някой от техните хора, който да ви разведе и да се срещнете с жертвите на нападатели, които са още на свобода. Казвате, че разполагате с някаква следа, нещо такова, и ги прослушвате, какво толкова.

— Ще ти се обадя.

— Ако откриете нещо…

— Твое е — рече Флин. — Ние нямаме никакви федерални материали за тази кучка.

— Окей. Просто искам да бъда сигурен.

— Ще сложиш ли някого във въпросника за Куантико?

— Веднага, щом имам възможност.

Криминалният доклад на VICAP беше извънредно обемист, 190 въпроса, обхващащи всички аспекти на даден случай, но попълването му беше от съществена важност, за да може престъплението да бъде анализирано и съхранено в компютърните банки на Куантико за последващо сравняване с други случаи и окончателното изготвяне на психиатричен портрет на даден убиец, който все още е на свобода. Твърде често, преуморени от работа следователи проявяваха небрежност или претупваха този процес, което водеше до голям брой неточни, неистински резултати.

— Искате ли да се срещнете с брата, когато пристигне тук? — попита Кротър.

Това бе последното нещо, което искаше Джоузеф, но в същото време той знаеш, че това е важно.

— Няма да ни навреди — каза той.

А това, без съмнение, сигурно беше най-голямата лъжа, която беше изрекъл през този ден.

6

Заговориха за проститутките още докато обядваха следобеда — опитваха се да осмислят фактите, които имаха. Възрастните съпрузи от отсрещното сепаре поглеждаха с неприязън към тяхната маса, но Мартин Танър изобщо не им обръщаше внимание. Гласът му ехтеше:

— Не съм казвал, че трябва да отхвърлим медицинските сестри, Джо. Но просто в момента нямаме достатъчно доказателства, за да ги свържем със случая. А междувременно…

— Какво?

— Мисля, че трябва още веднъж да поогледаме проститутките.

— Но нали няма нищо откраднато — каза Флин, като забрави, че яде и ръката му с хамбургера увисна във въздуха. — Една проститутка не би оставила толкова пари и скъпи вещи на местопрестъплението.

— Казвал ли съм, че търсим нормална проститутка? Не си спомням да съм казвал такова нещо.

— Добре.

— Тук става дума за душевно разстройство. Като се имат предвид наркотиците, мръсния занаят и болестите, на които са изложени, цяло чудо е, че половината от проститутките в Лос Анджелис не са опасни психопатки.

— Може би все пак е отмъщение? Той вдигна рамене.

— Може и да не е толкова просто. Вземи например някой, който е достатъчно очукан от живота, някой, който смърка кокаин или нещо друго. Такива хора не знаеш какво може да ги вбеси. Сигурно и те самите няма да могат да ти кажат. Просто виждат определено лице, някой прави язвителна забележка и готово, това е нещо обикновено.

— Няма следи от наркотици на местопрестъпленията — напомни му Флин.

— Какво от това? Знаем, че след престъплението тя почиства всичко така, че да заличи и отпечатъците от пръсти, а следите от наркотици във всеки случай няма да намерим във вагиналната секреция.

Вещицата със синята коса от отсрещното сепаре цъкаше с език и мърмореше нещо под носа си. Мършавият й съпруг направи знак да му донесат сметката.

— Тези са от твоите почитатели, нали?

— Нищо не мога да направя, Джо. Просто имам чар.

— Забелязах го.

Флин се зае с пържените си картофи, като ги преглъщаше заедно с кафето.

— Искаш ли да се заемеш с това или какво?

— Мислех да говоря с Ърни Григс от отдела за борба с проституцията.

— Струва си да се опита — каза Флин. — А докато ти се занимаваш с това, аз искам да поговоря с доктор Слейт.

— Да не би да си променил отношението си към тези неща?

— Готов съм да направя всичко, за което се сетя, стига да е от полза — отвърна Флин. — В момента описанието й е толкова неясно, че доколкото знам отговаря на външността на около половината жени в Лос Анджелис.

Когато си помисли за доктор Слейт, в съзнанието на Танър изникнаха случаите на Чарли Секача и Върнън Прат. Лоши спомени, които от време на време изплуваха в кошмарите му. За всеки случай той си отбеляза наум, че трябва да пийне на вечеря една-две чаши вино, за да си оправи настроението. Домашна упойка за съзнанието.

Последното нещо, от което се нуждаеше Танър в момента бяха нощните посещения на някакъв психопат, който изнасилваше малки деца и който беше мъртъв и просто вече не съществуваше.

Но все пак не беше забравен. Още не.

— Надявам се, че докторът ще даде някои блестящи идеи — каза той.

— Ще му дам да прочете материалите, които имаме за нея и да види дали може да добави нещо. Знам, че това ще са само предположения, макар и на специалист, но не мога да понасям чувството, че си губим времето.

— Работим с това, което имаме — каза Танър и почувствува, че думите му прозвучаха кухо още докато ги изричаше. — Братът може да има нещо за нас, когато дойде тук.

— Шансът е съвсем малък.

— Засега не виждам никакъв друг начин. Сервитьорката донесе сметката им и те и двамата се отказаха от десерт.

— Чий ред е да плаща?

— Мисля, че е мой — каза Танър и посегна към сметката.

— Добре ли си? — попита го Флин.

Пред очите на Танър изникна Върнън Прат, изпънат на леглото. Пистолетът лежеше на гърдите му. Главата му беше с ореол от собствения му мозък, разплискан по възглавницата.

— Добре съм, наистина съм добре.

— Виждаш ми се нещо прежълтял.

— Лягам си късно — каза той. — Много гледам хубави стари филми по телевизията.

— Трябва хубавичко да си отспиш.

— Точно това смятам да направя — каза Танър, като събираше дребни пари, за да даде приличен бакшиш и си помисли:

„Само ако можеше да не сънувам“.

Доктор Джеръми Слейт беше един от неколкостотинте психиатри, които практикуваха в Лос Анжелис. Флин знаеше от опит, че повечето от тях предпочитаха да се занимават с неврози и да си изкарват парите като галят всеки ден нечие самолюбие. В Лос Анжелис те трупаха състояния като угаждаха на филмови звезди и между другото лекуваха нервни домакини. Сега Слейт можеше да има тлъста банкова сметка, ако си беше наел кабинет някъде по Родео драйв, но той предпочиташе да работи с малолетни и „тежки случаи“, много от които му изпращаха от районните съдилища в Лос Анжелис. Наред с това той отделяше време и на местното правосъдие и помагаше на полицията, като разглеждаше неразкритите престъпления от психологическа гледна точка.

През последните две години Флин се беше консултирал с доктор Слейт по пет-шест случая, най-важният от които беше преследването на Лутър Алън Блейлък — случаят с масовите изнасилвания, който за малко щеше да струва живота на колегата му. Като си спомни за Блейлък, той се сети едновременно с болка и приятно чувство за Ейми Татчър, но побърза да се съсредоточи върху безстрастния сигнал на телефона, който звучеше в ухото му.

Вы читаете Черна дантела
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату