отношение на жертвите нямаме нищо, не можем да намерим никаква връзка между тях, освен това, че тя избира хора, които не са от града. Пречуква глупака в стаята му и се къпе в банята преди да си тръгне. Това ме накара да си помисля, че е от занаята.
— Доколкото разбирам, не става дума за обир.
— Тя оставя пари и кредитни карти, както и доста ценни вещи на местопрестъплението.
— Това противоречи на версията ти, че е проститутка — каза Григс. — Но защо не, по дяволите? Кой може да каже дали не е някоя мацка, на която нещо й хлопа? Като го правиш по двайсетина пъти на нощ, нещо все ще почне да ти хлопа, сигурен съм в това.
— Като се имат предвид раните, които нанася на жертвите, мисля, че определено имаме работа с луда.
— Разбира се. Въпросът е какво я е накарало да откачи.
— Ти как мислиш?
— Когато става дума за проститутки, — отговори Григс, — трябва да имаш предвид, че 98% от тях са принудени да излязат на улицата заради ужасното положение в семейството си. Например бащата много харесва своето малко момиченце, разбираш какво имам предвид; а може изобщо да няма мъж в къщата. Майката си има приятелчета, с които изпива всички пари за храна. При новите случаи повечето са избягали от къщи. Казвали са ми, че търсят заместител на баща си и не ги интересува кой е той. А твоите негърски сводници…
— А какво ще кажеш за хардпорното, за филмите с насилие?
— Разбира се имаме и това. Кажи само какво искаш, има всичко — от обикновено насилие до истинско убийство. Конфискували сме филми с убийства, които мога да ти покажа. Проблемът е, че нямаме имена, които да свържем с лицата, а когато няма труп, който да потвърждава, че някой е убит, няма начин да се докаже, че не става дума за сполучлива инсценировка.
— Това, което си мисля е дали някое момиче, замесено в такава мръсотия не би било по-склонно да го направи и да си мисли, че разчиства стари сметки.
Григс вдигна рамене:
— Никога не съм виждал да става така, но не бих изключил нищо. Второто най-добро нещо на работата в нашия отдел е, че всеки ден има нова изненада. Тъкмо си помисля, че вече всичко съм видял, получаваме някакво донесение и изниква нещо ново.
Има повече начини да прекараш ближния си, отколкото можеш да си представиш, синко. Бъди сигурен.
— Предполагам, че имаш някакъв списък на сводници и проститутки, които са се специализирали в по- особени номера.
Ърни се засмя:
— Не е изключено.
— Това, което си мислех е, че можем да поразпитаме дали някой сводник няма момиче, с което не може да се оправя. Може би се говори на улицата, може момичетата да си приказват за това, не знам точно.
— Струва си да се опита. Ти искаш да тръгнем по тази следа, така ли?
— Няма да е зле.
— Но трябва да си облечеш други дрехи.
— Така ли мислиш?
— Не ме разбирай криво — каза Григс. — Винаги съм смятал, че вие от ФБР се обличате със стил. Работата е в това, че в дупките, където ще кодим, с тези дрехи веднага ще се набиваш в очи.
— Разбирам какво имаш предвид. Трябва да се облека по-лошо.
— Много по-лошо. Ако имаш нещо, което жена ти би искала да накъса на парцали, за да бърше праха, сега е моментът да го извадиш.
— Кога отиваме?
— Сега, в средата на седмицата, е мъртвило. Да кажем в петък вечер.
— Съгласен съм.
— Шефът ти няма ли да има нещо против?
— И на него му е напечено, както и на всички останали.
— Значи така се разбираме.
— Дадено.
— Само преди да си тръгнеш, нека ти разкажа вица за един негърски сводник…
7
Адресът, който търсеше Флин се оказа стилна сграда с офиси на Сентинела авеню, близо до Ла Сиенега. Тя беше облицована с червени тухлички, а тъмните й огледални стъкла спираха любопитните погледи. По средата имаше дворче с фонтан и малко езеро със златни рибки, в което хората хвърляха монети за късмет и си пожелаваха нещо. Партерният етаж беше зает от аптека и малък офис на някаква застрахователна компания. Останалите помещения бяха превърнати в лекарски и зъболекарски кабинети, като единственото изключение беше самотен лечител на ставите и гръбначния стълб на втория етаж. А доктор Сара Джейн Петоски беше, както изглежда единственият психиатър в сградата.
Вместо с асансьора, Флин предпочете да се качи по стълбите, за поддържане на формата. Той стигна пред кабинета на доктор Петоски десет минути преди определеното време и влезе в чакалнята. Русата секретарка, която го посрещна беше съвсем млада — изглеждаше току-що излязла от колежа и имаше ослепителна усмивка:
— Добро утро, какво ще обичате, сър?
— Казвам се Джо Флин. Имам час при доктор Петоски в десет и половина. Тя хвърли бърз поглед върху имената в бележника си и се увери, че Флин наистина е записан.
— Да, сър. Имаме един кратък въпросник за новите пациенти. Ще ви помоля да го попълните докато чакате…
— Аз не съм пациент — поправи я Флин, като с мъка подтискаше усмивката си. Показа й документите си и положи допълнителни усилия да не се засмее, когато видя широко отворените й очи.
— О, боже, много се извинявам мистър…
— Флин. Няма нищо.
— Наистина, аз си мислех…
— Не се тревожете, разбирам ви.
— При доктор Петоски има пациент, ако обичате да почакате.
Той седна и започна да преглежда един брой на „Пийпъл“ от миналата седмица. Ким Бесинджър беше нацупила устни на корицата и изглеждаше страхотно. Вътре намери много повече информация за живота и любовните истории на известни телевизионни водещи, отколкото го интересуваха. Основният материал беше посветен на твърденията, че в детските заведения в Небраска се извършвали сатанински ритуали, което според задъханите от гняв думи на автора се дължало на наркотиците и хеви-метъла.
Вратата зад русото момиче се отвори и от нея излезе дългокрака червенокоса млада жена, която бързо мина през чакалнята и преди да излезе хвърли един поглед към Флин без да обръща главата си. Сигурно тя беше пациентът, за когото ставаше дума. Хвана се, че веднага бе започнал да си представя каква ли травма е преживяла, за да стигне до такова лечение. Сигналът по вътрешната уредба го разсея преди въображението му да отиде твърде далече.
— Мистър Флин. Оттук, моля.
В известен смисъл доктор Сара Джейн Петоски не беше това, което бе очаквал. Макар че по телефона гласът й звучеше младежки, той си я представяше като доктор Слейт в женски вариант — солидна жена на средна възраст с посивяла коса, натрупала достатъчно мъдрост с годините. Вместо това той откри, че докторката беше две или три години по-млада от него. Косата й беше тъмна и стигаше до раменете, а добре ушитите й пола и блуза подчертаваха спортните форми на тялото й Носеше очила с леко затъмнени стъкла, които придаваха строг вид на съвършеното й лице. Ако ги свалеше, помисли си Флин, сигурно щеше да пропъди голяма част от потенциалните си пациенти.
— Добро утро, мистър Флин… или предпочитате да ви наричам агент Флин?
