Те просто бяха готови да направят всичко за пари.
Проблемът беше в това, че сексът на филмовата лента много бързо ставаше досаден, когато човек погълнеше достатъчно голямо количество. Любовният акт, сведен до безкрайното изображение на едно и също действие изглеждаше доста монотонен. Свещеното споделяне беше безсрамно сведено до потна тривиалност. И все пак…
Всъщност именно порнографията от „другия вид“ интересуваше сега Танър. Във всеки порок — наркотици, хазарт, платен секс — винаги идва един момент, когато определени клиенти преминават от случайния интерес към натрапчивия и започват да се нуждаят от все по-силни и драстични стимули, за да запалят страстта им. Наркоманът привиква към наркотика с течение на времето и се нуждае от все по- големи дози, докато накрая хвърля топа и светът се отървава от него. Комарджиите — или поне тези, които се пристрастяват — започват с обикновени залози в „приятелски“ игри, за да стигнат до ипотеки и среднощни сделки със съмнителни личности, които дават заеми срещу безбожни лихви. Типовете с по- особени сексуални желания и със садомазохистични наклонности по същия начин се нуждаят от все по- силни дози, за да им подействува: по-живописни изтезания на филмовата им плячка, както и някоя смърт от време на време, ако могат да платят за стоката.
На екрана вече имаше и друг човек, освен момичето. Това беше едър и силен бял мъж с тлъстина върху мускулите на корема си. Острата му коса беше вързана на опашка; една усмихната маска на Джими Картър трябваше да скрие лицето му. От това разстояние Танър можеше ясно да си го представи — грозно лице с груби черти и хлътнали очи, с белези от акне по него. Сигурно можеше да се установи самоличността му по татуировките — те бяха от тия, които имат затворниците. Танър обаче знаеше, че издирването му, ако изобщо си струваше, едва ли щеше да доведе дори до арест за някакво дребно нарушение.
Той наблюдаваше как оня тип с вид на мотоциклетист си сваля джинсите. Нямаше нищо отдолу, което да го забави. Вероятно грубият плат беше ожулил интимните му части, но кой знае. Ако „Джими Картър“ имаше такива проблеми, това не му попречи с малко помощ на ръката си да получи ефект от световна класа.
Момичето беше готово да го посрещне. То изключи вибратора и го остави настрани. Известно време се занимаваше с члена на „Джими“ и го галеше, докато той отвори единственото чекмедже на нощното шкафче и извади оттам чифт белезници. Явно младата блондинка се изненада, но очевидно беше свикнала с промените в сценария и продължи да играе без да протестира, докато той заключи здраво ръцете й с белезниците за една метална халка над главата й.
Затворническият Ромео отиде пак до чекмеджето и извади оттам предварително нарязани найлонови ленти, с които обви първо единия й глезен, а после другия. Така главната героиня беше вързана неподвижно върху матрака с широко разтворени крака.
Последва още едно отиване до нощното шкафче. Той извади от чекмеджето ръката си, стиснала здраво бръснач и с обиграно движение на китката измъкна плоското острие.
Сега вече момичето се изплаши; устните й се движеха, но филмът нямаше звук. Независимо от това замръзналият от ужас израз на лицето й каза на Танър всичко, което искаше да знае.
Мотоциклетистът я плесна няколко пъти през лицето, очевидно защото това му доставяше удоволствие и между подутите устни на младата блондинка бликна кръв. Тя започна да крещи, когато той свали бръснача и направи с него алена ивица върху тялото й. Тя започваше между изпъкналите й гърди, минаваше през плоския й корем и стигаше до космите в долната част на корема й.
После пътят на бръснача продължи надолу.
— Спри го, за бога! — извика Танър.
Когато екранът угасна, той чувствуваше, че наистина може да повърне. Зад него Ърни Григс, който се занимаваше с прожекционния апарат, мълча известно време, за да му даде възможност да се съвземе. Когато заговори, гласът му беше уморен:
— Случайно знаем кой е този идиот с бръснача. Три пъти е бил в пандиза — последният път в Соледад за сводничество и изнасилване. Пуснахме му филма и той се хвана. Каза, че всичко било законно, разбира се. Имал си филмов агент.
