Секретарката на Слейт вдигна слушалката при второто позвъняване, записа името на Джоузеф и го остави да чака с леката инструментална музика в слушалката, докато се обаждаше на шефа си. Само след минута се обади Слейт. Силният му глас надделя над студения инструментален вариант на едно от най- известните парчета на Бийтълс.
— Джо, отдавна не си се обаждал.
— Да, от доста време — каза Флин. — Как си докторе?
— Добре, а ти?
— Затрупан с работа, както винаги.
— Предполагам, че не се обаждаш просто така.
— Работата е там, че бихме искали да ни помогнеш с хотелския трепач, ако имаш време.
— Сигурно търсите жена.
— Да, така е.
— Изглежда много интересен случай, Джо, и бих искал да ти помогна, но просто ме хващаш в крачка. Заминавам за Сиатъл на една конференция. Утре сутринта ще говоря за обществения отзвук от сексуалните престъпления срещу деца.
— Колко време ще стоиш там?
— До неделя следобед. Мога обаче да ти препоръчам някого, с когото непременно трябва да се срещнеш, като се има предвид, че престъпникът е жена.
— Така ли?
— Предполагам, че от материалите, с които разполагаш, може да се съди, че става дума за жертва на сексуално насилие в детството или може би през пубертета. Тя отреагира своя потиснат гняв срещу избрани от нея мъже.
— Улучи почти всичко.
— Колегата, която ти препоръчвам е специалист по тези неща. Тя работи с жени, подложени на побои, с жертви на изнасилвания, със случаи на инцест. Освен това е давала заключения за престъпници, извършили изнасилвания и е помагала на властите да се справят със сексуални маниаци, така че познава и двете страни. Наистина няма да намериш по-добър специалист от нея по цялото западно крайбрежие.
— Значи става въпрос за жена?
Флин се сепна преди мисълта му, предизвикана от мъжки шовинизъм, да се оформи напълно. Той познаваше няколко психиатри жени, които се занимаваха с тежки случаи. Беше работил с жени и преди — някои от тях бяха федерални агенти. Смяташе, че са компетентни и безупречни професионалисти. Но в този случай имаше нещо друго. Мисълта да поиска от една жена да му помогне да се разправи с друга го накара да настръхне.
„Едната трябва да хване другата, Джо.“
— Кажи как се казва.
— Петоски — Флин усещаше, че Слейт се усмихва докато му диктува името й буква по буква. — Доктор Сара Джейн Петоски. Има я в указателя.
— Добре, много ти благодаря. И успех на конференцията. Надявам се да ги шашнеш с изказването си.
Слейт се засмя:
— Ще съм доволен, ако успея да ги събудя. Довиждане, Джо.
За половин минута той намери в указателя служебния телефон на доктор Сара Джейн Петоски и адреса й в Ингълуд. Набра номера, обясни за какво се обажда на друга секретарка и зачака. Тишината в слушалката го успокояваше — нямаше музика, която да му обърква мислите.
— Ало.
Гласът й беше тих, мелодичен и успокояващ.
— Моля ви, доктор Петоски?
— На телефона.
— Доктор Петоски, казвам се Флин и работя във Федералното бюро за разследване.
— Да? — в гласа й още нямаше напрежение. Той оцени нейното спокойствие.
— Към вас ме насочи доктор Джеръми Слейт за евентуално съдействие по случая, върху който работя.
— Разбирам — каквото и да си мислеше, в гласа й очевидно нямаше изненада. — За какъв случай по- точно става дума?
— За убийство — каза Флин. — Всъщност за масов убиец. Съдебните лекари установиха, че убиецът е жена, но това наистина е всичко, което знаем засега. Имаме откъслечни данни, които предполагат възможността изнасилване в детството да е потенциалният мотивиращ фактор — нещо като отмъщение, но това не може много да ни помогне да установим със сигурност лицето, което търсим. Доктор Слейт ме насочи към вас като най-добрия специалист в тази област.
Ако тя беше поласкана, унизена или смутена от това, което каза Флин, това изобщо не можеше да се разбере от тона й. Може би в момента просто си мислеше дали да хапне на обед сандвич с риба тон или пък с шунка и сирене.
— Какво точно искате от мене?
— Надявам се да се съгласите да прочетете данните, които имаме, може би да прегледате полицейските рапорти за престъпленията и да ни помогнете малко да уплътним образа. Засега преследваме сенки. Ако вие можете да хвърлите известна светлина…
— Нямам никаква възможност за днес следобед — каза тя, като го прекъсна. Може ако искате да дойдете в десет и половина утре сутринта или ще трябва да почакате до следващата седмица.
— Добре, ще дойда утре в десет и половина — отвърна Флин.
— И още нещо, мистър Флин…
— Да, госпожо.
Тя се поколеба за момент, което накара Джоузеф да си помисли, че може би я е обидил с нещо, но когато заговори отново в гласа й нямаше никакво раздразнение:
— Ще прочета вашите данни и полицейските рапорти за престъпленията, но не мога да правя моментална психоанализа на непознат човек. Нямам никаква кристална топка, която да ви помогне да откриете вашия убиец сред няколкото милиона жени в Лос Анжелис.
— Разбирам.
— Добре, тогава в десет и половина, нали?
— Да, благодаря.
Когато затвори телефона Флин осъзна, че очаква с нетърпение тази среща. Нещо ново, поне да си освежи ума, да престане безцелно да се върти в кръг, докато убиецът прокарва своята кървава пътека през Лос Анжелис. Може би това нямаше да им помогне да открият убийцата, но нямаше и да навреди.
В момента Джоузеф наистина мислеше така.
— Най-хубавото в отдела за борба с проституцията е разнообразието — каза Ърни Григс.
— На какво? — попита Танър, като се премести в пластмасовия стол, за да си кръстоса краката.
— Разнообразието на хора. Добре, наистина много от тях са боклук, но какво от това? Искам да кажа, че има различни видове.
— Затова те харесвам, Ърни. Ти си истински хуманист.
— Дяволски си прав.
Григс работеше в отдела за борба с проституцията на лосанжелиската полиция от 1986 година — една година преди за първи път да се срещне с Мартин Танър, за да работят заедно върху серия от жестоки убийства на проститутки в долината. Танър току-що беше пристигнал в Калифорния, наскоро се беше оженил за едно момиче, което беше с шест години по-младо от него и търсеше подходящ човек, с когото да работи в Лос Анжелис. Между тях с Григс се установи такова разбирателство, което го караше да не обръща внимание на изтърканите вицове на Ърни и на ужасния му расизъм. Те заедно успяха да разрешат случая и си останаха приятели, макар че Ърни на няколко пъти беше отказал поканите на Танър да вечерят заедно през осемнайсетте месеца след развода му.
— Вземи например негрите сводници.
— Ърни, това, което търся сега е да се хвана за нещо, което да ме доведе до хотелския убиец. По
