— Вие ни се обадихте и ние сме тук — каза Флин. — Нека да свършваме.
— Окей. — Мършавият детектив извади бележника си, докато чакаха да дойде асансьора. — Поредният балък се казва Айвън Луис Декард, четиридесет и седем годишен. Ръководил е верига от представителства на „Хонда“ в Северна Калифорния. Шест или седем търговски пункта, доколкото съм осведомен. Имал е намерение за разгръщане на дейността и е пристигнал, за да проучи състоянието на конкуренцията, когато си е натресъл това.
— Семеен ли е? — попита Флин.
— Вдовец, няма деца. Това поне облекчава нещата.
— За кого?
— Обадихме се на брат му в Сакраменто; между другото, двамата са били съдружници в бизнеса. Той ще дойде тук в петък, за да потвърди самоличността му и да отнесе тялото вкъщи.
— Чак след два дни?
— Някакви делови работи го задържат на север. Освен това ние му казахме, че няма нужда да бърза. Брат му няма къде да избяга, а ние имаме да свършим някои неща.
— Надявам се, че заключението за самоличността е категорично — намеси се Танър.
— Няма защо да се безпокоиш за това. Жената е оставила портфейла му като предишния път. С три вида кредитни карти, пари в наличност и всички видове удостоверения за самоличност, за които би могъл да се сетиш в случай като този. Не е посегнала на лицето му, снимките съвпадат.
Стаята на убития беше на седмия етаж. Когато излязоха от асансьора, Флин и Танър видяха обичайния екип от униформени полицаи и лабораторни техници, и неизбежните в такива случаи зяпачи, които поглеждаха любопитно към мястото, кръстосвайки напред-назад между асансьора и стаите си като кънкьори върху площадка от лед. Приближавайки стая 743, Флин стъпи на нещо мокро и долови миризмата на дезинфектант, като веднага си спомни за камериерката, която беше повърнала в предверието.
Ужас.
Щом прекрачиха прага на стаята, освежаващият аромат на „Пайнсол“ изчезна. Смъртта се бе настанила изцяло тук и Флин усети с обонянието си нейната близост. Кръв и фекалии, урина, пот и секс. Различните миризми се смесваха в будеща паника обща воня, която даваше кратка мъглява представа за това, как са протекли последните мигове на мъртвеца.
Само че никой жив човек не може да знае как е всичко в действителност.
Хотелската стая приличаше на касапница. Този път касапката бе надминала себе си с ужасяващата си, необуздана жестокост. Човек тъкмо си казва, че вече е видял всичко, помисли си Флин, и изведнъж…
Централният обект беше тялото на Иван Декард, проснато на подгизналото от кръв легло, с прерязано гърло и зейнала страховито дупка на мястото, където са били гениталиите му.
Флин начаса разпозна смъртоносния удар по почерка; останалото беше картина на ужаса, намек за Смъртта — като — изкуство.
Стръвницата бе посветила доста от времето си на Иван Декард, като беше отворила корема му и се бе ровила из тайните, скрити там.
Накрая вниманието на Флин бе привлечено от стената оттатък леглото. Сякаш, за да се подпише под отвратителното си деяние, Касапката беше изписала едно изречение с кръвта на своята жертва, с главни букви в блок шрифт, с минимални замацвания върху думите:
— По дяволите, друго не ни трябва — каза Танър.
— Познато ли ти звучи?
Флин вече виждаше в представата си заглавните страници на таблоидните издания, рекламният кошмар, който щеше да отклони на километри от целта законното следствие, преди първите скандални викове да отшумят.
— Колко души са видели това? — попита Флин.
— Освен нашите, камериерката, управителят, хотелската охрана — кой знае?
— Последното нещо, от което има нужда който и да било от нас, е ето това нещо — Джоузеф заби показалеца си в стената с надписа, — да се излее в мастило.
— Съгласен съм. Казах на управителя, че това ще ни трябва за сравнение в случай на фалшиви самопризнания и че ще го държа лично отговорен за изтичане на каквато и да било информация от хотела. Знам, че е умряла работа, но мисля, че поне ще се постарае да го задържи в тайна, ако може.
— Не е казано, че изтичането на информация ще дойде от страна на цивилните — напомни му Флин.
— Вече съм помислил и за това — рече Кротър. — Всички, които са влизали в стаята тази сутрин по служба, са предупредени най-строго да не дават каквато и да било информация на медиите. Това рядко има ефект — те прекрасно знаят, че аз нямам никакъв начин да проследя изтичането на дадена информация — но е най-доброто, което мога да направя.
— Предполагам, че не си готов да се обзаложиш срещу пенсията си, колко време ще трябва, за да се разчуе? — попита Танър.
— Нямам никакъв шанс.
— Великолепно.
— Ако не ти харесва, постави се на мое място. От Кметството следят всяка моя стъпка, откакто стана второто убийство. Вече бълват змии и гущери. По това време другата седмица може да трябва да си търся нова работа.
— Ще те направят на нищо — рече Танър, усмихвайки се.
— И още как.
— Така че, разреши случая — каза му Флин застанал с гръб към останките на Иван Декард и кървавия олтар.
— Точно така. Винаги съм обичал да си поговоря с вас. Действа ми толкова ободряващо.
— Готови сме да помогнем с всичко, с каквото можем.
— Портретната характеристика не ми даде много нещо. Предполагах, че вундеркиндите на ФБР ще ми предоставят адреса на убийцата, нещо което би ми дало възможност за работа.
— Може би следващият път — рече Танър. — В този случай и те търсят слепешката, както всички останали.
— Прекрасно. Точно такова нещо ми трябваше — един експериментален случай.
— Погледни на нещата така: Когато я заловиш, ще се прочуеш.
— Ако я заловим. Така, както стоят нещата сега, не виждам особени шансове.
— Тя разчита на шанса си и рискува — рече Джоузеф. — Ако стане прекалено самонадеяна, смятай, че сме успели.
— Отново „ако“, Флин смени темата.
— Изкъпала ли се е?
— Както обикновено. Обича да се прибира чиста вкъщи.
— И никакви отпечатъци ли няма?
— Може да имаме късмет, но на ваше място не бих се надявал. Тя почиства накрая, където е нужно.
— Аз се нагледах достатъчно — рече Танър. — Някой да изпитва непреодолима нужда да виси още тук.
Брад направи кисела физиономия.
— Подиграваш ли се с мен?
Навън, когато отново можеха да дишат и дъхът на смъртта се усещаше само по дрехите им, лейтенантът по убийствата попита:
— Какво става с онази работа с медицинските сестри?
— Все още събираме имена — рече Флин. — Нямам представа какво, по дяволите, да правя с тях, но все пак е някакво начало.
— Ако искате, мога да говоря с отдела за Сексуални престъпления. Може би те биха могли да ви дадат