— Сигурен съм, че е така.
Григс седна на един стол срещу Танър от другата страна на дългата маса. Върху нея бяха разпръснати списания, предназначени за садомазохистична публика — в тях имаше снимки с ремъци, камшици, вериги и от време на време за разнообразие и по някое горещо желязо в задника.
— Всичко е, както ти казах, Мартин. В такива случаи докато успеем да получим копие, всички вече са успели да прикрият следите си. Главната героиня е някаква наркоманка — Джейн Доу — сигурно е избягала някъде от Айова и никой дори не я търси по крайбрежието. Разбира се, тя не може да даде показания, а ако намерим някакви останки, най-вероятно ще са разкъсани от койотите. Също така няма никакви надписи върху филма. Авторите му могат за това да се сбогуват с „Оскара“, а ние трябва да се чудим кой е направил това проклето нещо… или да се опитаме да намерим начин да докажем, че именно еди-кой си го е направил, ако случайно чуем някакво име.
— Много ли вървят тези неща?
Григс вдигна рамене и запали цигара:
— Според нашите сведения от нормалната порнография в Щатите се печелят два-три милиарда годишно. Това включва списанията и билетите от кината, продажбата и даването под наем на видеокасети и всичко останало. Но извън тези рамки, извън нормалното, никой не може да ти каже. По груби сметки едно копие от това, което току-що гледа, ще струва двайсет или трийсет бона на някой колекционер. А ако имат връзки, могат да организират и частни прожекции. Кажи го пет-шест бона за едно гледане.
— Никога ли не сте залавяли някого за това? — попита Танър.
— О, разбира се, че ги хващаме. На предварителното следствие се явява някой, облечен като Джони Карсън, който цитира наляво и надясно първата поправка към конституцията. Съдията гледа един-два филма, мръщи се, а те викат някой гримьор от Юнивърсъл студиос, за да даде показания, че това би могло да е инсценировка, че кръвта може би е боя и така нататък. Щом нямаме свидетелски показания или труп, резултатът е нулев.
С част от съзнанието си Танър разбираше, че се е отклонил от набелязаната цел. С нежелание той се върна на въпроса:
— А сега, — каза той, — мисля, че трябва да обърнем нещата. Търся жена, която коли мъже. Смятам, че твоята артистка тук сигурно няма да има възможност да отвърне на удара.
— Така е — отвърна Григс. — Тебе те интересуват проститутки, които се държат с клиентите си, както тоя тип с момичето.
— Точно така.
— Имам нещо за тебе тази вечер, нали ти обещах. Ела в осем и половина и ще видим какво ще намерим.
— Няма да пропусна това — каза Танър, а тъмните му очи поглеждаха към плоския и празен екран.
Вътре в главата си той чуваше тих писък, който непрекъснато се засилваше, докато нещо избухна и се разхвърча на части, а после изчезна.
Предварително се бяха разбрали, че Флин и Танър ще присъствуват, когато Брад Кротър разпитва Кенет Декард, брат на последната жертва на хотелската касапка. Това решение беше продиктувано от практически съображения и за да спестят на опечаления дублирането на въпросите. Така той щеше да избегне болезнената необходимост да повтаря показанията си за насилствената смърт на своя брат.
В два часа в петък следобед те се бяха събрали в най-малката заседателна зала в Паркър сентър, цитаделата на лосанжелиската полиция в центъра на града, на ъгъла на Сентръл и Сан Педро. Братът на Айвън Декард вече беше ходил в моргата, за да потвърди това, което полицаите в стаята знаеха още от сряда сутринта, а по-точно, че именно обезобразеното тяло на неговия брат лежеше в студеното отделение на общинската морга. Бяха уточнени подробностите по пренасянето на тялото и беше уредено погребение в понеделник, късно следобед.
Флин наблюдаваше останалия жив от братята Декард, докато чакаха хубавата стенографка да се оправи с техниката. Новият шеф на „Декард Мотърс“ беше висок около метър и седемдесет. Той беше набит човек с мургава кожа и късо подстригана къдрава коса. Тялото му под добре ушития костюм подсказваше на Флин, че този човек не се плаши от работа. Празният му поглед вероятно се дължеше на вцепенението от
