Баща й чува съвсем друга история. Тя е канена на гости у нейна приятелка, за да учат заедно. Наближават изпитите в средата на срока, а бележките й по алгебра не са добри и тя има нужда от помощ. Страхува се, че той ще й предложи да я закара или ще я накара да си остане вкъщи, но, както разбира, той е започнал отрано с пиенето и нищо не възразява.
Когато поглежда назад, тя никога не може да си спомни какъв филм е гледала в автокиното. Вижда само ченгета и пласьори на наркотици, пистолети и жени. Те са се сгушили с Джери на задната седалка на колата му, а стъклата са замъглени от топлината на телата им. Тя изцяло се отдава на свободата, която й предоставя този миг и се радва на тази фантазия. Тежестта на тялото му върху нея я успокоява, мъжката му работа почти запълва празнотата, която тя усеща. Наистина има един момент когато тя го поглежда и вижда лицето на баща си, но я спасяват вълните на оргазма, които я отнасят далече.
След това те лежат един до друг, докато светът престава да се върти и тя отново се връща на земята. Знае, че е късно и баща й ще я чака, ако уискито не си е свършило работата.
— Трябва да се прибирам.
— Толкова скоро?
— Хайде, моля те.
Те се разделят на една пресечка от тяхната къща с пламенна целувка за лека нощ и тя си тръгва с учебниците и с папката в ръце — избрала ги е за своя опора. Вътре в папката има пет-шест страници, изпълнени със задачи и формули, които тя е написала предварително за всеки случай.
Това прилича на идеалното престъпление — нищо не е оставено на случайността.
Баща й я чака в тяхната стая — буден и на крака, въпреки миризмата на уиски, която е станала вече част от него.
— Свърши ли с уроците?
— Да, сър.
— Мисля, че не.
— Не!
Юмрукът му идва изневиделица и я удря под окото с невероятна сила. Учебниците и листата от папката й се разпиляват, когато пада, а килимът очевидно я спасява от сътресение на мозъка, когато главата й се удря в пода.
— Ти се една лъжлива малка кучка! Да не мислиш, че съм глупак?
Образът му се удвоява и утроява, губи фокус, докато тя се опитва да спре звъна в ушите си.
— Искам да знам името му, разбираш ли? Трябва ми името на това гадно малко копеле!
Тя не може да си отвори устата, за да отговори. Усеща, че се движи, когато баща й я сграбчва за глезена и я повлича по килима към банята със събрана на кръста пола.
— След като толкова си учила, един обикновен тест няма да те затрудни, нали? Лесна работа, нали?
С ритник той разтваря краката й и коленичи между тях. После разкъсва гащичките й. Преди да разбере какво я чака, той бърка с пръсти в нея и грубо я проверява. Спермата на Джери леко намалява болката й, като позволява на ръцете му да се плъзгат.
Той измъква пръстите си и ги разглежда.
— А, значи сега така се учи алгебра?
Тя се свива от страх, когато той избърсва изцапаната си със слуз ръка върху лицето й, а после неочаквано я удря с опакото на ръката си и резцепва устната й — устата й се напълва с кръв.
— Искаш да учиш за изпити, а, кучко? Ето ти един урок!
Той я обръща и влиза в нея отзад с жестоки тласъци. Болката замъглява съзнанието й — тя никога преди не е усещала подобна болка — сякаш я изгаря горещ бял пламък и тя изкрещява високо.
Той бърза да запуши устата й с ръка.
— Нали искаш да се учиш, кучко. Ще получиш от мен за домашно всички уроци, които можеш да научиш.
Той много пъти я блъска върху покрития с балатум под, докато неговата похот и ярост се изливат дълбоко в нея и той най-после се отдръпва.
Минават дълги минути преди тя да намери сили да се помръдне; много време й трябва докато се престраши да направи някакво движение. Все още е много изплашена и си мисли, че той може да я убие.
— Трябва да се изкъпеш — казва накрая баща й. — Свали тези дрехи.
— Моля те, татко…
— Казах веднага, по дяволите!
Когато се съблича за него под ярката флуоресцентна светлина, тя решава, че трябва отново да го спечели. Ще използува всяка хитрост, на която той я е научил, както и някои, които сама си е измислила, за да укроти гнева му и да го накара да я обича.
Тя е малкото момиче на татко.
Стръвницата става от леглото и тихо преминава през тъмнината. Тя влиза в банята и запалва лампата.
Докато се оглежда в огледалото търси по себе си синини, но не открива нищо. Тя е напълно здрава и невредима. Разбира се, че е така.
Баща й никога не я е наранявал наистина, дори и когато уискито го накара да изгуби контрол над себе си. Той само искаше да я научи да различава кое е добро и кое лошо — урок, който тя и до днес носи със себе си.
Тя му дължи нещо за нежната му любов и грижи.
Това е дълг, който тя няма търпение да издължи.
9
Филмът беше издраскан, с избелели цветове и долнопробен декор, който трябваше да представлява някаква спалня. На пода беше сложен матрак с евтини чаршафи, а до него имаше също толкова долнокачествено нощно шкафче, което изглеждаше несъразмерно високо, защото на типовете, които са правили филма, им се е досвидяло дори да купят рамка или пружина, върху която да сложат матрака. Стените бяха неизмазани — груба зидария от черни тухли. По тях бяха накачени изпокъсани филмови афиши, които трябваше да заместват картините по стените.
Камерата, която някой държеше не много стабилно в ръце, естествено беше насочена към леглото. Една слабичка блондинка, която с помощта на гримьора можеше да мине за седемнайсетгодишна, беше „звездата“ на филма. Легнала чисто гола в неоправеното легло, тя се опитваше да си вкара един изкуствен член, който беше дълъг около шейсет сантиметра. Разбира се, тя не можеше да го поеме целия, но наистина се стараеше.
Танър оцени нейното упорство, докато се мъчеше да не повърне.
Филмите, които изгледа досега, бяха съвсем безобидни според стандартите на Лос Анжелис. Нямаше нищо от рода на групови оргии, садомазохизъм или мръсни номера с животни. Също така не можеше със сигурност да се твърди, че в някои от тях участвуват малолетни, макар че през последните няколко часа Танър се нагледа на такива гадости, които му стигаха за цял живот. Например един филм, който включваше малко бебе, неговите филмови родители и сменянето на пелените му, заседна в съзнанието му и щеше да го преследва за дълго.
Наруга Ърни наум и отново внимателно се загледа в това, което ставаше на екрана.
Когато Танър мислеше понякога за това, той смяташе, че разбира какъв е основният проблем при порнографията. Той не беше в похотливостта сама по себе си, нито в обвиненията за малтретиране на „звездите“ от порнографските филми. Като се изключи детската порнография и някои садомазохистични изпълнения, включително и филмите с убийства, Танър знаеше, че повечето от „актьорите“ в порнографията са проститутки и наркомани. В Лос Анжелис тези две понятия често съвпадаха. Заедно с тях участвуваха и доста момичета, които искаха да станат филмови звезди и си въобразяваха, че като участвуват в мръсни филмчета ще могат да „пробият“ в Холивуд. Никой не държеше пистолет до главите им, нито пък някой вземаше майките им за заложници, за да ги накара да завършат някой шейсетминутен филм.
