IV“
Април: Назначен за редовен професор.
Август: Изискан от армията като болногледач в германо-френската война.
На 7 септември се разболява от дифтерит. Връща се в Наумбург.
От октомври отново е в Базел. Начало на приятелството му с Франц Овербек.
1871 „Сократ и гръцката трагедия“
1872 „Раждането на трагедията от духа на музиката“
Февруари — март: Доклади в Базел „За бъдещето на нашите учебни заведения“. Остра критика на филологическата колегия срещу „Раждането на трагедията“. Реномето му на „древен филолог“ е сериозно накърнено.
Април: Вагнер напуска Трибшен.
22 май: Начало на строежа на Байройтския фестивален театър. Ницше е при Вагнер в Байройт.
1873 „Флорентински трактат върху Омир и Хезиод, III, IV“ „Несвоевременни размишления, Първа част: Давид Щраус — изповедникът и писателят“
Влошава се здравето на Ницше.
1874 „Несвоевременни размишления, Втора част: За ползата и вредата от историята относно живота; Трета част: Шопенхауер като възпитател“
1875 Октомври: Запознанство с музиканта Петер Гаст (Хайнрих Кьозелиц), който придружава Ницше в Базел като негов почитател.
1876 „Несвоевременни размишления; Четвърта част: Рихард Вагнер в Байройт“
В началото на годината Ницше изоставя преподавателската си дейност в базелското педагогическо училище по здравословни причини.
Август: Първи Байройтски фестивал. Ницше е в Байройт от 24 юли.
На 13 август първо представление на „Рейнско злато“. Ницше е разочарован от дългите „вечери на изкуството“.
От 15 октомври по здравословни причини е освободен от всякакви учебни ангажименти в Базел. Прекарва зимата в Соренто с Паул Рее в къщата на Малвида фон Майзенбукс.
Октомври-ноември: Рихард и Козима Вагнер също са в Соренто. Последна среща на Ницше с Вагнер.
1878 „Човешко, твърде човешко; една книга за свободни духове, I“
3 януари: Последната Вагнерова пратка за Ницше — партитурата на „Парсифал“. Май: Последно писмо на Ницше до Вагнер, заедно с „Човешко, твърде човешко“. Отношенията им се прекъсват.
1879 „Човешко, твърде човешко; една книга за свободни духове, приложение: Объркани мнения и поговорки“
Тежко заболяване. Прекратяване на дейността в Базел.
1880 „Странникът и сянката му“
Март — юни: Първи престой във Венеция.
От ноември: Първа зима в Генуа.
1881 „Утринна заря (мисли за морала като предразсъдък)“
Първо лято в Силс Мария — Енгадин. „… Не зная друго нещо, което толкова добре да съответства на природата ми, както това място над-земята“. Занимава се със Спиноза.
27 ноември: Ницше слуша за пръв път „Кармен“ на Бизе в Генуа.
1882 „Идилии от Месина“
„Веселата наука“
Март: Пътуване в Сицилия.
Април — ноември: Приятелство с Лу фон Саломе.
От ноември: Зимен престой в Рапало. Лошо здравословно състояние.
1883 „Тъй рече Заратустра, книга за всички и никого, I и II“
13 февруари: Във Венеция умира Рихард Вагнер. От декември Ницше е в Ница.
1884 „Тъй рече Заратустра, книга за всички и никого, III“
Август: Посещение на Хайнрих фон Щайн в Силс Мария.
Ноември — февруари 1885: В Ментон и Ница пише четвъртата част на „Заратустра“.
1885 „Тъй рече Заратустра, книга за всички и никого, четвърта и последна част“
22 май: Сестрата на Ницше Елизабет се омъжва за Бернхард Фьорстер, преподавател във висше училище, антисемит, с когото през 1886 г. заминава за Парагвай.
1886 „Отвъд добро и зло (прелюдия към една философия на бъдещето)“
Преиздаване: „Раждането на трагедията“ (Или единство и песимизъм, ново издание с първи опит за самокритика).
„Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, с встъпителен предговор.
Май — юни: Последно пребиваване с Ервин Рооде в Лайпциг.
Лятото в Силс Мария (шести престой) и зимата в Ница (пети престой).
1887 „За генеалогията на морала, една полемика“
Преиздаване: „Веселата наука“, ново издание с допълнения: „Песните на принц Фогелфрай“. „Тъй рече Заратустра“, I–III части.
„Химн на живота, за смесен хор и оркестър, композиран от Фр. Н.“
11 ноември: Последно писмо до Ервин Рооде.
1888 „Случаят Вагнер, проблемът на един музикант“ „Антихрист, проклятие към християнството“ (неиздадено).
„Дионисиеви дитирамби“ (неиздадено).
През февруари в Ница, Генуа и Торино. От юни до септември последен (седми) престой в Силс Мария, после в Торино. В Копенхаген Георг Брандес изнася лекции „За немския философ Фридрих Ницше“. Ницше работи над творбите „Случаят Вагнер“, „Залезът на боговете“, „Дионисиеви дитирамби“.
Септември: „Антихрист“. „Ecce Homo“.
Декември: „Ницше contra Вагнер. Документи на един психолог“
1889 „Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка“
„Ницше contra Вагнер. Документи на един психолог“ „Ecce Homo. Как се става такъв, какъвто си“ (излиза едва в 1908 година в самостоятелна публикация).
В първите дни на януари става душевния срив на Ницше — в Торино. Овербек придружава болния до Базел. Диагнозата на Базелския психиатър Вил-ле: „Прогресивна парализа“.
На 17 януари майка му го придружава до Йена.
Приемат го в психиатрична клиника.
1890 Майката на Ницше го взема при себе си в Наумбург.
1892 Петер Гаст започва да издава трудовете му и да подготвя неиздадени ръкописи.
1893 Сестрата на Ницше се връща от Парагвай. — Гаст предоставя издаването на нея.
1894 Духовното умопомрачение на Ницше се засилва. Той почти не напуска дома си.
1895 Издадени са „Антихрист“ и „Ницше contra Вагнер“. Ницше вече не е в състояние да възприема успеха. Начало на парализа.
1896 Сестрата на Ницше се преселва във Ваймар, като прибира архива му.
1897 Умира майката на Ницше. Сестра му го взема при себе си във Ваймар.
1900 25 август: Ницше умира във Ваймар.
Информация за текста
© Георги Кайтазов, превод от немски
