Тя взе една визитна картичка, написа адреса си на гърба й и я бутна към него през бюрото. Флин я взе и запомни адреса в Бел Еър.
— Естествено, вие разбирате, че всичко, което ще ви кажа по случая ще бъде само предположения.
— Да, но предположения на специалист — каза Флин. — Каквото и да откриете, доктор Петоски, това ще ни е само от полза, като се има предвид с колко малко факти разполагаме.
— Добре тогава, — тя стана да го изпрати, — ще се видим в събота.
— Ако предпочитате някой ресторант…
— Можете да ме изненадате.
В чакалнята русата секретарка говореше с някаква пациентка с безцветна коса, която изглежда още нямаше трийсет години — от лявата страна на лицето й имаше леко избледнели синини. Разговорът им замря, когато той излезе от кабинета и мина покрай тях като им кимна и леко се усмихна. Той почувствува, че новодошлата го наблюдава с разтревожен поглед, докато вратата най-после се затвори зад гърба му.
Толкова много страдание има наистина…
Той си представи как Сара Джейн Петоски се занимава с тези наранени същества, как ги увещава да й разкажат за себе си и за кошмара, в който постоянно живеят. Изведнъж му дойде наум, че в работата, която вършат има нещо общо. И двамата бяха професионалисти, които всеки ден се сблъскваха със страданието на хората и се опитваха някак да оправят нещата. В случая с Флин обаче, жертвите естествено не можеха да изразят чувствата си и вече нямаше как да им се помогне.
Петоски, от друга страна, все още имаше възможност да залепи счупените парчета и може би да спаси ценен човешки живот, Флин почувствува, че тя изцяло се е посветила на тази работа, макар че не го показваше открито. Помисли си дали няма някакви лични причини, поне в известен смисъл, но реши, че няма начин да й зададе подобен въпрос, когато я види отново.
Срещата им в събота беше изцяло служебна, но все пак…
Тя наистина беше хитра, той не се съмняваше в това. Можеше да се опитва да скрие този факт, но все пак очилата и дипломите по стената не бяха достатъчни, за да попречат на Флин да съзре очевидното.
Един опитен детектив знае добре значението на подробностите. Той не можеше да забрави вълнението, което я обзе, когато се съгласи да се срещнат в събота.
Тихият й глас отекваше в съзнанието му:
„Да не би да ми определяте среща?“
Само ако можеше да разбере какво означаваше изразът на лицето й.
Няма значение.
Те щяха да се срещнат в събота и то по работа.
Е, добре тогава.
„Можете да ме изненадате.“
Какво точно очакваше от него, освен онова, което беше очевидно.
Флин се спря, преди да започне да си фантазира. Тя имаше предвид избора на ресторант и нищо повече. Самият факт, че той търсеше друго в думите й беше живо доказателство за мъжкия му шовинизъм.
Но дали наистина беше така?
„Ще видим“ — помисли си Флин. Той имаше два дни, за да измисли подходяща изненада. За сметка на ФБР или за своя, ако имаше късмет.
Когато влезе в колата си и седна зад волана, Флин вече беше взел едно решение: През цялото време щеше добре да си отваря очите.
8
Стръвницата се събужда в глухите часове на нощта и вижда… себе си.
Тя е на шест или седем години и играе в задния двор на тяхната къща в Пасадена. Косата й е вързана на опашка, а на коленете на сините й джинси — петна от тревата.
Трябва й известно време, за да се убеди, че не сънува. Образът я поразява със своята прецизност и кристална яснота, очите й са широко отворени в тъмната стая. Тя усеща допира на чистия бял чаршаф до голата си кожа. Нетърпеливо го избутва, надолу върху краката си, а после го изритва от себе си.
Климатичната инсталация работи и хладният въздух кара кожата й да настръхне, а зърната на гърдите й да се втвърдят. Тя почти не усеща студа. Ако все пак чувствува нещо, то това е облекчение, защото пред нея оживява един горещ и задушен августовски ден. Тя е във ваканция и има още много седмици преди отново да тръгне на училище.
Детето, по-точно тя в детския си образ, открива нещо в тревата. Това е гъсеница, която прави малки вълнички с тялото си и с усилие си побива път през предисторическата тревна джунгла, тръгнала към неизвестни места с незнайна цел. Тя си представя, че е станала мъничка като гъсеницата и се бори за живота си като бърза сред стъблата на тревата и се мъчи да избегне мравуняците, паяжините и лепкавите червеи.
Светът в тревата винаги е пълен с рискове, но всъщност опасности има навсякъде.
На шест или седем години тя вече добре знае това, научила го е за цял живот, ако остане жива, разбира се.
Понякога детското й съзнание се измъчва от мисълта какво означава да умреш. Смъртта на майка й все още е някакво абстрактно понятие, чиято загадъчна същност се бе опитал да й обясни един дебел и доброжелателен свещеник, който миришеше на лук. Минали са вече най-малко две години, откакто той я беше нагостил с описанието на небесните радости — там, където сега живее майка й.
Сигурно е хубаво, мисли си тя, да умреш и да идеш на небето като ангел с крила. Сигурно има правила, които определят кого да пуснат там и кого да изгонят, но тя не знае със сигурност. Баща й от месеци не я е водил на църква; казва й, че те могат да се молят по свой начин на Бога и то вкъщи.
Това винаги започва по един и същ начин, с бутилка в книжна кесия. Тя вече познава миризмата на уискито и се чуди как баща й успява да го преглътне и при това да не го повърне. Веднъж той й предлага да пийне една глътка и алкохолът изгаря езика й. Тя започва да кашля, заслепена от сълзите си, а баща й се смее, седнал на стола си в кухнята, докато тя се опитва да си поеме дъх.
— Ще ти хареса, когато пораснеш — уверява я той, зачервен и лъхащ отровни пари.
С детското си съзнание тя разбира, че той греши.
Алкохолът го кара да започне да се моли. Когато е пийнал повече, молитвите му не приличат на онези, които тя си спомня от неделното училище. Вместо да коленичи, да затвори очи и да се моли на Бога да му помогне ако може, баща й ходи напред-назад из къщата, блъска долапите, наднича под мебелите, като че ли очаква да намери Бога като някаква изгубена вещ. Той нарича Господ по име и видът му и начинът, по който го казва, най-напред са достатъчни, за да я накарат да се разсмее. Това продължава до момента, в който тя разбира колко е ядосан.
Първоначално ругатните му не означават за нея нищо повече от другите думи, които употребяват възрастните. Но тонът на баща й и гримасата на зачервеното му лице й подсказват, че той е разярен срещу Бога заради някакво престъпление, което Господ е извършил неотдавна. Може би това е смъртта на майка й, макар, че с детското си съзнание тя не може да разбере защо баща й ще е толкова недоволен от това, че майка й е отишла на някакво по-добро място.
Може би защото му липсва когато обядват.
„Ти вече си голяма и трябва като малка дама да заемеш мястото на майка си в къщата.“ Това й беше казала на погребението леля й Сюзън — жена с клоунско лице, покрито с дебел слой грим, леко напукан около устата.
Разбира се, тя още не може да готви. През първите няколко седмици те поръчват храна от различни ресторанти наоколо като предпочитат онези, които не искат допълнително заплащане за доставката. Жената, която баща й е наел, за да им помага е сива и строга и предпочита да не изразява гласно мнението си.
Но има и други неща, в които някои трябваше да замести майка й освен в готвенето и оправянето на
