— По-добре Джо.
Тя му подаде ръка и здраво стисна неговата, което издаваше самочувствие. Той се огледа — кабинетът й беше облицован с ламперия от кедрово дърво. Имаше и кожена кушетка, и фотьойл, които нарочно бяха поставени близо до широкото бюро. Флин почака, докато тя се върна на мястото си зад бюрото, преди да седне.
— Донесохте ли всички материали?
— Да, заповядайте.
Това бяха всички данни и описания на убийцата, както и полицейските рапорти за убийствата, които запълваха голям жълтокафяв плик. Той го сложи на бюрото й и я наблюдаваше докато преглежда съдържанието му и прехвърля листата. Видя я как трепна, когато стигна до лъскавите снимки.
— Очаквам пациент в единайсет, — каза тя, — и наистина не мога да възприема всичко това за половин час.
— Сведенията за лицето, което търсим започват с кратко описание на престъпленията и на най-важните доказателства.
— А да, разбира се.
Тя прочете двете гъсто изписани страници. Ако описанията на насилствена смърт и обезобразяване я отвращаваха, тя с нищо не се издаде.
— Това изглежда е наистина изключителен случай — каза тя накрая.
— Безпрецедентен, според оценките на ФБР. При такива случаи винаги търсим мъж. Прегледали сме цялата налична документация по въпроса от сто години насам и досега не е имало жена от рода на Джек Изкормвача.
— Мислили ли сте дали не става дума за хермафродит?
Флин премигна:
— Не.
— Просто сега ми хрумна — каза тя. — Разбира се хората със сменен пол се изключват поради вагиналната секреция. Със скалпела можем да правим чудеса, но чак дотам още не сме стигнали. Освен това хората, които си сменят пола преминават през сериозна психотерапия преди да се стигне до окончателната хирургическа намеса. Почти сигурно е, че такава лудост щеше да бъде диагностицирана и колегите предварително щяха да се справят с нея.
— Освен ако пациентът я прикрива — каза Флин.
— Това е доста съмнително — отвърна тя. — Освен това вагиналната секреция доказва, че партньорът в леглото на третата ви жертва със сигурност е жена — истинска жена. Но нищо не потвърждава, че именно тя е използувала ножа.
— Нямаме основание да предполагаме, че е имала съучастник мъж — каза Флин. Най-напред, нито една от стаите не е ограбена. Освен това, според опита, който имаме, мъжете, действуващи в съучастие с жени, избират други жени за свои жертви.
— Така е, имате право.
Тя нареди пред себе си няколко снимки, направени на местопрестъпленията.
— Без предварителна подготовка не мога да измисля нито една причина защо това да не е извършено от жена.
— Добре, а ако е жена, какво означава това?
— Не знам какво да ви кажа. Лесно мога да отговоря, че нейната агресивност е симптом на дълбока и постоянна ярост. Тя вероятно напада мъже, които представляват за нея психическа заплаха въз основа на възраст, външен вид или нещо друго. Тя може да не е наясно как и защо избира своите жертви, поне не съзнателно. Нещо се задвижва в съзнанието й и тя е готова за действие.
— Но как тогава намира достатъчно време предварително да организира всичко — да си избира перуки и оръжие? — попита Флин.
— Предварителната подготовка не означава, че убиецът разбира какъв е импулсът, който го движи.
— Раздвоение на личността, така ли?
Доктор Петоски се намръщи:
— По-скоро става дума за по-голям брой личности — поправи го тя. — Пациентът си създава ясно определени различни лица като средство за самозащита. Най-често това е реакция на жестоко малтретиране (включително и сексуално насилие) в ранното детство. Имаме описани случаи, когато една или повече от различните личности, които, така да се каже, съществуват у такъв човек, са склонни към насилие и агресия. Веднага ми идва наум случаят с Били Милигън, който беше извършил доста изнасилвания. Не съм запозната с документирани доказателства за извършване на убийство от такива хора, макар че убийците понякога сами претендират за раздвояване на личността, за да бъдат признати за невменяеми. Например, наскоро един мъж в Ню Джърси…
— Келинджър.
— Точно така. Сигурно знаете тогава, че преди това Джон Гейси известно време се опитваше да симулира тази лудост. А тук, в Лос Анжелис, един от известните удушвачи беше успял да убеди съдебните лекари, че имат работа с такъв случай и беше разкрит единствено с помощта на хипноза. Мисля, че през 40 -те години е имало друг такъв случай в Илинойс.
— Да, в Чикаго — осведоми я Флин. — Името му с Уилям Хейрънс.
— Добре сте си научили урока.
— Това е наше задължение. За съжаление нищо от описаното няма връзка с нашия случай. Обикновено жените убийци…
— Убиват приятели и роднини, така е — в усмивката й имаше известна ирония. — Те също така убиват за пари или по любовни причини, а понякога и поради двете неща взети заедно. Психически разстроените жени почти винаги убиват деца — или вкъщи или на работното си място, ако са медицински сестри, детегледачки или нещо подобно.
— Тогава разбирате какъв е проблемът ми.
— Не подценявайте жените, мистър Флин. Ние ви настигаме във всяко отношение. Напоследък не става дума само за образование, работа или политика. Жените правят голям „напредък“ и по отношение на самоубийствата и раковите заболявания, инфарктите и язвите, дори и при най-тежките престъпления. Вече има улични банди само от момичета в Южна Калифорния и в Ню Йорк. Чувам, че момчетата от другите банди се отнасяли към тях с уважение… или със страх. Психозите не се детерминират от пола.
— Така че според вас…
— В момента още нямам мнение, мистър Флин. Ще трябва подробно да се запозная с всичко това и да помисля върху случая преди да ви дам някакво по-компетентно мнение. Вие искате да научите колкото може повече за извършителя, нали?
— Точно така.
— В такъв случай ми трябва известно време — тя погледна часовника си и се намръщи. — А сега както ви казах имам други пациенти.
— Кога ще можем да поговорим за това?
— Нали ви казах, много съм заета.
Флин видя, че му се предоставя още една възможност и веднага се възползува.
— Може би ще можем да се срещнем след като свършите работа, например да вечеряме заедно.
— Да не би да ми определяте среща? — той не можа да установи какво означаваше блясъкът в очите й Дали предложението му я забавляваше или беше ядосана? А може би просто я изненада?
— Разбира се, черпи ФБР.
— Аз сама си плащам сметките, мистър Флин.
— Но вие ми правите услуга… искам да кажа, във връзка със случая.
Известно време д-р Петоски мълчаливо наблюдаваше Флин. Той не можеше да прочете нищо по лицето й, но спокойно отвърна на нейния поглед, като че ли ако мигнеше, щеше да изгуби нещо. Едно неуловимо състезание, което постави самолюбието му на изпитание.
— Добре, в събота съм свободна — каза тя накрая.
— Ще дойда да ви взема… искам да кажа, ако не предпочитате да се срещнем някъде.
— Не, така е по-добре.
