е сексуално посегателство преди дванадесетгодишна възраст, като изборът на бели мъже на средна възраст за жертви предполага, че вероятно в това е бил замесен по-възрастен роднина или настойник. Отрязването на гениталиите и напъхването им в безжизнената уста на жертвата се разглеждаше като отрицанието на някаква заплаха, която едновременно заставяше злоумишления посегател да замълчи — нещо, което Стръвницата може да е смятала за акт на самоотбрана.
Обяснителните бележки под точка „Темперамент“ информираха Флин, че не бива да очаква, че Стръвницата ще се оттегли, нито пък че е вероятно да направи самопризнание още при първия разпит. Тя би погледнала на този дуел като на някаква игра, в която тя е господарят, изправена срещу no-слаби от нея. Тя би унищожила уличаващи я в престъпление доказателства и би могла да прибегне до самоубийство, ако се почувства хваната в капан.
— Ще ми се да разполагахме с някаква календарна закономерност — рече Танър.
— Де такъв късмет.
Точно четиринадесет дни бяха изминали между първите две убийства, пет — между второто и третото. След като от третото убийство бяха изминали тринадесет дни, беше очевидно, че Стръвницата няма ясно очертан график, както и че престъпленията не бележат ускорение към някаква точка на затихване, която в крайна сметка би им предоставила решаващото доказателство, необходимо за предприемане на арест.
Както личеше по всичко, Хотелската касапка излизаше на лов тогава, когато почувствуваше подбуда за това. Не се забелязваше никаква по-особена закономерност в празниците или в лунарния цикъл, която биха могли да използват, за да начертаят диаграма на убийствата като по този начин се подготвят за следващото, когато то дойде.
А то предстоеше, Флин го чувствуваше с вътрешностите си.
Телефонът на бюрото на Мартин иззвъня два пъти, преди той да сграбчи слушалката.
— Танър — каза той, заслушан напрегнато в гласа оттатък и записвайки бързо нещо. — Преди колко време? — попита той. Кратка пауза. — Още веднъж, какъв беше адресът?
Измина още един миг, преди той да остави слушалката, след което се облегна назад във въртящия се стол и срещна спокойния поглед на Флин.
— От полицейското управление — каза Танър. — Питат дали имаме време да отидем и да видим четвъртия.
Пътуването отне на Флин близо час като червената светлина ги засичаше почти на всяко кръстовище. Така той разполагаше с време да се съсредоточи върху оскъдните подробности, които Танър беше получил от полицията.
Последната жертва беше отново пришълец в града, заклан в хотел „Метрополитан“ на булевард „Санта Моника“. Една от камериерките бе намерила тялото по време на обиколките си. Тя бе повърнала в коридора пред стаята и след като бе дошла на себе си, беше повикала управителя. Касапницата беше типична, но с „една малка добавка“ за ченгетата този път.
Някаква част от Флин се ужасяваше от тази „малка добавка“. А другата част от него изгаряше от нетърпение.
Хотел „Метрополитан“ беше позагубил блясъка си, но си стоеше на мястото. В момента боядисваха фасадата му, за да придадат на сградата известна свежест и може би малко шик. Местоположението в центъра на Холивуд може и да не беше чисто злато, но пък беше достатъчно близко и Флин виждаше как собствениците работеха извънредно, за да спасят своите инвестиции в обекта. Впрочем, ако по паркингите би могло да се съди за посещаемостта на даден хотел, „Метрополитан“ изглеждаше да е поне три четвърти пълен.
Брад Кротър ги очакваше във фоайето на хотела както предишния път, макар че не той се бе обадил, за да ги повика. Всеки път, когато се срещнеха, лейтенантът по убийствата изглеждаше малко по-стар като човек, чийто живот го застига неудържимо. Пътем, Джоузеф си помисли как ли му се виждат на Брад те двамата.
— Ще се качите ли горе? — попита Кротър, придавайки веселост на гласа си като един вид защита срещу онова, което бе видял горе.
— Имаме ли друг избор? — попита Танър.
Лейтенантът присви рамене, насочвайки се към асансьорите, последван от двамата представители на федералната служба.
— Мисля, че нищо не пречи да изчакате заключението на медицинската експертиза — рече той. — Така или иначе, ние вече обработваме местопрестъплението.
