наблюдават. Тя усеща погледите им върху себе си, докато се покачва на едно от свободните столчета пред бара, придърпвайки нерешително кожената си мини-пола в знак на вяла скромност.
До нея, вляво, има още един свободен стол; вдясно, току до нея — стена, покрита с рибарска мрежа. През един стол, някакъв плешив шопар със спортно сако поглежда крадешком към нея. Отхвърля го веднага като лесна плячка и поради това недостоен да си губи времето с него.
Тя запалва цигара, всмуква дълбоко. Поръчва си джин с тоник, когато барманът се завърта край нея. Замисля се за миг дали превръзката на окото му е изкуствена добавка към декора наоколо или държи в ръцете си същински едноок шопар.
Няма значение. Тя преследва друг вид дивеч. Миризмата и отношението му й дават да разбере, че барманът почти със сигурност е хомосексуалист. Стръвницата се извръща от него, за да си потърси друго парче жертвено свинско.
Някакъв тип с каубойска външност, който изглежда съвсем нелепо в тази обстановка, си проправя път край бара и застава до нея, препречвайки широкия й изглед към помещението. Носи широкопола шапка с подвити краища и усмивката му вони от мъжествена самоувереност.
— Добър вечер, мадам. Имате ли нещо против да поседна?
Празният й поглед не му предлага капка надежда.
— Работата е там, че чакам някого.
— Човек трябва да е глупак, за да ви накара да чакате, ако нямате нищо против.
— Не мисля, че има значение какво имам против.
— Извинете, мадам?
— Очевидно съм на път да изпусна нещо — усмивката й е студена, остра като бръснач. — Имам предвид, че вие сте дар божи за жените, така ли е?
— Ама, чакайте за момент…
— Знам, че пропускам големия шанс в живота си, но ще го преживея, ясна ли съм? Защо не се поразтичаш и да си намериш някоя кобилка, която си пада по шпори?
Акцентът му на човек от Дивия Запад неочаквано изчезва, той промърморва едва чуто „Кучка!“ и отстъпва назад по посока на стола, който е оставил. И който е вече зает, естествено. Каубоят почервенява като домат, от периферията на шапката си до разкопчаната яка на каубойската си риза, и като се отдалечава от бара, изчезва от погледа й. Един повален.
Тя запалва нова цигара, всмуква дълбоко, отпива джин с тоник. В очакване на онзи, от когото има нужда.
— Добре го подредихте.
Вляво от нея на стола се е настанил някакъв четиридесет и пет — петдесетгодишен мъж. Облечен в скъп костюм, с безукорна прическа. Оголените му в усмивка зъби са облечени с коронки.
— Моля?
Той посочва с палец назад, по посока на изхода.
— Бяхте доста спокойна.
— Имам голям опит.
— Предполагам.
Неговите студени сиви очи я изследват от глава до пети, като се връщат към очертанията на зърната на гърдите й, ясно видими под тъканта на блузката й Стръвницата усеща как зърната й се втвърдяват; предусещане на плячката. Избраният от нея шопар се усмихва, погрешно приемайки нейната реакция за проява на желание.
— Не искам да си мислите, че правя това непрекъснато — казва той.
— Кое това?
— Да свалям жени по баровете.
— Това сваляне ли е?
Шопарът скръбно се усмихва.
— Мисля, че е така, тъй като сме съвършено непознати.
— Никой не е съвършен.
— Казвам се Айвън — той подава ръката си, която е здрава и суха.
— Джоана. Не сте тукашен.
— Личи ли си?
— Малко.
— Чух те да казваш на каубоя, че имаш среща с някого.
— И вече го срещнах.
Свинската му усмивка придобива малко повече увереност.
— Още едно питие?
— Защо не?
Едноокият донася новата поръчка, взема парите на Иван и намига със здравото си око, когато нейният шопар му казва, че може да задържи рестото. Стръвницата отдава дължимото на набелязаната от нея жертва за проявеното въображение при избора на име. Досега й се е случвало да чува все Боб, или Том или Джон, просто име, което и най-тъпият шопар не може да забрави.
— Предполагам, че живееш тук?
— В бара ли?
— Лос Анжелис.
Тя отпива от питието си, забавлявайки се с него.
— Тук съм родена и израснала. Доста трудно се намират такива като нас, за сведение. Кореняци.
— Е, приятно ми е, че се срещнахме.
— Насрещни кораби.
— Това не значи, че не можем да се забавляваме.
— Какво имаш предвид?
— Някое местенце, където можем да си вдигнем краката и да се опознаем.
— В библейския смисъл ли говориш?
Той се изчервява, повече от възбуда, отколкото от смущение.
— Изобщо не си губиш времето.
— Нямам особено много в излишък.
— Добре. Самият аз никога не съм си падал особено по празните приказки. При теб или при мен?
Стръвницата предчувства победата.
— Нека бъде при теб.
5
До сряда, 17 април, Джо Флин и Мартин Танър бяха успели да съставят един списък на единадесет хиляди медицински сестри и лекарки, които работят в Лос Анжелис и Ориндж. 332 от тази група бяха идентифицирани като жертви на престъпно нападение от страна на мъже през последните дванадесет месеца. Сто и седемнадесет от случаите се отнасяха до улични нападения с цел грабеж или нападения от пациенти в лечебните заведения. Осемдесет и три бяха свързани с домашно насилие, с предявено срещу съпруга или живеещия на квартира любовник обвинение за причинени телесни повреди като се започне от незначителни порязвания и рани и се стигне до счупване на черепа. Някаква сестра от Анахейм е била застреляна в колата си на магистралата Харбър, повличайки след себе си три други коли, след което се разбива и се запалва; убиецът й беше задържан. Сто тридесет и един от случаите бяха свързани с някаква форма на сексуално посегателство.
— Да започнем първо с последната група — рече Танър, прехвърляйки купчините листа пръснати по бюрото му. — Нека да я класифицираме.
Флин прекара пръста си по един отпечатан списък.
— От всичките сто тридесет и една, деветнадесет са негьрки или азиатки.
— Тези отпадат — рече Танър.
— При това положение остават четиридесет и три опита за изнасилване, единадесет съпружески
